-Изобщо. Ти си на точки.
-Какви?
-Не знам. Казват, че котките са далтонисти.
-Лъжат. Ъм... Това не са точки. Дупки са.
-Онези, в които се губя понякога.
-Те не бяха ли заешки?
-Не знам. По мен са. Страховете ми са зайци. Липсите - къртици. И цялата съм на дупки.
-Лечимо ли е?
-Когато се запълнят дупките, почти не личат. Освен черните. Имам две-три черни дупки, в които скачам рядко и дълго не излизам от там.
-Защо скачаш?
-Ти си най-любопитния въображаем котарак на света!
-Как си запълваш дупките?
-Със заместители.
-На какво?
-На обич. Предимно.
-??
-Когато нямам обич, имам музика. Легло. Слушалки. Правя си тъмно на очите. И оставям музиката да се влива в мен. Като на системи съм. Няколко банки музика ме вдигат на крака. Много по-добро е от физиологичен разтвор.
-Ти не си добре.
-Ти пък си измислен. Не ми говорѝ повече.
-Знаеш ли какво си?
-Изобщо.
-Ми...и на мен ми е трудно да определя. Поведение (вероятно дължащо се на възпитание, не на природна даденост) - класика, в главата ти - джаз, а в сърцето, ах, в сърцето...
Тва червеното гащи ли са?
ОтговорИзтриванеИначе много добър подбор на тва отстрани - депресия в настроение.
уф... знам си аз, че с пейнт и мишка ще си остана един неразбран творец, ама музата беше по-силна от мен. Блузка. Гащи нямаше в натюрморта. Другия път ще гледам да метна едни, за разкош.
ОтговорИзтриванеИначе мдааа :)) Съгласна съм с теб за онва отстрани. По цял ден на работа съм с него в ушите и ми е толковатолковатолкова...такова...ми... хубаво.
Ако искате, може днес пиесата да е на тази сцена, за да не скандализираме толкова "изисканата" публика в другия театър...
ОтговорИзтриванеКоето ми напомня, че "Weird Al" Yankovic е издал нов албум, акуратно кръстен "Апокалипсис" - якичък е.
ОтговорИзтриванеgost, какъв грижовник си :)
ОтговорИзтриванеИзисканата публика има нужда да бъде скандализирана от време на време, щото иначе ще се удави в мелодрама. Но пък може да и харесва, знам ли.
Трубадуре, ще си го намеря :) Мерси. Изпитвам остра нужда от музика в момента. Ама много, много остра.
Кои са книгите? И нещо не мога да разбера как се е поставила героинята на картината във времепространствения континиум - нима е била с рокля (или пеньоар) и дънки едновременно? Или е била с дънките и блузата преди да се преоблече? Освен това какъв е символизмът на заека и какво е онова зеленото до главата й?
ОтговорИзтриване"Замъкът на момичето в бяло", детска, румънска книжка, много любима на героинята, тя най-си обича детските книги и се крие в тях, когато и е тъжно. Другата е "Пиратски ширини" на Крайтън, която от три дни се опитва да започне да чете, неуспешно. Зеленото е шнола, с която си прибира онези досадни космИ от косата, които, вероятно под влияние на гравитацията, винаги решават да и пречат, когато чете легнала по корем. Заекът не е това, което е, понеже е овца :) Малкият принц е имал късмет, че не е помолил героинята да му нарисува овца, щото тя далеч не е тъй досетлива като Екзюпери и хич нямаше да и дойде на акъла да нарисува кутия. И Малкият принц щеше да е един много тъжен притежател на нещо заекоподобно. В овцата няма скрити символи. Тя е част от стадото на героинята и понякога споделя с нея леглото. Когато героинята е в състояние на дълбок инфатилизъм или усеща ужасителна липса на нещо за гушкане по ръцете си. Разположението на героинята във времепространствения континиум е сравнително лесно обяснимо - лицето цял ден беше облечено с въпросните дънки и (явно гащоподобна) блуза, но към 17 часа и незнамточноколко минути се прибра от работа. За десетината минути път успя да се изпоти доста качествено, което предизвика неистовото му желание да разкара всички дрехи от себе си и да живее под душа. Естествено, нямаше никакво търпение нито желание да се занимава с омразните дрехи, за това просто ги пося някъде и ги заряза така. И отиде да живее под душа. Но по някое време му стана много мокро и много скучно и реши, че е време да си напълни главата с музика, за да не я пълни с неправилни мисли за неправилни хора. За това изостави душа и се премести на леглото, като пътьом нахлузи любимата си оранжева рокля. Не защото му беше чааак толкова любима, а защото точно срещу прозореца на спалнята на въпросното лице наскоро поникна чистак нова кооперация, чийто покрив е на има-няма 5 метра от стаята на героинята, в което няма лошо, щот тя обича покриви, обича и гларусите, които ги населяват, но към момента този покрив е населен предимно от труженици с жадни очи, което обяснява желанието на героинята да не се разхожда дибидюс из къщи. След това героинята си образува един приличен (според нея) плейлист, запуши си очите да не се разсейват от светлината, сложи любимите слушалки и се хоризонтира по гръб с разперени ръце и крака ("Приличам на морска звезда", помисли си героинята, но това тя си го мисли всеки път и сама не знае защо точно морска, ама непременно се сеща за Патрик и Спондж Боб) и се отдаде изцяло на музиката. Ама съвсем изцяло. В мозъка и не прескачаха електроимпулси, а китарни сола, пулсът и никак не звучеше туп-туп, звучеше като бас, а вместо еритроцити, в кръвта и плуваха ноти. А дънките и блузата продължаваха да си седят така захвърлени и безпризорни и хич, ама хич не и пречеха.
