Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав.
Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите.
Е...ритнаха ме...полетях малко...обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването.
Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане.
Ама нали летях...Явно такава е цената на мечтите.
Имам нужда от прегръдка. Голяма, в която да се свия и да си изплача всичко онова, което горчи в сърцето ми. Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боля повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принцеса. А и аз не искам да ме превръщат в принцеса. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желала да ме превърне в... смисъла на живота си. Да...и скромност не ми липсва.
Аз съм таралеж. И е есен. Време ми е да се свия на топчица, опакована в сухи листа и... да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня.
Ако не сте гледали "Русалка" на Анна Меликян, гледайте го. Така става в живота.
... Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане...
ОтговорИзтриванеЕмииииии, никой не ми е описвал по-добре състоянието!!!
ох :(
ОтговорИзтриванене е хич хубаво това.
Имам предвид, че май доста народ сме изпотрошени след летеж без инструкции за приземяване.
Само се моля да не зараснем накриво.
А само това не! Че зарасналото криво трябва да се чупи наново, за да не си останем повредени завинаги ;)
ОтговорИзтриванеИ то като настане такова чупене, ще почне да ни става навик (поне на мен). За това лечението е важно - предписала съм си солидна доза себедостатъчност, но хич не ми харесва на вкус и не я вземам редовно. Мисля да пробвам да се полекувам с портокали. И от онези бонбонки "Рафаело". Звучи ми доста лечебно цялата работа :D
ОтговорИзтриванеА, знам я тази рецепта, отдавна се опитвам да я изпълнявам. Обаче самодостатъчността се оказа изключително горчива и трудна за приемане. Та я замествам с нещо, което ми горчи, ама в същото време ми е и сладко - черен шоколад Линд. Но и твоя заместител не звучи никак зле! :)
ОтговорИзтриванеПървото изречение е гениално, а следващите - възможно най-доброто продължение. :)
ОтговорИзтриванеОткъде намери началото?
Веселина, ако имах в момента Линд под ръка, и с него щях да се лекувам, общо взето - народната медицина за подобни контузии доста ми допада :D
ОтговорИзтриванеАнонимен, мерси :) Началото се намира къде ли не из интернет, срещала съм го и на български, и на руски, не съм сигурна дали не съм го виждала някъде и на английски. Ще ми се да зная кой го е сътворил, да му сваля шапка :))
Ох, мила моя... пак си в 10-ката (по тема и душа) :) Какво да ти кажа, освен, че имам у нас таралеж (бял)от 2 години... последния път (преди месец-два), като намерих(ме) таралеж - го гушках(ме)... галех(ме) И той заспа в ръката ми :)
ОтговорИзтриванеКазваше се Захари Миленитов Петков (ще ти пратя снимки)
Не можеш да ни уплашиш!
Обичаме ТАРАЛЕЖИ!
МНОГО!
не прекалявай със себедостатъчността. От нея се пълнее по особен начин - удебелява ти се кожата отвън навътре до момента, в който отвън си си ти, ама вътре - гьон. Пък това за фрактурите...то винаги зарастваме накриво, счупеното си остава счупено, ама с всяко следващо счупване зараства все по-трудно и във все по-деформиран вид. Ама ти не го мисли това. А кой е луд да гушне таралеж? Друг таралеж!
ОтговорИзтриванеmediterranium, безкрайно мъдри са словата Ви. И аз си знам, че е така. За това ми се иска, ако може, да не ме чупят повече. За това и се превръщам в таралеж (за да не ме прегръщат, понеже да те счупят след прегръдка е особено болезнено). А в същото време имам нужда да бъда гушната.
ОтговорИзтриванеДруг таралеж, навярно...да.
Ани, съмняваш ли се!? Аз винаги съм в топ 10 :D
(не само в този на най-тъпите хора на света!)
Много сладки таралежовци :))
И аз обичам!
..прегръщам те..
ОтговорИзтриванеИ аз, Фрейя мила!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
И аз имам нужда да бъда гушната....гушни и мен... ама силно :/
ОтговорИзтриванеМного, много силно те гушкам!
