После Алиса губи още много балони в различни цветове, пръстенчета, обувки на кукли, цели кукли, часовници, портмонета, хора... И разбира, че загубите са правопропорционални на възрастта. Колкото повече пораства една Алиса, толкова по-важни неща губи. Силата на болката от загубата, обаче, вероятно е константа.
Алиса съвсем искрено ненавижда възрастни, които се опитват да убедят дете, че загубата на балон не е никаква загуба и че не трябва да страда за това. Защото, мисли си Алиса, ако един възрастен човек е висок метър и седемдесет, а болката му е някъде около метър и трийсет, това съвсем не значи, че го боли повече, отколкото го боли един осемдесет сантиметров човек с шейсет сантиметрова болка. Процентното съотношение е почти еднакво. Просто като растем си образуваме много място за болене. И никой не ни е виновен за това.
"Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана, когато порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не са разбрали живота."
ОтговорИзтриванеДжон Ленън
колкото повече повъзрастнява човек, толкова по-малко мъдър става, не разбирам защо се твърди обратното
ИзтриванеКой твърди обратното? Аз искам да приличам на сина си... Докато не е заприличал той на мен :(
Изтриванеаз за тебе хич не се тревожа :D А и синът ти да заприлича на тебе, няма да е беда. В смисъл, на тебе ти липсват всички признаци на безвъзвратно и отчаяно повъзсрастяване. Мисълта ми беше за по-голямата част от възрастните, дето така са забравили че са били деца, сякаш направо възрастни са се родили...те обичат да твърдят, че са мъдри и че детските сълзи са едва ли не глупост, понеже детските проблеми са, видиш ли, маловажни. Тези човеци се познават по това, че "...никога не се забавляват. И имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход." :))
ИзтриванеМоже и така да са се родили... Откъде знаеш? Щом има такива, като теб и мен "възрастни деца"... Защо да няма и "деца-възрастни"... Тъжно е, но ги има :( Телата и размерът няма значение... В главата си образуваме мястото за болка... А боли на различни места ( най-вече около гърдите) :(
Изтриване:*
Изтриванеhttp://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=46&WorkID=1041&Level=2
Ти си любимата ми математичка
ОтговорИзтриване:) моето е нещо като 'приложна математика' малко, бях на път и теорема да изведа, ама се сетих, че после трябва да я доказвам, а не ми се доказваше очевидното :))
Изтриване''мъдростта'' е просто едно от поредицата понятия,с които хората са свикнали, но не се замислят май-май какво иде да каже това ''София''... истински ''мъдрите'' хора никога не са твърдели това за себе си, те просто са били Себе си...клипчето е добредошло в днешния ''възрастен'' ден ( т.е. малко леко намръщено безслънчев) :-)
ОтговорИзтриванетака е
Изтриванехората използват твърде много думи, в чийто смисъл едва ли вникват
просто приемат понятията като даденост
а не бива
:)
ОтговорИзтриванеИскам компенсация! Днес заради този именно блог /и... не, гугъл няма нищо общо/ закъснях за танци. Кв'о прай'м?!?
ОтговорИзтриванехаха! Вече подозирам, че Гугъл има общо с всичко! Освен с някаква логика.
ОтговорИзтриванеМи... освен да те компенсирам с нещо музикално и да си потанцуваш малко, ама вкуса ми към музиката често е категоризиран като отвратителен, ужасен и прочее нежни неща, та знам ли...
ето, заповядай, нещо не така чак невъзможно за танцуване :)
надявам се
http://www.youtube.com/watch?v=M8iXKYHSYVk
Така... изглежда опита ми да бъда неопитно анонимна, като заместя псевдонима си със стандарта за анонимност - 'unknown'; 'anonymous'; 'noone' - или всички взети заедно, както е в моя случай, се оказа опитно неадекватен.
ОтговорИзтриванеАми... нека бъде музика! Я да чуем...
