28.09.2013 г.

Мира, която не е фея

Теди е някъде из южна Франция. Събира слънчев тен и първи впечатления от семейния живот.
Лена е на другия край на България, да отстоява правата си на самостоятелен индивид пред родителката си.
Аз лежа на огромната спалня с крака, вдигнати високо на стената, гледам розовия си педикюр и осъзнавам, че крилата, които ми връчи вчера шефът ми, приличат на крила на муха. 
Фея - дръжки.
Що за идиотско хрумване? Всички сервитьорки да са облечени като феи... Аз - фея? Айде бе...
Мирославо, не мислиш ли, че е крайно време да си намериш друга работа?
Мирослава не мисли. Първо, защото мисленето обикновено я изтощава, сдухва и я прави друг човек, съвсем не така безхаберен и симпатичен, второ - защото досегашният ѝ опит сочи, че колкото и да мисли, друго, освен сътворяване на някакъв катаклизъм не може да измисли.
Затова довечера послушно ще облече розовата си рокличка, ще нахлузи крилцата си на муха и ще разнася напитки на разни нагли индивиди с жадни, похотливи погледи. Само дано Онзи да не е там.
Онзи е млад мъж, симпатичен дори, който проявява нездрав, според мен, интерес към моята скромна и прекрасна особа. Моята скромна и прекрасна особа го мрази. Е... подсъзнанието ѝ твърди, че всъщност е привлечена от него до степен, която я плаши и активира в мозъка ѝ аларма за възможност от влюбване. Но кой го слуша подсъзнанието...
Да. Мразя го. Мразя начина, по който ми се усмихва над чашата си. Мразя увереността му, с която дойде и поиска телефонния ми номер. Мразя разтрепераните си колене и факта, че му го дадох. Мразя това, че той така и не ми се обади. Мразя го. Ок? Ок.
Ставам от леглото и очите ми отново се втренчват в закачените на вратата на гардероба крила.
Мира - фея. Публиката в главата ми избухва в смях, като онзи, в ситкомите. А това, че не обичам да се задълбочавам в мислене, съвсем не означава, че мозъкът ми не мисли самостоятелно и не е готов с идеи и решения за всяка ситуация.
Ами да!
Решението е взето, за три секунди изхвърчам от къщи и се втурвам в първия магазин за дрехи секънд хенд. Фактът, че само след 15 минути съм открила полата-мечта ме уверява, че идеята безспорно е добра. После минавам през магазинчето за копчета до блока на баба ми, купувам си два метра черен шнур, после минавам през железарията до нас, от където се сдобивам с медна тел и се прибирам у дома, кипяща от ентусиазъм. Измъквам от шкафа с "разни работи" бурканче с черна текстилна боя и се развихрям така, сякаш всичките ми сто-и-безброй музи са ме навестили в един и същ момент. Когато приключвам с ду-ит-юрселф заниманията си, свалям крилата от вратата на гардероба и ги подреждам на леглото до префасонираната пола и една странна телена конструкция, облечена в черен шнур. После измъквам любимия си черен потник, който е съвсем семпличък, но има вълшебното свойство да ме кара да се чувствам като Лара Крофт, когато съм облечена с него. И - воала! Униформата ми за работа е готова.
Няколко часа по късно съседите, събрали се за вечерна проверка на пейката пред входа, дълго и настървено ще разсъждават защо съм излязла облечена в този странен шлифер и какво по-точно е било онова нещо, дето съм носела в ръка.  Усмихвам се щастливо. За тях и без това съм пълна мистика, нека не руша този образ.
Малкият ми, червен форд отказва да запали, разбира се. Недей така, де, брато, говоря му нежно. Знам, тежко е, набори сме, разбирам мъката ти, ама айде не ме предавай точно тая вечер... Фордчето изхърква предсмъртно, кашля като астматик и ... неочаквано двигателчето му запърпорва бодро. 
Напред към бара на феите!
Половин час по-късно и десет минути преди барът да отвори моя милост се изръсва вътре в цялата си прелест. Шефът гъргори от възторг при вида на трите феи, които пърхат с муховските си крила и развяват нежни, бледорозови и бели роклички. Съдейки по погледа му, вече явно предвкусва печалбата, която ще му донесат феите на водката и марковото уиски. Само че, ако все още не е научил, идеално щастие няма. За това Съдбата му е подготвила урок-изненада. В лицето на Мирослава Първа, кралица на гениалните идеи.
-Хайде, и четвъртата ми фея е тук! Я свали тоя балтон да те видя. - бълбука гласът му, предусещаш красивата гледка на тялото ми в ефирна рокличка.
Само че преди да сваля "тоя балтон",  усмихната до ушите нахлузвам на главата си оная странна конструкция, която нося в ръка. После рязко разкопчавам шлифера и с жест на начинаеща и не особено талантлива стриптизьорка го мятам върху фикуса в ъгъла.
Физиономията на Шефа ми е ... трудно постижима ако сте жив човек. Толкова изразително изцъклено изражение може да има само 3D създаден персонаж. Така опулен е, че за миг изпитвам леко притеснение да не ме уцели някое от очите му.  Трите феи хихикат тихичко, а барманът се залива в искрен смях.
Пчелата Мирослава кротко се усмихва, поклащайки полата си тип балон, бивша жълта, понастоящем на жълти и черни райета. На главата ѝ бодро стърчат рогцата от медна тел и шнур. А Шефът ѝ изглежда така, сякаш има алергия към ужилвания от пчели и току-що една го е жилнала ей така, между другото, при това съвсем приятелски.
