тишината избухва
взривява се
и изчезва в тъжен вой
протяжен като лятна скука
хиляди микровселени
изчезват погълнати
в пластмасовия търбух
на технологичния звяр
наречен прахосмукачка
благодаря ти Хортън*
че почти непрекъснато
се чувствам
сериен унищожител
на малки светове
добре че е поезията
в именно тази ѝ форма
да си кажа какво ми е
* horton hears a who
Няма коментари:
Публикуване на коментар