ОтговорИзтриванеАла защо говориш за лицето... като лице? Къде е АЗ-ът, къде е личността тук? Трябва да има едно силно и отчетливо АЗ, иначе се губи смисълът. Не се усеща инак душата, разказът изглежда някак вял и забравен, като меланхоличен поглед през декември, вперен в замръзнало езеро. Красиво, да, но тъжно, отвлечено, останало някъде там в белите спомени - забрава, мъка и тъга. И на пода ли лежиш, много ръбесто по принцип място - демек мома с як гръб или просто мазохистка?
ОтговорИзтриванеБтв, моят изглед е само частично изложен пред хорски взор, тъй че под определен ъгъл и определено осветление все още мога да се наслаждавам на ексибиционистките си наклонности, освен че и пред мен се е разляла една бая голяма овощна горичка с плъзнали навсякъде бурени, та някак си става голата природа, аз и скапаната оранжерия до нас... но какво да се прави - по-добре е от кооперация и изгларусяли труженици.
Ми защо...защото така беше зададен въпросът - отнасяше се за героинята и тъй без да ща се ситуирах в трето лице. Понякога го правя пък защото не ми се ще аз да съм аз, но в конкретния случай не това е причината.
ОтговорИзтриванеНе на пода, на леглото. Ама е такова плоско щот ме мързеше. Пък и тъй е почти като в поглед отгоре...откъмто тавана нейде. Иначе и на пода ми се е случвало да чета легнала, ама по корем.
Мазохистка, ама емоционално предимно. Докато не ми омръзне.
А ти сега искаш да ме накараш да ти завиждам, нали? Ми :( аз и без тва завиждам понякога на мъжете, ама нямам предвид фройдисткото или квото е там относно притежаването на мъжки полов орган, а им завиждам относно липсата на гърди, ама искрено. Ако бях един мъж, цяло лято щях гола да ходя! И хич не ми се оплаквай от обкръжаващия те буренясал ландшафт. Знаеш ли от кога не съм виждала горичка на живо? Само дърветата тука в морската градина...Ма то не се брои. Освен тва казваш, че е и овощна. Праскови, чУрешки? Ши зема, ши я налазя някой ден. И сигурно е пълно с весели птички. Мдам...завиждам ти. Не съм сигурна благородно ли е. Май не.
Всъщност са изгнили ябълки, а птиците са се загнездили предимно на покрива ми. Бтв, ся като си фокусирах голата пазва, мисля че тва там му се викат пак гърди, вярно не са люлеещи се и меки, ма са си гърди да му се не види. Правилната приказка е, че нямаме цици... освен ако няма някое друго килце, тогава и такова си има мъжот :)
ОтговорИзтриванеПоразително прав си! Имате си гърди, но си нямате цици. Сигурно е яко.
ОтговорИзтриванеОбаче ябълките как, направо си порастват изгнили (щот такава им е породата, примерно) или после стават, щот няма ентусиасти да ги берат? Ами ти направо в Райската градина живееш! Тва ябълки, тва бурени (предполагащи змии-изкусителки)... тва птици на покрива...които явно са бонус. Ама и аз съм завъдила птици тука и миналата година баща ми като дойде, ме нарече птицевъдка. Защото над прозореца на спалнята едни лястовици са си построили къща, на терасата пък, дето е предимно необитаема, една гугутка вече втора година слага по 2 клечки на кръст и снася гугутчета, а на обитаемата тераса така или иначе си храня 4 гълъба от доста време. Само дето нямам изгнили ябълки, ама карай, има някви акации долу и една липа. Убачиии, от другата тераса се вижда море. Малко пристанищно, с малко кранове, ама все е нещо.
Уф, днес нещо ме няма, ма така е като съм налазил интересна книжка, дето я обикалям от месеци и само чакам да ми падне сгоден случай и да се справя с някои софтуерни неуредици. :)
ОтговорИзтриванеПък, Иби, мисля, че имаш неправилно отношение към проблема. Превръщането на женските гърди във фетиш е изцяло малоформация на мъжкото съзнание. Фактът, че ги имаш не бива да те кара доброволно да се срамуваш от факта и да си причиняваш неудобства. Гледната ти точка в миналия пост по-ми харесваше ;) Но понеже не знам дали това изказване е достатъчно "soft", ще го смекча допълнително с напомнянето, че по някое време строежът ще приключи и отново ще се сдобиеш със самоотнетата си свобода. :)
Виж ся, аз проблем с моите цици нямам...е...понякога имам, ама не ми се обяснява ся, проблемът е в това пред кой ги разнасям. Избирателно ексхибиционистична съм някак. И сред любимата ми публика далеч не са някакви точещи лиги общаци. Пък и друго има - може да предизвикам трудова злополука. Представяш ли си да цъфна оцицена на джама и да предизвикам лавина от падащи от покрива работници :( Ще ме е жал после. Иначе, разбирам ги човеците - цял ден на тва слънце бачкат, сигурно добре ще им дойде една освежителна гледка, ама айде пу да не съм аз! И скоро няма да е тва дет ще се сдобия със свободата си, щото те и да се разкарат, от 1 август в къщи ще е дядовата ръкавичка - тва майка, баща, сестра, зет, племенник...ква свобода ми кажи? И така- 1 месец. После пък аз евентуално ще им погостувам за около 2 седмици. Тъй че в близките 2 месеца никва свобода за циците ми. За това...не се вживявай много :))
ОтговорИзтриванеЦиците трябва да са на показ. Само хамериканците ги смятат за баси покварата и трябва да кутат децата от тях, че може да им стане нещо (на децата, не на циците).
