Предисторията на една книга, която кой знае защо се има за поетична

Бе 29 февруари и честлинните комбурси или някакви други неща, също толкова неясни, вдъхновиха Алиса да стане поетеса. Тя се възхити от тази идея и веднага се зае да я осъществява. Към осем и двайсет сутринта написа първия си стих, в десет и четвърт изпадна в тежка творческа криза, а някъде към деветнайсет и четиридесет и седем приключи първата си поетична книга, която съдържаше малко над 50 свободни стиха.

Ако някой си мисли, че Алиса е прекарала цял ден единствено в писане, ще трябва да го разочаровам. Поетстването беше между прането и готвенето, чистенето и бърсането на прах, четенето и гледането на сериали, рисуването и - да не забравяме - задължителния за Алиса Съботен Следобеден Сън, който тя не би пропуснала за нищо на света, най-малко пък заради новооткрития си талант.

Първоначално стихосбирката щеше да се казва "Санитарна поезия", понеже се случваше точно в алисиния санитарен полуден, обаче после прерасна в нещо съвсем по-ужасно, поради което получи заглавието "Много неприятна поезия". 

По-късно същата нощ, след като си изясни цялата концепция за корицата на книгата, Алиса седна и я сътвори за около 6 минути и половина.

И сега вече няма търпение да я сподели с блога си. Не с читателите, щото тука читатели няма, но все пак... Алиса най-много обича така - да споделя неща с хора, които ги няма. Така хем споделя, хем не ѝ се налага да слуша глупости после.

И тъй... Ето така изглежда корицата на книгата, а от тук насетне всеки ден в блога ще се появява по един стих. Чудя се дали да не прикача някак си pdf

на стихосбирката в случай, че на някой заблуден и случайно попаднал тук гражданин му се прииска да я прочете, но понеже не се сещам в момента как да осъществя тази своя идея ще се въздържа.