Поводът да преборя мързела си и да седна да напиша нещо се оказаха "опасните" ... неща, дето дебнат крехкото човешко същество иззад всеки ъгъл. И по-конкретно една статия, която ми обясни колко вредно е да се сушат дрехите в къщи. Не, че ги суша в къщи, но честно казано съм израснала със сушилник в стаята. Майка ми по цяла зима ни сушеше дрехите у дома. И нито аз, нито сестра ми си завъдихме Asperigillus fumigatus. Нито целокупното бг население, щото сушилниците вирееха из повечето къщи, които съм имала честта да посетя.
Не пия кафе, понеже кофеинът ме удря директно в "имоцийти", прави ме хиперактивна, еуфорична, съществременно имам едно непрекъснато чувство за тревожност, а пулсът ми скача до такива висини, че след последното кафе, което пих в живота си, нощувах в спешното. Обаче наскоро ми се допи... зарадия самия вкус. И реших да си взема безкофеиново. И, разбира се, като един съвременен човек, реших първо да се информирам от интернет за видовете безкофеинови кафета, та да знам какво да си избера. Интернет обаче реши да ме информира и за ползите и вредите от търсения от мен продукт. Гугъл съвсем старателно беше подредил заглавията на статиите, които ми предлагаше през едно - едно, което твърди, че безкофеиновото кафе е вредно, толкова вредно, че чак е чудно как кафемашината не се разпада на чаркове, докато ти приготвя напитката, после друго заглавие, според което безкофеиновото кафе е може би елексирът на живота и ако Джак Спароу знаеше за него, никога не би тръгнал да търси the elusive fountain of youth.
После - доматите... За доматите съм чела че са суперхрана, чела съм и че изобщо не са храна, декоративни растения са, и консумацията им е повече от вредна. За шоколада всички знаем... Днес някой от монитора ти те пляска през пръстите, щото шоколадът е отрова за тялото ти, утре друг те сритва да вървиш да си вземеш един, щот е пълен с антиоксиданти.
Сигурна съм, че за всичко на тоя свят може да се изпише какво ли не. Светът е пълен с британски учени, които по цял ден се забавляват да откриват какви ли не чудеса. Пълен е и с журналисти, които по цял ден пишат какви ли не...ъм...неща. И аз се лашкам между желанието да стана британски учен и това, да стана журналист (ама от тези, дето пишат такива статии, сериозните не са ми интересни). Мисля си, ако стана журналист, сигурно ще ми е много забавно да пиша за едно и също нещо, ама единия път да го поднеса така, че светът да изтръпне от ужас и никога повече да не посмее да си се доближи до "нещото", после да разкажа за него по начин, който да накара всеки да изпита непреодолима нужда да притежава/консумира същото "нещо". Дали ще ме хванат? Че съм един и същи човек? Или интернет потребителят е така зает да чете и изпълнява написаното на екрана, че способността да мисли отдавна му се струва напълно ненужна.
Аз щото мисля, мисля и се сещам, че нас и кислородът ни убива. Бавничко, нежно и съвсем категорично. Кара клетките ни да се износват бързо и да умират. Но пък без него накъде...
Неизбежно се сещам и за онова вещество, дихидроген монооксид, което се съдържа във всички киселинни дъждове, причинява ерозия на почвите, ускорява корозията на металите, допринася за парниковия ефект, а Гадните Хора от Световната Конспирация го слагат в напитките и полуготовите храни, които си купуваме, разтварят в него пестицидите и после, дори и след измиване, то остава в плодовете и зеленчуците и нищо чудно че наличието му е установено в туморите и туморните клетки. Как да не ти настръхне косата от ужас така, че мозъкът ти да изтръпне и да не успее да си представи дихидро (Н2) и монооксида (О) заедно. Как да пие после вода човек?
Сигурна съм, че нищо на този свят не е само черно, нито само бяло. Както е известно вече, всичко си има своите (поне) 50 нюанса.
Между другото, сега се сещам, че майка ми не само ни сушеше дрехите в стаята, а дори слагаше съдче с вода върху печката, за да овлажнява въздуха, когато кашляхме. И имаше ефект. Не знам, може на нас Asperigillus fumigatus да са ни действали по противоположен начин. Все тая де... Мисълта ми беше "Дай на британски учен и интернет-журналист тема и бъди готов да реагираш на взаимно изключващи се команди, които със сигурност ще те отведат в нищото. Или тренирай мозъка си да мисли, не да реагира като кучето на Павлов".
Въх, написах приказка с поука. За сефте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар