16.11.2019 г.

Алиса се завръща

Страната На Чудесата отдавна не е в депресия. Или по-скоро е, но вече не ѝ прави впечатление. Защото какво е една депресия пред истинския неподправен стрес и всепоглъщащата паника. Алиса се оглежда наоколо. Няма спомен как е попаднала тук. Уж отдавна не е тичала след бели зайци...
Изведнъж я обзема нелепото съмнение, че всъщност никога не си е тръгвала.
И е точно така.
Никога не си е тръгвала от това място. Просто Страната На Чудесата се е променила. Иска да попита някого какво се е случило, обаче не вижда никого. Освен нещо като малък парен локомотив, което профучава покрай нея. Алиса хуква след него, но то ловко лавира между цветя и дървета и на Алиса и се струва, че би било чудесно, ако тоя влак се движеше по релси, като нормалните влакове, защото така поне щеше да е сигурна накъде да тича. А сега се лута напосоки между любопитните цветя и коренищата на дърветата и гледа да се ориентира по димните сигнали. В някакъв момент облачето пушек се задържа на едно място и с шампионски скок Алиса успява да се озове точно до него. Абсолем? "О, божичко, божичко! Ще закъснея!" Абсолем отново хуква със скоростта на светлината и на Алиса не ѝ остава нищо друго, освен да стои в недоумение. Защо Абсолем се държи точно като Белия Заек? Къде са всички останали? Наистина ли не съм си тръгвала от тук? Кой е сложил всички тези часовници наоколо? Алиса отривисто разтръсква глава, за да прогони тези въпроси, но вместо това ги чува как подрънкват вътре. Като стъклени топчета в метална кутия. Обръща се рязко. Оглежда се, затаила дъх. Страната на чудесата съвсем е заприличала на "Постоянството на паметта".
Да, Салдвадор Дали определено би се вписал чудесно тук.  Нямам време да мисля сега и за него, напомня си Алиса и отново хуква след Абсолем.
Историята продължава...
Или истерията.
Алиса не е много сигурна в момента.

Няма коментари:

Публикуване на коментар