Личен пример...

Алиса е любопитна. Ако не беше, нямаше да хукне след Белия Заек. И нямаше да се озове в дупката. Но стореното - сторено. Лошото е, че любопитството и я отвежда из разни други дупки, не толкова заешки, но за това пък доста по-грозни. Грозните дупки крият грозни тайни, се оказва. Алиса се чуди кое е по-добре - измамно щастие в блажено неведение или голата (при това лишена от всякаква естетика) истина и болката от нея. Знае, че най-добрият вариант е истинно щастие, ама де таквоз из Света на Кривите Огледала. За това избира истината. И приемайки я, освен че получава силни стомашни спазми, тя усеща как в нея се вселява един крайно жизнерадостен сарказъм. В което няма лошо, понеже понякога е страшно нужен за оцеляването на разни наивни и любопитни момичета в свят, пълен с Луди Шапкари, предлагащи измамни приятелства, Чеширски котки, които се усмихват подло и последна изчезва ... опашката им, която са ти подложили, за да се спънеш, Червени Кралици, толкова нарцистични, че ти иде сам да си свалиш главата, при това с бодра команда "Off with my heeeeeeeeead!", единствено за да не гледаш случващото се в кичозната им градина. Някои хора, мисли си Алиса, приличат на шоколадови яйца. Отвън - тъничка шоколадова черупка. Отвътре - тъпа китайска играчка от токсична пластмаса. Страната на чудесата ли? - мисли си Алиса - тази Страна на Чудесата, в която ме доведе този заек, прилича на Авгиевите обори. Само че аз не съм Херкулес. Аз съм просто едно момиче. И ще си тръгна оттук. Наистина.
Алиса не знае дали някой тук е забелязвал някога, че момичетата, които търпят най-дълго и прощават най-много си тръгват най-неочаквано, внезапно...и съвсем завинаги. За това ще покаже.

Vorfas!

 

 

 

Среден пръст - сто и петдесет години

номер едно на пазара на кратките съобщения!

Алиса спира да бъде луискаролова и диснева. Остава само Американ Макгий Алиса.
And the madness returns...