-Утре... - изхърква агонично той - да си фея!
-Да, бе, с тия крила на муха - измърморвам, докато намествам въпросните крила на раменете си.
Барът отваря.
Масите постепенно се пълнят. Феите кръжат ефирно около тях, разнасяйки пълни табли с чаши. Аз правя същото, само че не така ефирно. Просто жужа сърдито. Когато някакъв полупиян чичко на възрастта на баща ми изразява провлачено възторга си от облото ми пчелинско дупе и се опитва да го плесне, го ужилвам злобно с лява длан по приятно заформилата се плешивина на темето.
Към единайсет в бара влиза Онзи. Иде ми да се скрия под някоя маса и да не се покажа никога повече. Освен това този път не е само с двамата си приятели. С тях има и едно момиче.
Сядат в моя сектор. Десет минути отлагам удоволствието да взема поръчката им. Но... няма начин. Отправям се с наострено жило към масата им. Докато единият от приятелите му ми казва какво ще желаят господата и дамата, аз подслушвам разговорът на Онзи и момичето.
-Утре ще те заведа да се видите с баба. - казва ѝ той.
Каквоооо? Ще я водиш да се гледа с баба ти? Щом си я докарал до там, съкровище, значи не сте отскоро заедно... Тогава защо преди седмица ми взе телефонния номер, а? Тебе май скоро не са те жилили...
Избръмчавам към бара, пълня таблата, бръмча обратно към масата им, докато сервирам питиетата, си представям, че ги замервам с чашите. На закачливия му поглед и небрежното подмятане колко много обичал мед и дали тази пчеличка щяла да му даде да опита от нейния, отговарям с ръмжене на стръвница. После пак отлитам към бара и си мисля, че не, мед няма да ти даде да опиташ, ама ще опиташ жилото ѝ и още как! Влизам зад бара, моля бармана да ми налее чаша фанта, през това време му свивам шилото за лед и изчезвам, включена на безшумен режим.
Излизам на паркинга. Пчелата Лара Крофт в пълно бойно снаряжение, готова за действие. Познавам добре колата му. Все пак имам дълъг стаж в изпращането му с поглед иззад прозорците.
След време уличните котки ще разказват на децата си как една нощ някаква огромна, сърдита пчела е надупчила гумите на някакво волво с шило за лед. После с победоносна походка и едно клюмнало рогче се е прибрала в бара.
Отивам да си взема фантата и все така незабележимо да върна шилото за лед.
Докато отпивам от чашата и се наслаждавам на газираното гъделичкане по небцето си, Онзи и един от приятелите му минават край мен, на път за тоалетната. Не знаех, че и мъжете ходят по двойки. Но не това ме изумява до толкова, че да се задавя. А репликата на приятеля му:
-Братовчедка ти колко време ще остане тука?
Искам да кажа, че усещането за фанта, излизаща през носа ти, не е от най-приятните усещания на света. Една от феите уплашено идва с чаша вода и салфетка и започва мощно да ме удря по гърба. Каква ти фея, блъска ме като ММА боец!
После пита с нежно гласче:
-Добре ли си?
-Ъм... не...
Шефът пристига след секунда.
-Не ти е добре ли? - пита загрижено - Ами, тръгвай сега, ако искаш. И утре... пак може да си пчела.
Оказало се, че полюшващото се дупе-балон на пчелата е впечатлило най-много клиентите му.
Само че пчелата не може да мисли за това в момента.
Трябва възможно най-бързо да се изнесе от местопрестъплението.
Толкова бързам, че не свалям нито рогцата, нито крилата, нито обличам ексхибиционисткия си шлифер.  Тичам към форда си, той пали от раз, явно усещайки че сега не е моментът да драматизира и изсвистявам с мръсна газ към къщи. Или, както се оказва, към патрулката, скрита зад втория завой.
Фактът, че карам с 90 не можел да бъде оправдан с това, че минавало полунощ и нямало много движение, казва сержантът. Насълзените ми и зачервени от неправилния път на фантата в организма ми очи, явно будят подозрението му, че съм употребила алкохол. Кара ме да сляза за алкохолна проба.
Когато се изнизвам от колата и рогцата и крилцата ми блесват на лунната светлина, сержантът избухва в смях. Стрелвам го с най-убийствения си поглед и отивам до патрулката. Усещам очите на сержанта върху закръгленото ми дупе на пчела. По дяволите. Май ако бях фея, щеше да е по-добре.
- Не съм употребила алкохол, видя ли, чичко полицай - казвам после с лигаво гласче, издърпвам си документите от ръката му и продължавам - Аз съм добра пчеличка. - пърхам с мигли срещу него и отново му обръщам... гръб, запътвайки се към колата си.
Сержантът преглъща на сухо, докато добрата пчеличка избръмчава по пътя си, и да, не помни, че съм карала с 90.
Братовчедка! 
Ох, стига... не мога да мисля за това сега. 
Ама братовчедка, моля ти се! А аз му надупчих гумите... за няма нищо... А, да бе... тогава защо още не ми се е обадил? Напълно заслужено му надупчих гумите! 
Мирославо, спри.
Пускам си музика и спирам да мисля. Това поне го умея. Пея фалшиво, но с много ентусиазъм заедно с радиото "Hey, i just met you and this is crazy, but here’s my number, so call me maybe..."*
Е, не...саундтракът на живота ми... 
В съзнанието ми се промъква тайното усещане, че Вселената се шегува с мен.