ОтговорИзтриванеА ябълките са изгнили оти никой се не грижи за тях и има един целулозен завод, който е на 10км от тях и като цяло не работи, ама тва не пречи да го обвинявам за всичко :)
Иби, ората нема да падат, щото са българи, демек ценители - ще огледат и ще закимат разбиращо като критици пред картина (пробвай и ще видиш) - няма да има дюдюкане и други западни просташки порядки. Българският българин знае кое е правилно и как да реагира във всяка ситуация. Особено ако пред взора му се изтипосат телесни чуднотии.
Ха, ти сама го каза "има проблем с това пред кого ще ги показвам". Ти избираш, ти решаваш, ти си забраняваш. :Р Но пък от друга страна, буквално, имаш тераса. По-точно втора тераса. Предполагам, че на пристанището пак има потни тружници, но си им прекалено далеч, че да се явиш като застрашаващо условията на труд препятствие. Но замълчи, сърце! Кой съм аз, че да те заяждам?
ОтговорИзтриванеЕдин сгорещен заядливко си ти, гост :) И на другата тераса не върви да си разхождам циците, щом там пък комшиите от нашия блок имат добра видимост. То бива-може топли съседски взаимоотношения, ама чак пък толкоз...айде няма нужда.
ОтговорИзтриванеТрубадуре, хамериканците не само женските цици са забранили, и мъжките също! Поне в някои щати. Имам познати в Маями, и мъжкият познат се жалваше, че не може да иде до басейна по без потник. Глобявали. А за нашите български българи ценители, особено тези, дето се трудят по строителните обекти, хич не ми обяснявай! Имам (не)щастието да работя чат-пат с такива и смея да твърдя, че и облечена да е жена пред тях, те ловко я събличат във въображението си. Не знам дали кимат рабиращо или просто получават някви тикове, ама верно поклащат умно глави.
А ти да не живееш на Края На Света? Тва изоставени овощни градини, изоставени заводи...оранжерията изоставена ли е и тя? Представих си някакъв постапокалиптичен пейзаж - запустяла градина, трева до кръста, от време на време се чува по някое глухо 'туп' и виждаш как кафява ябълка се сцепва на земята, в далечината се вижда силуета на самотен бивш завод и от него лъха на безнадеждност. Оранжерията с изпочупени стъкла, прашолясали порядъчно, отразява слънчевите лъчи, оставяйки у наблюдателя едно чувство за празнота и...още нещо. И там, насред този тъжен пейзаж се издига малка къщичка. Единственото живо нещо в околността. Нощем прозорчетата и светят уютно, на огнището къкри боб, а трубадурът стои на верандата, гледа Луната и трубадурства така, както само той умее. Ама ся като го написах, така ми се прищя да живея там, далеч от сички човеци, че се зачудих дали не ти се ще да си сменим къщите?
Карибиана, не съм сгорещен, а просто се заяждам. Ти самата постави въпроса за циците, ако си спомняш, а аз бих се заяждал даже да ставаше дума за пощенски марки. :Д
ОтговорИзтриванеМежду другото хич не ми се мисли под какъв акомпанимент ще трубадурства Трубадура, ако преди това е ял боб.
ПП: Когато падат на земята, ябълките не се сцепват. Най-многото, което правят, е да кажат "туп" и да продължат да червясват. Само че, когато падат, все още е рано, че да се разпукат. :Р
Аз живея само на духовна храна, тъй че няма как да си правя сам съпровода, имам китара затова, както и гол шкембак, върху който да барабанисвам.
ОтговорИзтриванеИби, не е толкова загинала обстановката, просто къщата ми е накрая на улицата, където градът в тази част свърша и зад нея се ширят подобни красоти. Оранжерията (за съжаление) работи. И там има един тъжен трактор като моя, който всеки ден бива чукан, мачкан, плют и като цяло скандализиран. А заводът не се вижда... но се усеща мирисът му, когато заработи ден-два в годината.
Въпреки всичко това градът има едно такова мъртво усещане - моята улица е все още населена, та не мога да съм гол в градината, въпреки че нощта е тъмна, а осветлението стига само донякъде, но има много места, които вече са почти обезлюдени :)
гост, представи си една изгнила още на дървото ябълка, ама така изгнила, че само ципичката и я пази да не се разтече. После си представи как се изтупква от 2 метра височина. Дали няма да се сцепи, а. И що се заяждаш? Ама не че ми пречи, аз нося на заяждане, даже в определени дни от месеца си го търся, понеже изпитвам неистова нужда да се дъвча с някого, но ти, ти защо!?
ОтговорИзтриванеТрубадуре, ще изчакам още малко да се обезлюди и ида да живея там. Аз съм мизантроп през повечето време, тъй че твоят град ми изглежда като град-мечта. С аромата на завода ден-два в годината няма да имам никви ядове, даже ще ми действа ободряващо, щото тука съм свикнала да дишам лукойлски въздух (особено нощем, особено към 2 след полунощ, като излезе човек на терасата, като си поеме дълбоко дъх и усеща как менделеевата таблица се влива в дробовете му). Тва е. Почвам да събирам пари за изоставена къща у вашия край. Пък ти що не се запишеш малко как свириш, а? И ние искаме да чуем, не само птиците на покрива ти :(
Карибиана, аз си се заяждам още откак съм се родил. Милото отношение могат да ти го предложат дамите от съседния блог, а и аз, но само при действителна нужда и след подаване на заявка. :)
ОтговорИзтриванеПодкрепям те за записа на китарата на Трубадура, ма пък да ти кажа честно, мноооого рядко, да не кажа "никога", не съм срещал толкова гнила ябълка, която все още да е на клона.
