Дори желанията и са се редуцирали до едно.
Иска да спре токът.
За около час поне.
Иска да излезе на балкона и да види как целият град е тъмен. Всички прозорци са угаснали, не светят нито с меката, жълта светлина на електрически крушки, нито с хладното синьо сияние на телевизорите. Иска и уличните лампи да угаснат, да изчезнат оранжевите им ореоли. Иска шарените неонови букви на рекламите и билбордовете да затворят електрическите си очи и да се слеят с тъмнината.
И тогава такива звезди ще има в небето..!
Ще изглеждат така, сякаш са се спуснали по-близко над земята. Така, сякаш някой е избърсал праха им и ги е излъскал до златно.
Тогава, мисли си Алиса, може и да чуя звънчетата.
Тогава, мисли си тя, някой може да погледне към звездите и те да му заприличат на кладенчета с ръждясали чекръци.
Тогава, мисли си отново, аз ще имам петстотин милиона звънчета, а той - петстотин милиона извора.
...
- Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.
- Само децата знаят какво търсят - каза малкият принц. - Те губят време за една парцалена кукла и тя става много важна, и ако им я вземат, плачат...
- Щастливци - каза стрелочникът.
Ако изобилието от ток не иска да си отиде, тогава Алиса трябва да си отиде от изобилието от ток. Хората не виреят само в градска среда. :)
ОтговорИзтриванеИ аз съм така. :( Но искам или да мълча, или да си кажа ВСИЧКО. Ама ВСИЧКО може и да крещи, а аз не искам да крещя - нямам сила :( Пък и няма и уши. Когато мълчим, често е защото няма уши. Чуващи ни.
ОтговорИзтриване....
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата.
- Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
...
Аз днес се събудих в обичайната за това време на годината и час депресия и две светещи очи ме гледаха и чух:
– Мамо, много си сладка. Ти си мама сладурана.
Децата... знаят... :)
Няма нищо по-хубаво от това, да ти кажат, че си красива сутрин... Дори и да е на 5 ;)
Помълчи си... Имаш какво да кажеш, просто има и някой, който НЕ ИСКА да го чуе... И казването губи смисъл :( Зная... ох, как зная ;(
П.П. Имаш червена чанта и никой няма да ти е вземе :)
П.П. Прочетох нещо (на един дъх, за един ден) и то ми даде много отговори... За любовта, за емоциите, за желанието... Ясно ми е!
Дали станах по-мъдра - не
Дали ми стана по-добре, като разбрах КАК и ЗАЩО - не
Каква е задачата на това ниво... да се променим или да не се променяме за нищо на света?
А?
А. , така е, но не става дума само за Алиса, а за всички човеци в града. Зачудих се колко от тях биха се зарадвали на звездите и колко биха се размрънкали що няма ток (разбирай тв, интернет и т.н.). Някак сме забравили да гледаме небето. И за това си мислех, че трябва да се случи нещо, което да накара хората да вдигнат очи от рутината. И да видят, че има и звезди. За това си пожелах да спре тока. Ама той не спря.
ОтговорИзтриванеМама сладурана :) Много те прегръщам!
Не зная дали промяната може да бъде задача на което и да е ниво. Тя просто си се случва. Искаме или не - нито ние, нито обстоятелствата, нито нищо не остава същото. Важното е да сме в синхрон. Със себе си и със света. Тогава промените идват почти незабележимо, приличат на мънички крачки и ние просто преливаме от един нюанс в друг, докато съвсем неусетно не станем от жълти - лилави (например). Когато, обаче ни липсва синхрон и сме в дисхармония със нас си и с всичко около нас, тогава промените са някак резки, болезнени, няма преливане на цветовете, а направо промяна на формата - днес си хубав, съвършен кръг и хоп! изведнъж те орязват (се орязваш), правиш си (или ти правят) ръбове и ъгли и ставаш квадрат.
Не ми се удава да разсъждавам в 3 сутринта, ама на - опитвам... :D
Не зная дали ми се мълчи защото няма кой да ме чуе. Мисля, че има, но аз вече нямам какво да кажа. Изказала съм се цялата. Вече не ми се говори. Само ми се обича мълчаливо.
ПП А нека някой да има късмета да ми вземе червената чанта! На тогава всичката ми апатия, депресия или квото е нещото, дето ме е завладяло ще се трансформира в такава хубава агресия, вулканичната ми активност ще се засили и сеизмичната обстановка около мен ще е твърде неблагоприятна за живеене :)
Представих си го - нощем да има само звезди. Хубаво ще е, а навярно и съвсем тихо, толкова тихо, че ще се чува единствено техния звън и преминаващия вятър :)
ОтговорИзтриванеаа, в града има много неща за чуване, когато стане съвсем тихо :) знаеш ли колко истории имат да разкажат градските феи и градските елфи, дето живеят из тайните градини и тайните дворове на старите къщи с плочници с напукани плочки...
ОтговорИзтриване