ОтговорИзтриване(и понеже и ти си ми таралежче, няма да боцкаме много :))
Имам нещо по-добро като предложение. Вземи си няколко дни отпуск (стига да можеш), замини с приятна компания в посока, в която не би ти хрумнало при други обстоятелства, на място, което по никакъв начин няма да ти навява спомени или асоциации за неприятни събития.
ОтговорИзтриванеСлед като пристигнеш си позволявай най-големите възможни глезотиики- вкусна храна, много дискотеки, спа процедури, прически, грим и всичко което напомпва женското самочувствие с формули като "Аз съм изключително красива...и глезена" или другата крайност- разходки сред природата, общуване с птиците и дърветата, разглеждане на забележителности, скитане по музеи и така нататък...Всъщност зависи какво обичаш. Най-важното е да нямаш дори и 5 минути свободно време. Изпълвай всяка секунда с приятни емоции. По възможност да се изисква колективен труд за тази важна задача :)
Не мисля, че има по-добър вариант да избягаш от тъжните мисли, особено, ако са свързани със спомена за някого. Действа безотказно (personally tested). Идеята е, че когато заместиш тъжните мисли с приятни, болката се притъпява, докато в един момент спреш да я усещаш толкова. Може да се нарече един вид болкоуспокоително, докато инфекцията отшуми и болка вече няма.
Забравих да допълня...ако се касае да не мислиш за някого, когото просто не можеш да да изхвърлиш от съзнанието си, пробвай да си забравиш телефона. Или поне да го изключиш. Жените имаме безумно лошият невик да гледаме непрекъснато дали някой не ни се е обаждал или не е писал...което в случая ще осъди на смърт опитите ти да се разсееш. Най -добре е да си оставиш телефона и да си вземеш нова сим карта- хем да имаш връзка със света, хем да знаеш, че няма да има кой да те потърси извън кръгът на най-близките ти :) Успех!
Междувременно можеш да направиш нещо със себе си- има всякакви курсове по актьорско майсторство, разнообразни спортове, кънки, басеини, аеробика, тае-бо, танци манци и каквото се сещаш още там. Всички имат едно много важно достойнство- зареждат те с тонус и ти губят достатъчно време, през което реално не мислиш за каквото не трябва :) Няколко дни през седмицата подобна терапия, заедно с периодични пътувания през уикендите, изпълнени с приятни приключения и ти обещавам, че Страната на чудеста ще забрави за депресията за много много дълго време :)
Ами, по-сложно ми е.
ОтговорИзтриванеКогато си приел някого като част от себе си не е лесно да го откъснеш и просто да забравиш. На мен поне не ми е. За това и не го правя. Пазя го, и просто чакам нараненото и инфектираното да оздравеят. Мисля, че ако имам достатъчно любов, бих съумяла да излекувам и своята болка, и това, което я причинява :)
Ако бягаш от нещо - то те настига. Колкото и да си бърз, все някога или ще се умориш или ще сгрешиш. Това, което "анонимен" предлага-действа... за малко. Не лекуваш, а притъпяваш ... Ама инфекцията дълбае. Раната се оставя отворена ... и чакаш. Няма да боли вечно, а само достатъчно дълго... Достатъчно :) Колкото... толкова и КРАЙ!
ОтговорИзтриванеП.П.Това е като да намериш случайно неизпрана, любимата си лятна рокля... И ароматът ѝ да те върне там, откъдето бягаш ;)
Но не виждам нищо лошо в един СПА ДЕПРЕСИЯ уикенд :)
Всичко минава. И май мен от това ме е СТРАХ :(
Така е, Ани, винаги всичко минава и ВИНАГИ нещата се подреждат... може би не точно по начин, по който сме искали, но задължително по най-добрия начин :) За това не бива да те е страх.