Опитът ми не е професионален, но пък летото и аз знам една къща с голяма овошна градина, в която има и ябълки, които пък ги берем за моя мързелива жалост. :(
Щото все пак, квито и птици да са останали, явно са сами глухите. Другите си заминаха откак си взех дрънкалото.
ОтговорИзтриванеИби, ти нали си край некво море, колкото и да мизантропваш аз съм баш у средата и тука си е жегъ та и по кожа да си пак ще ти е горещо, ще викаш, ще колиш, ще крякаш - сериозен сакатлък ще си докараш :)
Карай, ще си сложа климатик и през лятото няма да се показвам хич навън. Искам и аз пък да чуя кво е тва, дет е накарало част от птиците да емигрират, а останалите - да оглушеят като защитна реакция на организма. Само мъничко, само 40-50 секунди или минута-две, а?
ОтговорИзтриванеГост, щом си заядлив по рождение и имаш опит в ябълкобера, другото лято те командировам в овощната градина на трубадура.
Трубадуре, ти като един селско-аграрен тип можеш ли да ми припомниш през кой сезон зрееха ябълките, щото ябълка, различна от зелена, се сещам да съм ял само купена от пазара, което ще рече, че не е успяла да доумре от предишната година?
ОтговорИзтриванеИби, или всеки ще си седи у дома, или ще сме сите заедно... пък! :)
Страх ме е, че Трубадура ще ме прелъсти. (blush)
Вълшебни са пръстите на трубадура, тъй прелъстява той, ала далакът ми принадлежи на друга, ама виж за вечер-две прелюбодействие, май ще мога да склинча :P
ОтговорИзтриванеГрадината (овощната) не е моя - ничия не е, не че няма собственици, ама като гледам само кафеникавите събратя се мотат там редовно, ама то е щото е закътано и въртят зверски далавери. Иначе летоска тука някъде - юни-август, ама съм виждал и такива през септември, ама може пак да съм сънувал и това. За ябълките говоря, ама то и ромите процъфтяват тия месеци. Както и да е. у моя градина, дето много-много не е баш моя предимно зеленчуци има, ябълки, както и череши вече няма, извадих дърветата, а плодове - само някакви праскови (или кайсии, знам ли кво е), сливи и ягоди (ма те чак другата година ще се пораснали както трябва и ще раждат както трябва).
Гост, аз ще съм там само ако съм се снабдила вече с изоставена къща с климатик, от където ще мисля за вас с добро, докато вие берете ябълките...или се прелъстявате, както ви е угодно :)
ОтговорИзтриванеТрубадуре, добре е, че има зеленчуци при теб, добре е, че има и евентуално кайсии. Кайсиевата ракия била добра, казват. И салата като имаш, и един гост за съблазняване, какво му трябва повече на човек!
Еее, командировай се и ти като мен. ::) Климатикът не е абсолютно нужен, когато си сред приятели или поне когато разполагаш с няколко вентилатора, които могат да направят положението приемливо. :) Така или иначе само двамата с Трубадура няма да бъдем, щото преди да се катурнем на леглото, първо ще се опитаме да се издавим един друг във външния клозет, спорейки за стойността на Пратчевото творчество. Така че без теб да ни усмиряваш и да даваш друга насока на вниманието и мислите ни, командировката ще се окаже твърде кървава и с недостатъчно кадърен персонал, който да подготви заснемането на драмата между мамута, трактора и кашалота. :Д
ОтговорИзтриванеТи ся за къф ме имаш? Кенефът е вътрешен, даже са няколко. За външен, ще трябва да спорим в кошмиите. Всички има по един, даже над единия са надвиснали дебели дървета и е приказка.
ОтговорИзтриванеИби, изоставена къща с климатик малко като оксиморон ми звучи (не баш академичното значение на оксиморон, ами просто, че си е бая несъществуваща работа).
Нее, къщата ще е изоставена от бившите си собственици, и то не защото са поискали да се махнат оттам, а защото са поискали да ми осигурят дом в това тихо и спокойно място, далеч от тълпите дразнещи хора. Пък климатика сама ще си го домъкна, ще сложа найлони на местата на бившите прозорци, за да е по-битово и да не развалям пейзажа с някви стъкла и тъй... А ще идвам при вас само и единствено когато усетя, че напрежението става нетърпимо (не знам как ще го усещам, ама щом събитията ще се развиват в тоалетна, вероятно чрез градската канализация ще се осведомявам), ще ви усмирявам с мил поглед, блага дума, зидарски шамар или просто ъперкът и пак ще се връщам при климатика. Щот верно не бива да оставя двамата най-добри сценаристи да се изпотрепят взаимно, пък било то и от любов. Освен тва тъй като аз явно няма да съм сценарист, за продуцент не ставам, за оператор - хич, назначавам се на длъжност муза. Кой, ако не аз, може да вдъхнови някого да сътвори такива безподобно блестящи, зашеметяващи и спиращи дъха сценарии, кой? Само минута, прекарана с мен, само една бегла усмивка от моя страна, само един закачлив поглед мой изпод мигли ще ви кара да натворите пиеса в шестнайсет действия относно любовния триъгълник или любовната тройка, заформили се между кита, мамута и трактора. Ще вкарате героите в ситуации и пози, непознати до сега на драгия зрител и всички театри по света ще дават мило, драго и непорочните си моми, за да бъде поставен вашият шедьовър на тяхна сцена.
