Алиса мрази, когато Чеширският котарак е на лилави райета и ѝ задава такива въпроси. Още повече мрази, когато след като си зададе питанката, изчезне и в тъмното остане да свети само нахалната му усмивка.
-То е едно и също! - иска ѝ да се изкрещи след него.
-То е едно и също! - вика тя, с пълни със сълзи очи.
-Не е едно и също - казва Хъмпти Дъмпти. - Въпросът е кое кое предхожда - дали първо си глупава и това кара хората да се чувстват длъжни да те лъжат, или понеже хората те лъжат, това те превръща в глупачка? В техните, а и в твоите очи...
Алиса отчаяно удря токовете на обувките си един в друг три пъти, и после пак, и после пак...но нищо не се случва. После се сеща, че това е от друга приказка. А на нея така отчаяно ѝ се иска да избяга от Страната на Чудесата.
-Знаеш ли - казва тя на Лудия Шапкар - безкрайно лесно е да излъжеш някой, който ти вярва. Трудното идва след това. Когато трябва да го накараш да продължи да ти вярва.
Само че Лудият Шапкар не е там. Той е на чаено парти. Понеже все нещо трябва да е на мястото си.
Някакъв бял заек се шмугва в храстите и Алиса хуква след него, повече по навик, отколкото от любопитство. Спира едва когато вижда в огледалото разрошената си коса, нацупената си физиономия и част от стената зад себе си. Казва си, че повече няма да ходи там. Няма да поглежда към огледалото, нито да търчи подир някакви бели зайци, които нямат време...и без това непрекъсното я обвиняват, че не живее в реалността.
Алиса се обръща към гардероба и се усмихва щастливо.
 | |
| пак не зная кой е автор на картинката...намерих си я в tumblr. |
Това излияние седи в черновите на блога повече от месец. Идея нямам защо съм го писала, нито защо не съм го публикувала. Но така или иначе аз идея нямам за много неща. Най-вече за себе си. Сега например нямам идея защо го публикувам :D Може би защото си харесах една мисъл някъде и тя някак си подхожда на текста: "Ако животът ти е приказка, която не ти харесва, значи е време да смениш вълшебника" :)
А в моята приказка понеже вълшебници няма, сменям направо приказката. Тъй де... поне една фея-кръстница да имаше, а то...
Не те е СРАМ! :)
ОтговорИзтриванеИмаш Фея кръстница!
За чудо и приказ при това (и много скромна):)
Хъм, Нарния... Там ще търчиш след БЯЛ ЛЪВ :)
Но лъв е по-добре от заек, да... По благородно изглежда :) И няма Луди Шапкари :)
П.П. Дъгата ти е с тов. 23445943
номер на поръчка 1334
При теб е ДНЕС след 5 :)
Целувам те! И не си глупава, просто искаш да ВЯРВАШ :) Това е друго...
Направо не ме е срам! Но ти си ми в новата приказка :*
ИзтриванеВ която, да ... няма Луди Шапкари...нещо току-що умря в мен...чу се едно тихичко пукане, както се пука стъкло...и умря. Но новите приказки започват на нови страници, нали, без да си носим мумиите на разни убити любови и луди шапкари с нас.
Искам да вярвам, да...за съжаление. Но човек не бива да вярва на лъжци. А те не бива да лъжат тези, които им вярват, но това е друга тема...Има неща, които не са вродени. Те са избор, който правим. Например да лъжем или не, да вярваме или не...Ако избереш да лъжеш, твърде вероятно е отсрещната страна да избере да не ти вярва. Както и да е :)
Обичам те, днес не съм ти казвала, нали...
Нали знаеш, че хората лъжат най-вече, когато искат да излъжат себе си :( И аз съм лъгала... Казвала съм - "Никога няма да те нараня!- и съм наранявала" :(
ИзтриванеНе съм искала... борила съм се със себе си... и оная АЛЧНАТА е побеждавала :( най-често НЕЯ се опитвам да излъжа :(
Никога не съм казвала "Обичам те" без да го мисля... Но аз мога да обичам повече от един човек! И то много и силно и както си трябва (както една фея може) :) И никога не спирам... Нося си любови от преди 20 години и от преди 5 месеца... Еднакво тежат :(. Еднакво болят! Лъгали са ме... наранявали са ме... обиждали са ме. Но те са в мен. Край! Няма изход! Поне за мен :)
не зная кога лъжат хората, Ани. Само зная, че когато лъжат, ВИНАГИ лъжат себе си. Всички можем да обичаме по много човеци едновременно. Но е различно обичането, нали...самата аз в момента мога да кажа, че обичам трима мъже. Но само един по онзи начин...ОНЗИ. Който те разтреперва, разлюлява цялата вселена и те оставя без дъх и без думи. Няма да спра да го обичам. Само се надявам, да спре да бъде така...