14 коментара:

  1. Още десет точки, ако включиш как твърди пред полицая, че е пила само фанта. Дотук седемнадесет хиляди.
    пп: От "мистика и загадка" второто е излишно. Става тавтология.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. хаха, ама и точкова система ли имаш :)
      Между другото, доста се колебаех дали да не изтрия тва с катаджията. И все още се.
      Отивам да махам загадката още сега, щото отложа ли за после, ще забравя.

      Изтриване
    2. Точковата система е начин за визуализация на мнението ми в определени случаи, но определено не във всички.
      А катаджията не ми се ще да го махаш особено ако в бъдеще може пак да налети на Мира. Би могъл да се превърне в не лош епизодичен герой. Само си представи пчеличка с крилца, рогца, жило и белезници, за да ме разбереш. :)

      Изтриване
    3. еее, ама аз не искам да я правя тежка криминална престъпничка.
      Но...да, ще остане катаджията. Има къде да го вмъкна. В смисъл...имам една лична история, дето е подходяща :)

      Изтриване
    4. Погромът над нечие Волво все е нещо, мисля си, а и белезниците могат да са с пухче (какво ли не става, когато една жена е влюбена). :)

      Изтриване
    5. смятам да не я заловят за погрома :)
      М...ако белезниците са с пухче, щото е влюбена, то катаджията със сигурност няма да има работа там :D

      Изтриване
    6. Не предизвиквай въображението ми да те опровергае. В един съвсем истински случай майката на приятелка се обади в полицията на друг град, за да проверят жилището на дъщеря й, щото не си вдигала телефона на рождения си ден...

      Изтриване
    7. тази майка твърде наподобява моята... И моята ги е вършила подобни.

      Изтриване
  2. Чувството за хумор и самоирония кефи :)) Забавлявах се . Харесва ми както си е :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това е идеята - да е забавно. (поне през повечето време. Щипка тъга за вкус никога не вреди. Това го казва моята вътрешна драма куин.)

      Изтриване
  3. Шеф на заведение у нас да има такива нестандартни идеи? Не може да бъде!

    ОтговорИзтриване
  4. Забавно, няколко пъти се разсмивах на глас! :)
    ... и е тъжно някак...
    А той няма ли да се обади, а?
    Толкова ми е симпатична тази пчеличка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ще се обади, обаче е гад. Обаче пчелата се справя с гадове всякакви :)

      Изтриване