ОтговорИзтриванеКолко ще успееш, не знам, но това с музата си го бива. Обачееее... не искам градовете да дават непорочните си девойки. Предпочитам порочните. По този начин ще се спестят много време, кръв, сълзи и изречения от рода на "О, Боже, верно ли са толкова малки? А в оная книжка пишеше 20-25!"... Не, аз заставам твърдо зад професионализма и отговорното отношение към работата. Не на аматйорските изпълнения! :Р
ОтговорИзтриванеПП: Непорочните са за нещастници с ниско самочувствие, които са сигурни, че досега тя не е срещала нещо по-добро, защото страхът им най-често си има основания. :Д
Закво замряхте? Бтв, да не сте се прехвърлили на другия блог - стойте на едно място, че разноглед станах зарад вазе.
ОтговорИзтриванени сме, аз спах
ОтговорИзтриванеся пак цяла нощ ще се оплаквам от безсъние
Било е нощ, нормално е - или си спала през деня? Не бива така, дневната светлина трябва да се използва било то за тен на шкембето, било то за съзерцаване на някаква отразяваща плоскост после да те болят ирисите...
ОтговорИзтриванеабе не, вечерта спах, някъде от около 9 до 12. Ама то стига, за да безсъннича после цяла нощ. И да заспя пак сутринта. Иначе си ползвам дневната светлина съвсем по предназначение - взирам се цял ден в монитора и чертая на бял фон. Почти същото е като в съвета, даден от теб :))
ОтговорИзтриванеГост, днес имам малко свободно време, смятам да го използвам в писане на либезни писма до всички театри по света, чрез които писма да ги замоля да не ни дават девствениците си, а възможно най-порочните моми. Ако нямат такива - да си възпитат, време има. Щот верно на професионалисти като вас, за кво са им аматьорки. Прости ми, просто не се бях сетила :))
М'че ти архитектинка ли си?
ОтговорИзтриванене, аз съм като от онази реклама на паста за зъби - мултифункционална. Чертая конструкциите на къщите - кофражи, армировки, детайли на покриви, ей таквиз красоти, освен това смятам цените за офертите и изпълнението на строителството и освен тва изпълнявам и светлата длъжност на тъй наречения координатор по БХТПБ. Ся като го написах, звучи така, сякаш се трудя по 31 часа в денонощието. Ама съвсем не е така.
ОтговорИзтриванеТелепортирай ми една ябълка, моля те, че ме мързи да изляза да си купя :( Или 5-6. Ку ни ти са свиди.
Накратко - тя е момичето за всичко... :Р
ОтговорИзтриванеКарибиана, съветвам те да си използваш времето днес за нещо по-смислено. Те, порочните момичета, могат да се намерят много бързо с помощта на едно нещо, по което са луди. Само го размахваш на подходящото място и веднага им привличаш вниманието. По-добре вземи се разходи из Морската градина, чети нещо или слушай музика. :)
ти ши ми кайш! Тва го правя всеки ден. Днес, за твое сведение и мое разнообразие смятам да пера, чистя и т.н. неща, които не ме карат да изпадам в еуфория. Но от сутринта насам само смятам, друго не правя :) Крайно време е да се мобилизирам и да се развихря с прахосмукачката, ма чакам да стане 2 часа, за да бръмча в нерегламентирано време. А междувременно ще взема да ида да си купя пъпеш и кайсии.
ОтговорИзтриванеМоме, казах ти, че ябълките са изгнили, ма щом сакаш да си лафиш с червеи, кой съм, за да заставам на пътя на младите... и евентуално влюбените, казват, че червеите са истински джентълмени, въпреки наименованието им, с което човечеството се обръща към тях.
ОтговорИзтриванеБтв, пъпеш и кайсии не звучи като много здравословна или антитоалетна комбинация, ама ти си знаеш най-добре
Ти не си чел "Записките на чистачката Мод", нали? За това как да знаеш колко ценни са изгнилите ябълки :)) И недей, моля те, да секваш тоалетния ми ентусиазъм, искам и аз при вас с гост в тоалетната :(
ОтговорИзтриванеКак ще не съм, това е единствената книга дето съм прочел и след нея си казах, че от литературата няма нужда и ще стана некъф важен в порно средите. Не ти секвам ентусиазма, ама ние с гост ще размишляваме върху твърде, твърдите размишлителни размишления, които мъчат днешния интелектуалец там. Екзистенциалната мощ ще лъха от всяка една дума, всяка мимика, фундаменталните проблеми на битиети, както и тези на вселената ще бъдат разбити на молекули и изследвани до най-малката си подробност преди да бъдат върнати в изходното си състояние - някак същото, но все пак различно.
ОтговорИзтриванеТа, готова ли си да дойдеш с нас - в място, което е с ширината метър на метър, да се нагъчкаш вътре и да бъдеш унищожена и после пак събрана, да бъдеш принизена, а после възвишена и да можеш след години да казваш "аз бях там, сред титани в кенефа"? Хм?