ИзтриванеПолучих смс от Спиди, ама утре сутрин ще си взема дъгата :*
О, имаш СМС от СПИДИ (без да ми се обадят на мен) - това е ЧУДО НА ЧУДЕСАТА :)
ИзтриванеА аз си треперя от трима мъже :) И трима ми спират дъха :) Явно съм сбъркана :( И тримата могат да ме отнесат в друг свят само с една целувка :). Но съм избрала ЕДИН! За добро или за лошо :) И кой, ако не АЗ трябва да уважава този избор ;)
за това иде реч :)
Изтриваненещата, които не са ни вродени, а са въпрос на избор.
А да уважаваш избора си е да уважаваш себе си.
Искаш ли да стана Твоя Фея- Кръстница?! :)) :P
ОтговорИзтриванеРитуала по вълшебнизиране го знам, трябва само съгласие (+ ентусиазъм и две от усмивките пазени за всеки случай) :))
Хубавото на приказките е, че каквото си пожелаеш- се случва! Знаеш...
Затова, пожелай си! :))
Еха, и ще си имам две феи-кръстници и това ако не е най-вълшебната приказка на света, на! Няма да си пожелавам каляска, рокля и пантофки за бала, понеже няма на света принц, който да си струва тези усилия. Ще си пожелая усмихнати очи и силата никой да не може да ги разплаква вече.
ИзтриванеМоже, нали :))
Не ти трябва вълшебница, ти си си фея :)) Предлагам две приказки по избор: http://www.youtube.com/watch?v=m7baj1Kdvjs и тази: http://www.youtube.com/watch?v=j5Cvq416zuQ
ОтговорИзтриванеНо на теб най ти се отдава сама да ги пишеш, и според мен, съвсем некомпетентно мнение, ти се получава много по-добре :)
Еййй, Петя, ама ако знаеш как си ми уцелила приказките, само ако знаеш как! Точно руския вариант на Once upon a december ми е най-най-най любимият, и като текст, и като изпълнение, и като чувство. А "Красавицата и звяра" ми е ...настолния филм :) Вероятно съм го гледала над 200 пъти, мога да го изиграя с репликите (и въпреки това, все още рева като го гледам :))
ИзтриванеА аз не ги пиша приказките ми, те сами се пишат, аз само ги преразказвам тук :)
И на мен руският вариант ми е безкрайно любом, радвам се, че съм уцелила :)) И продължавай да разказваш, ние много много ти обичаме приказките :*
Изтриванеразбира се, че ще се разказвам, само че смятам занапред приказките да не са тъжни. Страната на чудесата ще си остане в депресия. Но аз не. Уморих се.
Изтриванемисълта много ми хареса, даже си я постнах като статус във фейсбук :D:D:D Макар, че аз от желание да си срещна Шапкаря се припознах така жестоко, че сега не знам дори как да събера смелост да го "сменя"... иначе и на мене ми е писналоооооо от тичане след зайци... Но колкото и безрезултатно да се оказва в повечето случаи накрая - поне е било малко или много интересно, изтощаващо, но интересно. (и аз с тези моите романести изречения ;д) А пък котараците съм спряла да ги слушам, само ми объркват и бездруго хаотичните мисли. Аз лично чакам приказката сама да ми се подмени, нямам смелост да си променям сценария сама... общовзето Алисеска му работа ;d Но ти пробвай ! усмихната целувкаа :*
ОтговорИзтриванеМи то и с мене така се случи...И с припознаването, и със смяната на приказката...сама се смени. Сега е приказка без принцове и луди шапкари, малко ми се плаче от това, но по-добре така.
ИзтриванеОф, принц пак ще дойде... Все идват да им се не види :) Или от някоя тиква или жаба... звяр, крокодил, морско свинче... Намират начин да се промъкнат и точно, като си им се доверила - да си сложат короната... И да ти се наложи или да коленичиш... или да избягаш. Освен, ако няма в ръката им една и за теб :)
ИзтриванеИ аз те обичам!
хаха, аз съвсем приятелски бих ги посъветвала да не идват сега. Първо, щото за да им се доверя, трябва да са...нечовеци (и жаби, и крокодили и прочее творения на Майката Природа), второ, въобще, ама хич няма да им уважа ни усилията, ни короната, ни приказките. Новата ми приказка ще е егоистична. Ще се разказва за една щастлива принцеса, която просто е... щастлива :)
Изтриванеi az nyamam ideya zashto te pitam, no vse pak, mislila li si da napishesh scenarii ( dobri reshisiori ima , no scenaristi...)...chetoh nyakyde tuk zashto ne predpochitash dylgite formi, razkaz, novela, roman, no secnariya e po-gyvkava forma, po-razchupen...ne znam zashto si mislya,che shte byde inetresno visualno da se vidi tova,koeto blogvash...
ОтговорИзтриванехаха, ами не, не съм мислила, ама идея нямам как се пише сценарий.
ОтговорИзтриванеОбаче ми стана смешно, защото скоро пак си мислех, че имам чувството, че не съм истински човек, не може да съм...аз сигурно съм сериал някакъв в нечий телевизор, толкова е...абсурдно всичко, което ми се случва :D
Може, разбира се!..прегръщам те.
ОтговорИзтриванеВярвай в силата на сбъдването! :))
просто зная, че ще случи :)
ИзтриванеИ аз те прегръщам!