За науката, животът и, разбира се, творецът в мен. *

Като бях малка, исках да стана библиотекарка, космонавт, писателка, художничка, археолог и знам ли още какво, обаче сега вече не искам. Сега искам да стана учен! И това го искам всеки път, когато чета новини и попадам на статия за поредното 'откритие' на 'учени'. Най-често тези герои са 'британски' и е абсолютна мистерия къде, аджеба, развиват своята забележителна научна дейност, водеща до все по-епохални открития. 

Днес желанието ми да стана учен като порасна беше провокирано от следната статия:

"Учени откриха, че 93% от мъжете и 68% от жените сънуват еротични сънища".

Айде бе! - възкликнах аз и изпаднах във възторг от тази новина. После се просълзих от умиление пред напредъка на човешкия гений и реших, че ТРЯБВА да подпомогна развитието на изследванията на тези учени. Ще ги спонсорирам, реших. Край, вече никаква благотворителност, никакви излишни разхитителни покупки, нищо. Ще спонсорирам тези учени. И следващия път, когато прочета в новините "Учени откриха, че 87% от мъжете и 94% от жените след събуждане първо посещават тоалетната" ще съм щастлива, че и аз съм дала своя скромен принос към това, да могат въпросните учени да блъскат отрудените си  мозъци над вечните загадки на Вселената, битието и мистериозните тайни на живота в комфортна среда, поддържаща добрия им дух и цялостния им тонус.  Йей. 

Снощи четох на племенника ми:

"Аника си мислеше дали в края на краищата не е по-добре да не живееш на този свят, а Томи се опитваше да си припомни дали изобщо съществува нещо наистина весело, но нищо не му идваше наум. Целият живот, общо взето, е пустиня, мислеше си той."**

След тези думи слушателят ми ме прекъсна. (Той ме прекъсва на всеки 3 изречения, всъщност, да обсъдим нещо от текста... а в повечето случаи илюстрациите, но няма значение.) Та... разсеях се... прекъсна ме с думите "А то всъщност целият живот е весел. Нали, лельо?"  

:)))

Не знаех какво да му кажа. Как да кажеш на един седемгодишен, че не е така. А и в крайна сметка животът е такъв, какъвто избереш да го виждаш. Доколкото зависи от мен, обещах си наум, той винаги ще вижда "целият живот е весел". 

После ми казва:

-Днес госпожата каза, че съм отличен по математика. И ще стана математик. 

После се умълчава за малко и добавя.

-А Ачо е отличен по български. Той сигурно ще стане българин.

И колкото и да ми е било тъжно и сдухано в момента, изведнъж осъзнавам, че то всъщност целият живот е весел. 

А днес понеже ме е 'скъсала' работата, седя и рисувам. На пейнт. С мишката. PAIN.t.

* Заклевам се, че нямам никаква представа къде точно трябва да има запетаи в заглавието. И дали въобще трябва да ги има.
**"Пипи Дългото Чорапче", Астрид Линдгрен