Как да не съм готова!? Подозирам, че това е единственото нещо, за което съществувам на този свят. Майка ми и баща ми именно с тази цел са ме направили - да бъда един ден с вас във възможно най-тясната тоалетна на света, да бъда подложена на бурни, после тихи и кротки, после пак бурни размисли, разсъждения и прочее пориви на мисловната дейност относно смисъла на битието, живота, вселената, отвъд вселената, времето, пространството, съществуват ли те или не и ако да, защо, а ако не, пак защо. Готова съм ведно с тези така наболели въпроси да бъда разнищена на кварки, мезони и Хигс бозони и после събрана наново, но вече нов човек в нов кенеф в нова вселена с нови вас наоколо. Това е единственото, към което се стремя откак съм проходила. Всяка крачка, от неуверените бебешки стъпчици до неуверените момичешки стъпки в опит да вървя на висок ток са ме водили именно към това! Все пак, не всички на този свят са тоалетни колоси и съвсем малко са онези, имали честта и дръзновението да се затворят с такива велики личности на нашето време в помещение от един квадрат. Готова!
ОтговорИзтриванеА и веднъж вече чела гореспоменатата книга, се чувствам уверена в себе си, вас, кенефа и силата на обединените ни умове.
Ако не бяха манифестацията на мъжествената мъжественост спокойно двамата можеше да дойдете голи в кенефа, че да ви изкъпя със зълзите си - така ме трогна. Сляпата, необоснована вяра, себеотдаването, вървенето към явен духовен крах с песен на уста, в такива моменти (надявам се, че знаеш какво е усещането, защото е прекрасно) ми идва да падна на колене да вия госпелски химни с очи, вперени в небето и непоклащащи се все едно са на наркоман, докато поредните измъчени, но изпълнени с любов и краен духовен екстремизъм, стонове напускат тялото ми и отиват да се съвкупяват със света около мен.
ОтговорИзтриванеНе, не, не така! Не ти нас да къпеш със сълзи трябва. Традицията повелява аз да мия нозете ти със сълзи и после да ги бърша с косите си. Усещам как в знак на признателност и преклонение пред теб ще те въздигна в култ, ще създам религия и ще я кръстя на тебе и ще те следвам кротко и безропотно навсякъде, за да проповядваме заедно из целия свят всенародна любов към манифестиращата ти мъжествена мъжественост, необозримата ти гениална гениалност и всички други непостижими за ни едно човешко същество божествености, които ти въплъщаваш в себе си и боравиш с тях лекота. И госпелски химни бих ти пяла, но по-добре да не, защото малкото останали глухи птици на покрива ти ще изпочупят доброволно крилете си, всяка сама ще изкълве собствените си очи и ще се обезперушинят от мъка. А случи ли се това, като нищо да обявят религията ни за зловредна и неправилна.
ОтговорИзтриванеНие и в тоалетната плачем, и като обсъждаме порно с трактори, и като религия правим пак плачем. Някой ще каже, че сме много тъжни, но и много умни хора. Защото невежеството е блаженство, а ние знаем и като знаем - плачем, плачем горчиво, задето знаем толкова много.
ОтговорИзтриванеТака е - хората са казали, че който трупа знания, трупа печал. За това ще разберат сълзите ни и логиката ще им покаже колко умни люде всъщност сме. А и как няма да сме! Ти до сега да си гледал порно с трактори? Та ние сме едни пионери в този жанр! И всичко това - от много акъл. Ако още 30 секунди поразсъждавам относно груповата ни и индивидуална умност, тъй ще взема да си се харесвам, че дет има един лаф - сама ще си посегна.
ОтговорИзтриванеКоето ми напомня, че след като ще си "нещо'си" там у екипа на порно филм трябва да ни снабдиш с еротически снимки изпратени на адрес. Требат ни провокативен самопортрет на гол лакът, коляно в еротчен мотив, потен глезен и врат (позата за него е според желание на участниците).
ОтговорИзтриванеАдресът е:
"адрес"
С тоя матрял дет ми го искаш, почвам да се чудя аз муза ли ще съм или четвъртата в тройката? Ама за мен няма голямо значение, де. Важното е да съм там, около вас, барем прикача доза интелект от вашия. А къде е Гост? Ти да не го прелъсти вече и сега той да не е в състояние да твори, понеже е в състояние на дълбоко блаженство? Снимките са готови, изпратени на адрес 'адрес', позата на последната мисля, че ти е ясна- глезен зад врата, да не хабим...мегабайти на картата на апарата.
ОтговорИзтриванеЕ, мани ся, ти си посягаш, ние с гост сме нежни души, трудно ни е да приемем във великолепието, което представлява нашето си правене на нещо, някого, който си посяга. Ма шамари ли си бие, в носа ли се риташ (с пета)? Знам ли те, ама звучи болезнено, дори и да не е много ясно баш кво става.
ОтговорИзтриванеКога па успя да снимаш, да фотошопираш, че да махнеш това, което не ти харесва, или ти си от тези съвършените, чиито колена и лакти по красив магнитут са съизмерими само с тези на цъфнало кокиче с малки капчици роса по венчелистчетата или брадва в главата на скапания ми съсед със силната музика (тази гледка има повече духовна красота, отколкото физическа)?
Никъв фотошоп! Даже и да не съм тъй прекрасна като брадва в главата на кофти комшия с още по-кофти музика, държа на естествената си, неподправена и чиста природна красота - съвършено съразмерни лакти, приятно обли коленца с белег от падане на едното и изваян глезен зад не особено лебедова шия. За какво му е фотошоп на човек, като има такива забележителни природни дадености, м?
ОтговорИзтриванеА вие, с фините души, не се вълнувайте, на вас няма да посягам, ще ви оставя да си правите вашето нежноправене, без да ви смущавам. Иначе, да - и шамари си плющя от време на време, и ритници си раздавам, обаче още не съм успяла да се уцеля в носа с пета. Стигам само до долната устна за сега. Но с редовни тренировки сичко се постига. Гледам да не е много болезнено, щото все пак може да е малко, ама си се обичам, а не ми е хубаво да наранявам хората, които обичам. Те за тва гледам да си ми нежни шамарите, ритниците и другите посегателства връз тялото ми.
