21.01.2012 г.

Морска пяна

Знаеш ли, Алиса, има любов. Казва Чеширският котарак, докато се излежава пред прозореца и гледа топящия се сняг. Щом самите Зли Сили признават силата на любовта, значи тя съществува. Помниш ли Снежанка, Спящата Красавица и Звяра? И тримата бяха омагьосани, и на тримата проклятията бяха премахнати с целувката на истинската обич... Той лениво помахва с опашка и Алиса вижда отражението на усмивката му в нощното стъкло. А ти помниш ли, казва тя, Малката русалка? И там любовта трябваше да я избави от проклятието на Морската вещица...

alice
Публикувано от в
sticky notes:

21 коментара:

  1. .21 януари 2012 г. в 23:36

    Малката русалка е тъпа пача и заслужава наказанието си. Продаде си същността, за да бъде с некъв никъв, дето не познава, видяла го е само веднъж и междуопашието й рипна и айде... забрави всичко, което си. И това й е малко, дето я сполетя.

    ОтговорИзтриване
  2. Радосвета Аврамова (caribiana)22 януари 2012 г. в 0:00

    да не те е хапала русалка тебе, че си такъв лош :D

    ОтговорИзтриване
  3. .22 януари 2012 г. в 0:01

    Аз даже писах огромен труд за това как се онождат русалки, та не е... поне не и без да поискам да го направи. Просто приказката е проста и дава лош пример на друзята по света.

    ОтговорИзтриване
  4. Радосвета Аврамова (caribiana)22 януари 2012 г. в 0:05

    варианта на Дисни явно дава добър пример...ама уви, реалността е друга :(

    ОтговорИзтриване
  5. .22 януари 2012 г. в 0:06

    какъв пък пример дава абоминацията на дисни? тва трябва със закон да го забранят, да, има две хубави песни, ама друго - не... и един еректирал поп, но това едва ли е продаващо качество

    ОтговорИзтриване
  6. Радосвета Аврамова (caribiana)22 януари 2012 г. в 0:10

    зарежи продаващите качества, идеята ми беше, че само Андерсен има смелостта да разкаже реалността в приказка, за да не остават децата с неправилни очаквания към живота

    ОтговорИзтриване
  7. Анечка Палечка22 януари 2012 г. в 9:53

    Ами то при Андерсен почти всичко е в ДЕПРЕСИЯ :)... Малката кибритопродавачка... Оловният войник... Жабата...

    "Жабата умря, тялото й стана на малки късчета. Но къде отиде искрата от очите й? Слънчевият лъч я улови, слънчевият лъч отнесе скъпоценния камък от главата на жабата. Къде?... "
    Дори в тези с хепи енд има поне една смърт.

    А колкото до Малката Русалка... Почти всяка жена е направила нейната грешка поне веднъж :(. Не зная откъде ни е насадено, че ТРЯБВА да направим нещо, за да ни обичат... Да си режем косите (красивите)... да си даваме гласовете на вещици... Да се променяме и да търпим БОЛКИ при всяка стъпка. Не трябва! Не трябва да правиш НИЩО, за да те обичат... Най-много да се усмихваш... На себе си :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радосвета Аврамова (caribiana)23 януари 2012 г. в 3:25

      Не зная, Ани... Когато не правиш нищо, се сърдят...когато правиш, е неправилно. Аз например никога не съм обичала някого, защото прави нещо за мен. Даже напротив, не обичам да правят неща за мен. Ама какво от това. Явно когато някой иска от нас да правим нещо, за да ни обича, не е правилния някой :) И просто трябва да се примирим с мисълта, че пак обичаме не който трябва...А къде, да му се невиди, се е скрил който трябва??