Хахах! Шегуваш ли се! Джангурицата направо я пръскам по ръбовете на Mando Diao. :D
ОтговорИзтриванехаха! Малко се поизложих, казваш, ама карай, то на мен това ми се удава най-добре. Е няма нищо де, щом си се справила с ритъма, всичко е ок, мен например никакъв ритъм не ме лови, ама никакъв, толкова съм извън всеки такт и прочее неща, свързани с координирани движения под музикален съпровод, че няма на къде повече :(
Изтриванехих! Е, явно при теб се е проявило в думи. На моменти и те не ми звучат ритмично /особено когато на Алиса й иде да хване гората, ама вместо това отива на Марс/, но пък това е чарът на стила ти. Можеш да издадеш репродукция на Каралската /и е карал летяща чиния, м/у др/ творба. [:
ОтговорИзтриванехахахах! Можех поне да предположа, какво друго би могъл да кара един Луис, ако не летяща чиния :D
ОтговорИзтриванеАма се опасявам, че репродуктирането ми е кофти кавър :( Само без Алисията, молим.
За Алисия няма и да говорим... Е, освен ако не държиш да добавиш нещо като Силиконовата долина в марсианската страна на чудесата. Кавърът май на теб ти е трудно да го оцениш. [: ... А трябва!
ОтговорИзтриванеЗа сега Алиса няма пряк досег с владенията на Алисия, а именно - Силиконовата долина, само от време на време получава нежелани видения и звуци от там, които моментално прекъсва. А кавърът как да го оценя, като нямам обективен поглед върху него :( Аз там си живея. И от вътре погледнато, хич не бива :D
ОтговорИзтриванеПо мненията на читателите - ето как. [:
ОтговорИзтриванеХм...в момента кроя планове да издам по-римуваното си творчество... моментът продължава около година вече, а плануването се състои в периодично (на около 47 дни) присещане "Ми кво, що да не..." и си мисля, че ако сега започна да планувам да издам и това, дето излиявам тук, може би като приключа с плануването и се заема с действия, ще има събран достатъчно материал :) Знам ли.
ОтговорИзтриванехахах... Хубаво е, че поне плануваш - нали така се прохождало, уж-ким.. Явно на всеки римувач му се точат така плановете, баш като вита бан'ца с точени кори. Ама и тя има край, де. Или поне за който си вярва. А ти трябва да си вярваш и да успяваш вече да се оценяш, защото те бива. Не говоря за лудостта в главата ти - за нея трябва да си благодарнa [: - а за начина, по който тя намира проявление върху белия лист. [:
ОтговорИзтриванеОо, ама аз имам напредък от вчера насам!
ОтговорИзтриванеНакарах сестра ми да ми нарисува корица за евентуалната книжка и тя по телепатия (и малко обяснения от моя страна) я нарисува точно така, както си представях :) А аз продължавам с плануването :))
Чудесни новини! [: Дерзай!
ОтговорИзтриванедерзая аз...бавно и славно :D
ИзтриванеА кой автор да търся на пазара? caribiana? Знаеш ли... светът наистина е малък и същевременно толкова пъстър, ми хрумва докато рутината ме погълва.. До вчера си мислех, че само аз използвам изрази като "чета се", "пиша се", "усмихваш ме" и разни подобни, а то се оказа, че това било само в онзи дял на мозъка ми, където преобладава химерата "иска ми се да съм уникална, май съм, защо пък не!". И не, не в общоприетия смисъл, че... всеки е уникален, също като всички останали, а в някакъв мой си, където си знам, че единствено аз на света си правя нещо по толкова свойски начин, неподлежащ на имитиране, нито на случайна среща със случайно повторение на същото това свойско, но вече нечий чуждо правене, изразяване или каквото е... [: Та... си мисля, като те чета, че Алисите - твоите и тези, които живеят във всички останали
ОтговорИзтриваненепораснали и мислещи се за пораснали момичета, без те дори да си дават сметка за това - изпитват някаква необяснима нужда да се
чувстват уникални и да си го доказват, всички заедно или всяка по отделно. И всичко това, може би, просто защото само така са
способни да си придадат полагащата им се, и напълно заслужена, стойност на чудновати, а понякога и почти приказни, девойки. И ей
такива работи ми се въртят в главата. Губя си нишката на мислите и май затова нямам обяснение защо аджаба ти ги пиша тея, ама имам
нужда да ги споделя. Честно, не се сещам за никой в момента, който ще е склонен доброволно да го изтръгна от възрастния му свят, за
да му разказвам за Алиси и колко много такива съм срещнала тук... И как ме радва всичко това! А и сме в средата на седмицата, в средата на работния ден - определено не се сещам за никой. И ето така, на теб се пада досадата да ти се "излея" на главата, като съвсем неочаквано разлята чаша боровинков сок върху чисто нова, току-що изпрана, ленена покривка /въх,мали! дано да се изпере!/. Ако пък твърде ти доскучея - "Vanish" в случая не върши работа. Все пак е само метафора. хубаво ще е да измислят и "Vanish" за метафори, не мислиш ли? Така и въбражаемите покривки ще имат право да бъдат почистени. Предполагам, никак не е приятно да си накапана въображаема покривка и никога да не можеш да се почистиш... Ами ако си накапана въображаема покривка-чистофайница?! Ууффф... Това започна да става твърде сантиментално /особено с дамгосаните покривки/, затова просто ще спра с натискане на бутона...