Кой па тъ преби, че е осквернил коляното? Обаче ми харесва отдадеността ти към самонараняването, колкото и леко да бъде то. Показва характер и наличие на свободно време. Няма ли да пускаш нещо ново, че ми писна да скролвам по половин час до долу за коментарите? Пък и кой знае, може там да пишем по темата.
ОтговорИзтриванеМи силно се съмнявам, че ще пишем по темата, щот като знам какво безтемие ме е налегнало, изпитвам една здрава увереност, че евентуалните коментари няма да се различават особено от тези. Но пък, да, поне няма да ни се образува артрит от скролване. Иначе, още никой не ме е пребил, както стана ясно - сама го правя поради наличие на сложен характер, достатъчно време за губене, а в случая и неправилно разположен камък на неосветена среднощна улица преди две години. Беше едно великолепно изпълнение на падане, сравнимо само с танца на умиращия лебед. Имах да измина около 15 крачки от един вход на един блок до едно такси, и за това кратко разстояние успях да извърша това прекрасно падение, белега от което си нося до днес. Спънах се, полетях целеустремено право напред, проснах се по цялата си дължина, хвърлих телефона и шоколода, които носех в ръцете си на около 3 метра от мен и като осъзнах какво се случи ме изби на неистов смях. Не знам защо на шофьора на таксито не му беше смешно, той изскочи от колата с един пакет мокри кърпички и силно притеснен дойде да ме спасява, а аз просто си се излежавах на асфалта и се хилех. Човекът ми събра телефона и шоколада, изчака ме да се насмея, избърса ми мръсните ръце и кръвта от коляното и само дет не ми се извини, че съм паднала. Добър човек, тъй като се замисля. И тъй и тъй съм почнала да мисля...аме не, не мога да обещая нов пост :( За днес. Утре не знам как ще е. Днес ми е празно, безмузно и никво.
ОтговорИзтриванеБе, то аз съм тука, ама като гледам хич не съм нужен. После само ще мина да събера сценария на филма, а останалото май ще си е от вас. :)
ОтговорИзтриванеНещо простотията ми зачезна, което май е по-скоро хубаво, щото, както казва Неве, "проблемът ми е не че почвам да правя глупости, а че не мога да спра"... ;)
Аха, искаш ние да свършим цялата мръсна работа, а ти само да обереш лаврите :( Експлоататор такъв.
ОтговорИзтриванеАбсолютен!
ОтговорИзтриванеПрава си, като пилон на знаме или пък като ... кракът ... на мамута. Но така е с бездарните - винаги се стремят да стъпят на раменете на гениите. Което си е гениално решение на проблема с гениалността, като се замисли човек... :Р
Иби, па защо не хвана този паметен жентълмен и не завърза романс и не се залюбихте подобаващо? Язък.
ОтговорИзтриванеГост, мамут без крак не е мамут просто, както и знаме без пилон е сгънато знаме. Трябва опора и сила. Ти си нещо като бас китарата и барабаните в дет метъла (както и във всеки друг стил музика, де) гръбнак, основа, монолит, върху чиито опит ние всички да се учим (и крадем подобаващо, кат после кажем, че идеята е била наша).
аа, не знам аз, вие с трубадура сте по гениалността, обсъдете го докато се прелъстявате.
ОтговорИзтриванеАз отивам да спя, че днес окъснях. После кой ще се събужда посред нощ да се оплаква от безсъние...
Лека нощ, мили другарчета, приятни сънища, прелюбодействия и т.н. неща дет смятате да вършите докато аз спя.
опс, ще отложа спането с 30 секунди - не залюбих Жентълмена по незнайни причини, ма най-вече щот не изпитах никво влечение към него, а човек не се романтизира само от благодарност. Пък и той нямаше вид на желаещ да бъде залюбен баш от мен. Имаше вид на "Точно на тая заявка ли трябваше да ме пратят, да му ...таковам таковата!" Но все пак беше добър с мен :)
ОтговорИзтриванеай пак лека нощ, а вие си обсъждайте какво-що и ме мислете с добро.
Иби, ако живееш в Бургас да внимаваш, че канибал броди из града - явно е много гол и с много голяма брадва - http://news.ibox.bg/news/id_1006816569
ОтговорИзтриванеА така! Ако знае кви пържолки съм си отгледала, ще зареже циганския квартал и право в къщи ще дойде. Между другото, тази сутрин в 5 без 10 някой доста упорито звъня долу на звънеца на домофона. Предположих, че е съботнопиян объркан човечец, ама и канибала може да е бил. Тва ми изглежда като начало на сценарий за хорър. Ако не ви мързи, хващайте се с гост да творите.
ОтговорИзтриванеGost сега пише ревю и го е мързел даже да гледа, камоли да се занимава с некви кървища, на които между другото, както спомена по-горе, хич, ама хич, не е фен, особено от ония, дето измерват качеството на продукцията според специално, разработено в някоя патологична лаборатория, уравнение, включващо продължителността, силата и интензитета на писъците на жертвата, както и височината на стълба кръв, който се издига при обезглавяването на жертвата, ако изобщо стане толкова бързо, и накрая, да не забравяме, площта в квадратни метри на разлялата се след екзекуцията кръв, разделено всичкото това на продължителността на лентата. Не - благодаря! Дайте да се върнем на онова филмче с тракторчето и другите животинки, а?