      Изтриване
    2. Анечка Палечка23 януари 2012 г. в 9:55

      Ох, направо искам да ти дам книгата, която сега чета :)
      Има супер мисли :) като -
      "Когато няма какво да се направи, не прави НИЩО!"
      "Да пием чай, когато няма изход"
      "Когато нещо няма решение - то не е проблем. Проблемите имат решения. Тогава - Какъв е проблема?"
      Или как да вземаме решения... Когато сме на кръстопът - просто да чакаме да мине автобус... Да прочетем внимателно къде води, и ако дестинацията ни харесва - да се качим :)И да помним - ВИНАГИ ще дойде ОЩЕ един автобус. За НИКЪДЕ не бързаме :)
      Не се е скрил! Ти се криеш!
      Обичам те!МногомногомногомногомногомногоМНОГО!

      Изтриване
    3. Радосвета Аврамова (caribiana)24 януари 2012 г. в 3:15

      Така е, Ани...аз се крия. Но в момента имам нужда да съм скрита. Понеже нямам сърце. Все още не ми принадлежи. Когато се завърне, когато е готово да бъде дадено някому, тогава сигурно ще се появи и Той. По дяволите, писна ми да си давам сърцето и да ми го връщат...какво му има? Тази нощ се качих на един автобус със затворени очи. Без да прочета къде води. Просто исках да се махна от този кръстопът, на който бях заседнала - между обичта и болката. Оставих болката. Обичта не мога. Ще се опитам да я изхвърля в движение.

      Изтриване
    4. Анечка Палечка24 януари 2012 г. в 10:07

      Нищо му няма да сърцето ти, освен това, че е ПРЕКРАСНО.
      Помниш ли в един мейл ти писах как един приятел ми каза: "Много си сложна... Много искаш..."
      Много жаби се плашат от феи...
      Нас не ние срам да чувстваме, да плачем... да искаме... да крещим... да обичаме!
      Ние ИЗИСКВАМЕ ЛЮБОВ! Отгоре на всичко смятаме това за най-нормалното нещо ( и то е) :)
      Знаеш ли колко "семпли" принцеси има, които не виждат по-далеч от граховото си зърно под завивките :)
      Ние се обичаме ЗАВИНАГИ! И не приемаме договори с дати!
      Който е готов (дори трябва да е и щастлив) да се обвърже с такъв договор - ТОЙ е! :) Имай търпение! Но моля те, следващия път, преди да си дадеш сърцето - вземи неговото...

      Изтриване
    5. Радосвета Аврамова (caribiana)24 януари 2012 г. в 17:04

      исках просто да обичам, без да му държа сърцето за заложник...
      сега вече нищо не искам.
      Всичко ще си дойде по местата. Винаги всичко се подрежда по най-добрия начин...нищо, че той не винаги е такъв, какъвто ни се иска.

      Изтриване
    6. Анечка Палечка24 януари 2012 г. в 19:32

      Не! Искаш да те обичаТ! И аз така исках :( ... И то по начина, на мен угоден ;). Нищо не ми пречи да го обичам, дори да не ми говори... да не ме целува... да не съм му важна... Нали?
      Искаме ВЗАИМНОСТ! То някак се подразбира...
      Супер е, че не искаш нищо... Това е моментът, в който аз осъзнах, че искам неща за себе си (само). Много е трудно, знаеш... Но мисля, че това е пътя. Когато, каквото и да направи (ТОЙ)не се ядосаш... не те заболи... не се парализираш от болка... не спреш да дишаш (повече, отколкото можеш да си позволиш)... Тогава "просто ще обичаш".
      Толкова път ни чака...
      Ах, как искам да го вървим двете... или да го танцуваме...

      Изтриване
    7. Радосвета Аврамова (caribiana)27 януари 2012 г. в 6:45

      :) Ще го танцуваме, Ани. Мислех, че ще е по-лесно, но ето на-все още ми се пълнят очите със сълзи от думите му само. И не зная защо си го причинявам. Мисля, че в случая аз бих предпочела да не ми говори, да ме няма за него, докато го преболедувам. После вече ще е лесно. Ще имам имунитет. Сега ме боли не от друго, а точно от това, че не съм му важна. Което е глупаво. Защото всъщност, никога не съм била.