На въображаемите покривки им е най-лесно да бъдат почистени :) Някои от тях даже се самопочистват. Защото зависят единствено от въображението. А ако светът е малък и пъстър, то въображенията (е...не всички, за съжаление, но принципно...) се необятни и още по-пъстри и там петната могат да се появяват и изчезват съвсем както ни се харесва, освен това аз не мисля, че едно въображаемо петно от боровинков сок може да представлява драма за някого. Даже не мисля, че едно съвсем реално, мокро и лепкаво петно от боровинков сок може да бъде драма за някого. Но е факт, че за доста хора е. Обаче някак ме е жал за тях. Не разбирам подобни терзания, просто. И сигурно за това още не мога съвсем да порасна. Понеже не се връзвам на проблемите, които възрастните обожават да имат. Не мога да говоря от името на ничия друга Алиса, мога само от името на своята. Даже не от нейно име, а ще си позволя да кажа от свое, че аз пък никога не съм се чувствала уникална и неповторима. Освен може би по ДНК. И не вярвам в никаква друга човешка уникалност. Аз съм си най-обикновена и прекрасно го осъзнавам. Ако има нещо, което да правя добре, със сигурност има други, които го правят по-добре.
ОтговорИзтриванеВсъщност, сега като се замислих, май веднъж успях да се почувствам уникална. Понеже осъзнах, че всички се напъват да бъдат такива и в тоя си именно стремеж не само не стават уникални, ами губят идентичността си и себето си. И ей тогава за мъничко се почувствах уникална в обикновеността си. И после забравих. Понеже не ми е приоритет да помня такива неща.
Не, определено не вярвам в уникалността. Кое ни е уникално? Освен случайния сбор от гени, разбира се. Мозъците ни са форматирани по рождение, не можем да надскочим вградените им бариери и да постигнем качествено ново мислене. Светът ни се глобализира и унифицира всичко, даже и нас. Та и дрехите ни даже са едни и същи, щото ние може да сме уникални, ама модата си е мода и на нас повече ни се ще да сме харесвани, отколкото уникални. Например. Бягаме от мейнстрийма във всичко докато в един момент се окаже, че сме превърнали ъндърграунда в мейнстрийм. Няма как да съществува уникалност там, където го има стадния синдром, просто няма. Уникални са само първите. Ако реша да правя музика, ползвайки примерно предоставени ми от СЕТИ космически звуци (ех...фантазии :D ама примерно, де) и съм първата, тогава ще съм уникална, да. Музиката ми ще я слушат 3 човека, ще бъде силно ъндърграунд и после точно за това ще стане комерс, щото в стремежа си да бъдат уникални, слушателите ще я налазят. И ще я обезличат. Не е много точен и коректен примерът ми, но в общи линии май показва какво се опитвам да обясня, а не мога :D
Не зная все още дали caribiana ще се появи на корицата на книжката. Ако я направя в малък тираж само да я подарявам може би не. Но ако реша че ще се разпространява и ако евентуално искам да има поне 1 продадена бройка, вероятно и caribiana ще там, понеже Радосвета едва ли би впечатлила някой като автор на поезия, но пък така се чувства по-добре, понеже никак не обича да е център на внимание, не обича даже и периферия на внимание да е, обича да и е тихо и да е сама и не е особено общителна... а за беда има някакво странно качество да струпва хора около себе си :( Карай, научила се е да се справя :)
Драма за някого определено не може да бъде. [: Но за самата покривка може, стига да си представим, че и тя има чувства... Всъщност това беше просто израз на свободния ход на мислите ми. И, може би, тъй като, очевидно, все още не съм намерила възможност да посещавам психолог, мислите ми на моменти имат нужда просто да се реят. А какво по-хубаво от това да се реят пред някого. Покривката по никакъв начин не исках да я натоварвам смислово с каквито и да било символи и значения, но все пак споделям тези, с които ти си я асоциирала.
