за всички неотговорени писма, минали и бъдещи

Разни хора, които ми пишете мейли,

здравейте.

Ако не съм отговорила на мейла ви, то е защото не съм искала да го направя.  Вероятността да не отговоря е правопропорционална на мейлите, които продължавате да ми пишете, въпреки, че не ви отговарям. Тоест - колкото повече мейли ми пишете, толкова по-голям е шансът да не отговоря на никой от тях. Най-настоятелните получават подарък - блокиране на и-мейл адреса, от който ми пишат.  Благодаря на всички за интереса, който проявявате към мен, макар че случаите, в които е бил особено нездравословен (за моето душевно здраве) са достатъчно, за да нямам желание да благодаря. 

Опитвам се да разбера всички онези девойки и жени, които ми пишат с усещането, че сме най-добри приятелки, понеже са прекарали дни в четене на стихчетата ми и са останали с впечатлението, че едва ли не се познаваме от деца и сме толкова близки, че направо по-близки от нас няма. Опитвам се. Но ми е трудно. Защото, например, аз вас не ви познавам. Това, че вие сте изчели всичко, което съм написала до сега, мен някак си не ме кара да се чувствам близка до вас. Аз, всъщност, идея нямам кои сте. И някак си не се чувствам длъжна да изслушам драмата ви и да ви помогна да се справите с нея. Освен това нямам необходимия за целта документ, потвърждаващ правото ми да практикувам психология. Не ми се сърдете за което. Или се сърдете, както желаете. Обаче ако се опитате да помислите малко, вероятно ще осъзнаете, че съм права. 

Замисляли ли сте се, че аз съм една? Която има своя си живот, своите си задължения и грижи, своите си неволи, с които трябва да се оправя?  Някак си физически ми е невъзможно да обърна внимание на всяка, която е решила, че сме като две капки вода (под секрет - не сме. повярвайте.) Денонощието се състои от 24 часа, 18 от които са ми плътно заети с МОИ неща. Важни за МЕН. Останалите 6 ги ползвам за сън. И няма да променя това, за да си комуникирам с рандъмни човеци из интернет. 

Вече абсолютно не се опитвам да разбера господата, дето се вкарват в някакви филми, свързани с ... определено не с моята личност, за която нищо не знаят, а с някакъв образ, който въображението им е изградило благодарение на факта, че са изкарали някоя безсънна нощ в четене на стихчета. Категорично не ги разбирам, не искам и да ги разбирам. Също така не желая и да ме занимават със странните си въжделения. Категорично. За това шансът да ви отговоря ако сте мъж клони към минус безкрайност. 

Регистрациите ми в сайтовете за лично творчество са (или по-скоро бяха, понеже вече не ги ползвам) с предназначение по целта. Тоест - да публикувам и чета лично творчество. Не да се запознавам с разни хора, и определено не за да флиртувам с разни господа. Ако имах подобни желания, щях да имам регистрации в сайтове с подходящата насоченост. Според мен е близко до акъла. Но явно само според мен. 

До неотдавна доброто ми възпитание твърдеше, че трябва да се държа мило с хората, които ми пишат. После, обаче, се оказа, че това е пагубно за душевното ми здраве. Опитах се да бъда груба с тези, дето по никому неясни причини са решили, че това, че съм им благодарила, усмихнала и пожелала приятен ден,  е сигурен признак, че съм безвъзвратно влюбена в тях, но уви... това не помага. За това реших просто да не отговарям на никого. 

Знам, че не всички, които ми пишат са от тази порода хора, само че не знам как да позная кои са и кои не са. 

Така че... съжалявам. Важи за всички.

Оттук насетне вие сте свободни да обяснявате на света, че съм лесбийка, аутист, знам ли още какво, но ако желаете, мога да помогна на въображенията ви - трето поколение андроид, генно модифицирана дива коза, шизофреничка, страдаща от синдром на даун и въобще - каквото ви родят главите. Ок съм с това.

Само не желая да бъдем приятели. Няма да ви отделя време за чат. Няма да се влюбя във вас. Няма да мина на онлайн режим на живот.

Когато си направих блога със стихчетата, го направих, за да избягам от хората, които много държаха да си комуникират с мен в сайтовете за лично творчество. За да продължа да си ги публикувам, ама да няма навалица около мен. Идея нямам как този блог успя да събере толкова много читатели. Не ми е било цел, желание или ...абе, определено не това съм искала. 

Това е моето място, където събирам стихчетата си, просто. Тетрадките ги губя. Файловете в компютъра си ги затривам неясно как. За това ги събирам там. Ако ви харесва това, което четете - благодаря ви искрено. Четете. 

Но ме оставете да живея живота си, в който има всичко - и приятелки, и мъж, когото да обичам и драми, които да си изживявам, и съвсем обикновени делнични грижи и ...всичко, присъщо на един живот. Освен място за излишни напрежения и ядове, създадени ми от непознати за мен хора, които нямат никакво значение за него. За живота ми, имам предвид. 

Благодаря ви.