      Изтриване
    8. danka27 януари 2012 г. в 16:34

      razbira se, vseki ima svoi pogled i tylkuvanie...za men tova,koeto e storila tya ne e greshka, greshkata e drugade:-)

      Изтриване
    9. danka27 януари 2012 г. в 16:38

      ''Всичко ще си дойде по местата. Винаги всичко се подрежда по най-добрия начин...нищо, че той не винаги е такъв, какъвто ни се иска.'' dumite tuk sa izlishni, shte dobavya samo <3 <3 <3

      Изтриване
  8. danka22 януари 2012 г. в 15:37

    Малката русалка е велика <3 a prikazkata, kakto i drugite na Andersen, ne e pisana za deca:-)

    ОтговорИзтриване
  9. dreaming22 януари 2012 г. в 23:40

    Повечето хора не могат ни най-малко да ни видят. И това е разбираемо, защото ние самите с последни сили се опитваме да се спасим от усещането за самите себе си. Ако душата ти толкова много свързана със всичко, толкова силно обичаща, че смърта отдавна е трябвало да те застигне, с първята птица която си видял убита, .. с първия крясък от болка, с първата тишина след това, и света гледащ безучастен и равнодушен. Аз самия не се виждам, и ако освободя сега себе си, се питам на къде, какво е моето утре, .. при всеки случай живота ми не е свързан със смърта. Аз обичам, обичам като жена която прегръща мъртвото си дете, вкопчила се здраво в него с дни, .. обичам като нещо отдавна нямащо собствено име или собствена участ, .. и всичко това в тази реалност, когато хората, естестото на нещата ми се струва толкова нереално. Искам да докосна нещо в което мога да се освобдя от себе си, .. иска ми се да кажа че мога да обичам, но сякаш отдавна не съм само един човек, .. аз живея в толкова неща едновремено и все пак в едно цяло.
    ... дали съществува съдба, дали живота ни избира вместо нас каквото и да правим, колкото и да се съпротивляваме. Знаме едно, аз гледам сега всичко с отворени очи, сякаш гол и почти безплътен. Дали ти можеш да видиш себе си отвъд бариерата, .. отвъд смърта, ..
    Дали всичко това изглежда налудничево, или някак заразно в своето величие .. нашата рационалност и нашата чувствителност стоящи един срещу друг, .. аз обичам, толкова много че ми е трудно да стоя срещу себе си, без сълзите ми да потекат като реки .. аз кал, история на движение и разруха, на раждане и памет, .. аз съм нещо извън самия живот, нещо което създава живота, .. аз съм толкова малък в своята памет за живота ...
    Аз обичам, разбираш ли, аз обичам

    ОтговорИзтриване
  10. dreaming23 януари 2012 г. в 0:13

    И може би за това думите загубват смисъла си. Повечето неща които усещаме в себе си просто са абсурдни на фона на действителноста. Думите с която всичко е обяснено като логика, като разбиране на стечение на обстоятествата, такива каквито днес са. А кой гледа в утре, .. кой има смелоста да си каже че поема някаква отговорност за всичко което ще става от тук нататък. Какво би усетил, когато е пределно ясно каква ще е реакцията. Всеки е отговорен за себе си, .. и ако мислим така защо трябва въобще да очакваме че някой би бил свързан с когото и да е ..
    думите понякога са напълно безмислени, като факта за една предреченост от началните условия. Как ще свърши всичко, колко въобще могат да проследят мисълта ти. И не знам дали дори трябва да гледам сериозно на онова което израства, .. а така ми се иска да има и малка градина в която да легна на тревата, и една ръка която да измие от челото ми всичко, минало, бъдеще .. а е тишина, и утре ще е тишина, .. и дори да слушаме всичко около нас, пак е тихо, .. защото липсва отсрещна страна, липсва онази вяра в която твърдим че може да усещаме нашото екзистиране такива каквито сме не като нещо абсурдно, ..

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)