сътворение

Превръщам те в най-художествената си измислица. Себе си - в най-лирическата героиня. Заедно обитаваме десетки възможни реалности.
В една от тях се обичаме тихо и нежно, безмълвно, с върховете на пръстите, с ирисите на очите, с устни и дъх...
В друга се обстрелваме с думи, недоверие, съмнения, неразбиране, страх, гняв и си тръгваме завинаги, но когато минем зад завоя, разбираме, че сме вървели един срещу друг. За да се срещнем отново.
В трета сме делнични и ежедневни, с откраднати ласки между работата и скуката, с вечеря набързо и филм за лека нощ, после заедно сънуваме един и същ сън.
В четвърта живеем на наш собствен остров, без да подозираме за света отвъд...Аз съм дива туземка, която морето е изхвърлило на брега след силна буря. Не помня себе си, не помня нищо преди слънцето, което ме е събудило на този бряг. Ти си моя езически бог на любовта. Учим се взаимно как се обича. После раждаме Първия човек. Той има моите устни и твоите очи. Или обратно.
В пета - изобщо не подозирам, че съществуваш. Нито ти знаеш, че мен ме има. Никога няма да се срещнем.
Само че тази реалност не е възможна.
Защото Вселената чака Първия Човек.