ОтговорИзтриванеАз като се уморя да се страхувам, или да тъгувам, или и двете заедно си казвам, че каквото има да се случва, ще се случи и колкото да се напъвам, нищо не мога да променя (мога само да се запазя обичаща, нищо друго не е важно) и ме обхваща някакво такова безхаберие за всичко, ставам толкова 'над нещата', че почти си достигам вътрешната хармония :D Избива ме на метафизика и псевдофилософия, а погледнат от техните позиции животът изглежда страшно простичък и очарователно хубав :) Може да изглежда така, сякаш съм се предала, но всъщност не е - просто съм открила, че вместо да плувам срещу течението, мога да му се оставя да ме поноси малко. Понякога теченията ме оставят на неподозирано хубави брегове. Пък и човек има нужда от почивка. Защото, както казва най-добрият приятел на света - почивката ражда шампиона! :))
Много те прегръщам. Не се страхувай! Минава само болката. А това, което трябва да остане - остава.
Анечка , действа си не само за малко, ами за повече. Kакто отбелязах по-горе personally tested. Не случайно наблегнах да е с компания , приятели, приятелки...няма никакво значение. Идеята е:
ОтговорИзтриване1. Така се създават предпоставки за нови срещи, общуване с хора и запознанства,
2. Общуването с хора от своя страна блокира болката от загубата на скъп човек и "отваря" към нови емоции, извижявания усещания и пр., като запълва създалата се празнина.
3. Емоциите, които горните две носят са достатъчно за да те извадят от депресията и да те тласнат към нещо различно и положително по-добро.
В заключение мога да кажа, че така преодолях за по-малко от година последната си категорично неуспешна връзка и в момента хич не ми е зле :-D
Това, че докато намеря правилния и точния партньор сигурно смених десетина, тактично ще го пропусна ....ама то за вечер, две три, не се брои :-Р
Има и нещо друго, доста важно. Когато бях вглъбена във връзката си, бях много изолирана, понеже онзи с когото скъсах преди време беше всеизвестен с бясната си ревност...та не ми останаха кой знае колко много приятелски контакти. Изолацията винаги е лош момент. Когато се срещаш с усмихнати хора, зареждаш се с тонус, има кой да ти се обади, да ти каже, че може да разчиташ на него/нея, както той/тя на теб, когато има кой да ти разкаже виц с едничката цел да те разсмее, или когато просто има на кого да се обадиш за по едно кафе на близо, болката се понася много по-леко. Естествено виждаш, че на този свят има хора, които те подкрепят и това дава сили за важни решения или за твърдо поведения в необходимия момент.
Ако си седиш у дома изолирана, гледаш в тавана и единствените ти приятели са във фейсбук примерно, картинката наистина е грозна. Вкопчваш се в човека до себе си и въпреки проблемите не смееш да си тръгнеш, респ. да го пуснеш да си отиде. Много е страшно.Още по-страшна е мисълта, че липсата и самотата ще те убият. ТОВА НЕ Е ВЯРНО. Мога да се закълна за което. Само трябва да се отвориш за света и той също ще се отвори за теб! Изпитано.
Аз съм МНОГО положителен и усмихнат човек. Постоянно търся нови неща и хора. Оглеждам се (не в тавана - там няма)! Предизвиквам и провокирам на всяка крачка. Няма изолация! Тя "дупката" е от "липса".
ОтговорИзтриванеПромяната започва отвътре-навън. Нищо от "външния" свят не може да те накара да "излекуваш" болката си. И никого не съм загубила (никой не е умрял) :). Това, че някой "ценен" човек не е ТВОЙ, не го прави ЗАГУБЕН :).
Не е нужно да "притежаваме" (много ми се иска, да).
Когато излекувам ЕГОИЗМА си... ще спре да боли!
Вече хвана "коричка" :)
Можем да ОБИЧАМЕ без да ИСКАМЕ, нали?
"Можем да ОБИЧАМЕ без да ИСКАМЕ, нали?"
ОтговорИзтриванеможем...
аз преди време казах на един човек, че нямам нужда от него, реално погледнато, просто го обичам. И той ми се обиди.
Тва хората сме странни същества...
А има редки таралежи,
ОтговорИзтриванес които щом си търпелив,
да ги накараш и да можеш
със тях дори да полетиш...
сигурно. Но една бронежилетка никога не вреди.
Изтриване