Алиса и крадецът на думи

Иска ми се да поразсъждавам върху определени потребности на човеците. Айде, най-първичните са ми ясни. Но интересно ми е кое поражда потребността да присвоиш чужд текст и да го представиш за свой? Нуждата да получиш нечие одобрение, вероятно...самотата, може би...особено когато не става дума за кражба с цел материална облага, а за кражба с цел да впечатлиш "приятелите" си в социалните мрежи. Но не си ли дава човек сметка, че по този начин признава пред самия себе си, че е негоден за нищо (освен за крадене)? Защо вместо да се ровиш из нета и да се чудиш какво да свиеш, не напънеш малко мозъка си и не се опиташ да създадеш нещо?
Не ми се случва за пръв път и едва ли ще е за последен някой да си сложи името под мое стихче. Вече дори не се ядосвам и натъжавам. Просто ми е чудно какво удовлетворение изпитва човек, когато някой му каже "Браво" за нещо, което не е негово дело. Всъщност, излъгах. В случая човекът е проявил творчество, измисляйки ново заглавие на стихчето ми. Кръстил го е "Женска изповед". Нищо, че самият той е мъж, на 47 години. В изкуството полове няма. Всеки може да влезе в образ и да напише нещо от името не само на жена или мъж, ами и на извънземно, костенурка или бяла млечка, ако ще. Въпросът е да има творческия потенциал да го направи.
Когато разни девойки си присвояват мои неща ми е ясно защо го правят. Но когато става дума за господин на възраст, на която би трябвало да се срамува от подобни свои постъпки... някак не мога да проумея. Това, че няма достойнство го проумявам. В наши дни достойнството не е нещо, което се котира. Както и да е... Поводът да напиша това е един мейл, който получих преди малко от една поетеса, с която сме се засичали из сайтовете за лично творчество. Жената ми е изпратила линкове към профилите на господина в нетлог и фейсбук. Аз, както стана ясно, там не вирея. И няма да ходя да му се карам на този 'поет'. Да си плагиатства, щом до там му стига креативността. Но как може да си толкова ... наивен (честно, иска ми се да кажа тъп) и да си мислиш, че след като ти си попаднал на нещо в интернет, никой друг няма да е попадал на него и никой няма да познае, че не е твое. Все тая, всъщност... Хубавата страна на тази монета е, че щом хората искат да са написали това, което съм написала аз, значи написаното от мен е добро. Представяте ли си, да пишете стихове и никой да не ви ги краде... каква липса на признание само! :D