По всичко друго, обаче, се казвам Алиса и живея в Страната на чудесата. Разбира се, всичко друго е въображението ми.
Напоследък много хора се оплакват, че им е скучно. Е, на мен никога не ми е. Наистина никога. С това, дето населява скромното пространство между ушите ми, просто няма как.
Обичам хора с въображение. Такива, дето от въздуха долавят какво се случва в моята глава и подемат подадена им реплика със завидна лекота, довеждайки безсмислените на пръв поглед диалози до висотите на ...поне вселенската мъдрост. И забава.
Когато ми е тъжно, мълча.
Когато ме боли наистина много, мълча още повече.
Не вярвам в изкрещяната болка. Не вярвам в парадиращата болка. Не вярвам в "болката" като средство за манипулиране на чувството за вина на някого.
Най-тихите неща на света са снега и болката.
Не ги цапайте, погрозняват.
Снегът се топи.
---
Аз ли... смесица между чисти слабости и нечисти сили... Понякога се случва Бял Заек да ми мине път. По-често, обаче, не се случва. И за това сама скачам в разни дупки. Черни, дълбоки, кални... абе дупки като дупки. Понякога падането е дълго и болезнено, понякога е кратко и болезнено, понякога не ми дреме. Всяка дупка е една малка Вселена. При това - моя си. И никакви познати закони не важат там."Ти сигурно си луда" - каза Чеширският Котарак - "Иначе не би дошла тук."Така е, да му се не види. Сигурно съм луда. Коя, обаче, е луда? Ние сме много - Безнадеждната Романтичка, Лиглата, Малката, Жената, Сърдитка, Разгневената, Страхливка, онази, чието име не знам, щот освен да повтаря "Ще се справя! Аз се справям с всичко!", друго не казва, Ревлата, Щастливка... и, разбира се, Депресия. Нея, обаче, никой не я обича. Имам предвид, никоя от другите в мен. Правят се, че не е част от тяхното малко, но сплотено общество и говорят за нея в трето лице.Тя им се усмихва (снизходително) и после остава само усмивката ѝ. Той я е научил. Още не съм разбрала как го прави. Но е факт, че когато ми е най-тъжно, се усмихвам.
---
Това е уникално хубаво. (:
ОтговорИзтриване:) Здравей!
ОтговорИзтриванеУникално!Страхотно!!!А това по долу е най-приказното нещо,което съм чел някога.Фен съм!!!
ОтговорИзтриванеАз съм кифла. С черешово сладко.
Понякога съм пчела, понякога съм калинка, но напоследък най-често съм кифла с черешово сладко. И, да си призная, това е едно от любимите ми усещания.
Да бъдеш кифла значи да си мека и златиста, дъхава и сладка, да събуждаш апетит и да го засищаш. А най-тайната тайна е пълнежът. Без значение какъв е - крем, шоколад или сладко - важното е, че го има. Дори и локумените кифли са с пълнеж...нищо, че е локумен.
А аз съм кифла с черешово сладко.
И мисля, че безкрайно ми отива...
:) Здравей и на теб!
ОтговорИзтриванеПриказно, приказно...колко приказна може да е една кифла :D
А колко приказна може да бъде сладката къщичка на Баба Яга, от лакомства, стъпила на кокоше краче в най-тъмния горски лес ? Всичко сладко и златисто и с пълнеж може да бъде приказно. Въпросът е каква ще е приказката - с happy end без happy end, с поука или с нещо друго :) Всичко може да бъде приказно :)
ОтговорИзтриванеКъщичката на Баба Яга е стъпила на кокоше краче. Сладката къщичка е на злата вещица от Хензел и Гретел. Ако е приказка, винаги е с хепиенд.
ОтговорИзтриванеВ живота също е така. Нали знаеш, everything will be okay in the end, if it's not okay, it's not the end :)