ОтговорИзтриванеВлече си те аграрното порно, а гост :) То хубу, ма не се ли изчерпа вече тва? Или в главата ти плющят идеи и само благоприличието те спира да ги споделиш с нас. Айде, не се срамувай, пиши смело, а ние ще припадаме от възторг, възхита и тих девичи свян.
ОтговорИзтриванеМа и язе съм за порното - щото тва, другото порно, с мнооооогото кръв е зле, ний сме творци тука.
ОтговорИзтриванеТа ся, Иби, щом се фукаш с паржолките си - нема да те пощадиме, включваме те у филма пред камера. Ама освен тебе, трактора, кита и кво още беше?, че забравих първоначалния трети участник, ще добавим и ламя, даже за написването на нейната роля ше омашаме главите на зори и гост, а твоятя роля ще е да храниш тази митична твар. За десерт ще сложим и щипка канибал и това, драги деца, са основите, върху които се гради шедьовър.
Мамут май беше третия... А първоначалната сурова идея за филма е следната:
ОтговорИзтриванеКашалот иска да обиколи света, но за разлика от Ариел той не разполага с никаква вещица под ръка, нито пък с д-р Енчев, който да му оформи такива. Ето защо след години на нещо средно между помагане на петролни компании да откриват нефт на морското дъно и рекет над същите да не им разбута инсталациите, той събира достатъчно пари, че да си наеме трактор. Китообразното пътува до съответния бряг във нещо като кошмарен вариант на моряшка история, в който, до където и да доплува морякът, бива чакан от възлюблената си (винаги една и съща), която само чака да му прибере парите. По този начин главният герой обикаля Европа, Африка, Азия и т.н. В един момент от миналото се появява мамута, намесвайки се в романса между кита и трактора, и го начуква на филма, еволюцията, биологията, физиката, здравия смисъл, а както е почнал, и на кашалота и трактора...
Трубадура да продължи от тук :Р
ми гост, тва никво порно не е. Тва е една обикновена житейска драма.
ОтговорИзтриванеТрубадуре, и какво казваш - двуглава ламя на има ГоЗо? Която аз трябва да храня... И канибал, който търчи подире ми с цел да се нахрани с мен. Тва също не е порно, тва е кулинарно шоу.
Я малко поразмърдайте тези мозъци!
Иби, това са първите пет минути на филма, а и нищо не сме казали за съдбата на разните нефтаджии, катурнали се около кита, съдбата също така на Ариел, а защо не и на д-р Енчев, та да не може да направи крака на китообразното. Изобщо не съди за филма по първите кадри!
ОтговорИзтриванеИби, иби, пак ли си спала с отвити крака та не виждаш предпоставките за великолепно порно в нахвърляните идеи?
ОтговорИзтриванестига само предпоставки, искам сценарий в завършен вид.
ОтговорИзтриванеМотаете се, момчета, бягате от отговорност.
Е, чей, де, ние тука ше правим сценария на тънката червена линия на порното, тя сака да й го измлатиме за 20 мин. То трябва да се обсъди, всеки да напише нещо, да се сбием в името на творческите противоречия, да станем пирати, да отидем до Бахамите и да продадем няколко поетеси (кажи кога можеш да заминеш за Бахамите), да се сбием още веднъж, след като сме играли на "не се сърди, човече", после пак да пише, да ни удари Гоглевото настроение и да изгорим всички материали, да подпалим поне един град за вдъхновение, пак да пишем, после да рисуваме, гост да спре да чете най-после Тери Пратчет, че саркастичните реплики ще са в контра с разюзденото настроение на порно звездите ни и накрая няма да могат да са нито влажни, нито гордо изправени, после пак да пишем. Ти си мислиш, че става "ей така, бързичко по чехли", не е това истината. Писането на сценария за подобен опус изиксва много. МногУ.
ОтговорИзтриванеМи хайде де, давайте повече от себе си, тогава. Когато нещо изисква, трябва да му се дава! Не разбрах защо трябва да ставате пирати, ама аз съм нова в жанра на порното и разчитам вие да ме научите на тънкостите в занаята. За Бахамите съм винаги готова, иначе, с песен на уста - "aaй пут он ма пиджама енд гоооооооооооооооооу ту бахамас". Обаче що искате да ме продавате :( Щот не сте си дали сметка, че без мен никъв сценарий няма да се получи, ще плющите по цял ден 'не се сърди човече' и гост ще те обстрелва с пратчетов сарказъм, докато порнозвездите ви забравят че са порнозвезди. Пък и да не забравят, ще остареят, ще изсъхнат и ще омекнат. Докато вие творите невероятния си шедьовър. Сега, аз разбирам, че ще се борите за порно Оскар, но можете да бъдете и мааалко по-експедитивни, ми се струва. Ако се наложи, сама ще се продам на Бахамите, да ви спестя време и разходи, да не кажете, че само изисквам, а нищо не давам.
ОтговорИзтриванеДобре, може ли това да беше 69-ят коментар и това да бъде съдържанието му? Има някакви наченки на перверзия, но не е онази - дълбоката и смразяваща разновидност, която харесвам, ами някаква таква - битова, преповторена вече в трета тема. Не бива тъй, иби.
ОтговорИзтриванеМоя грешка, признавам. Съвсем не бях забелязала, че е 69-ти коментар. Иначе със сигурност щях да бъда перверзна тъй, както само аз умея. Ама на, изтървах момента да покажа скритите си таланти.
ОтговорИзтриване