ОтговорИзтриванеСамо дето... е тъжно, че ти не осъзнаваш уникалността си. Или поне не извън подсъзнанието. Тъжно е, че поради всичките ни натрапени морални ценности на възпитание много необикновени, именно в обикновеността си, хора са решили, че "скромността краси човека". А всъщност не. Всъщност рядко виждам хора, които да се опитват да изпъкнат с нещо, да откроят идентичността си. Повечето са обсебени от идетята за работата, къщата, чалготеката, марковите дрешки, последните модни тенденции, и задължително обема /тря'а сме тупирани, кък/. Все си мисля, че би било хубаво, хората да преследваме уникалност - и така да изкарваме наяве най-доброто от себе си, дори онова, неподозирано от нас самите, онова, което дреме там някъде и ни чака да го събудим. Човешкият мозък разполага с необятни, уникални възможности. Границите поставяме ние. Ние определяме неговия капацитет. Ама рядко го осъзнаваме. А дори да се случи, много често го забравяме. Все пак от толкова много стереотипи трудно се диша. Ама като оставим настрана стереотипите и комерса, Уникални хора има - поне в моя свят. И те са онези, които някак си успяват да се откъснат от струята на масата и всичките нейни общоприети етикети, онези, които успяват да съзрат живец в една тревичка, в някакви си там вечерни светлосенки и всичко онова, което може да направи мига незабравим. Жалко само, че онези най-обикновените необикновени хора предпочитат да свеждат уникалността си единствено до мисълта за своята обикновеност. А посредствените и самонадеяни типове се вживяват като "уникални". И всичко това само защото последните си вярват повече. Такива и ни управляват - уникални в своята посредственост типове, но пък вярващи си за сметка на това. Предпочитам самопохвала пред излишна скромност, но само когато е излишна. И ми се иска, също, да споделя уникалността ти в обикновеността ти - не, а в необикновеността ти, с теб. А Радосвета е едно наистина чудесно име, при това и рядко срещано.
аз може ли утре да отговоря :) защото сега заспивам :(
ОтговорИзтриванелека нощ :)
"А посредствените и самонадеяни типове се вживяват като "уникални".
ОтговорИзтриванеEто това май се опитвах да кажа. Тази масова "уникалност" ме обстрелва от всякъде, а аз някак си не се чувствам по този начин, значи не съм уникална. Не е скромност моето. Мисля, че имам реална преценка за себе си, макар разни свободно реещи се из интернет психологически (??) тестове да твърдят, че съм със занижена самооценка :))
Но си давам сметка, че някои от нещата, които пиша (дори и тук, а тук не ми е място за творчество, тук ми е място от типа дневник и нищо от написаното не може да претендира да се нарича литература) са по-добри от неща, които съм чела другаде и имат претенции да бъдат окачествени като вид изкуство.
И друго има - винаги съдя за хората по себе си, нищо, че практиката доказва (непрекъснато и на 100%) че е погрешен този метод. Вероятно за това и си мисля, че всички са като мен, знам ли.
Май и на мен много ми се е спяло снощи, като гледам сега колко запетайки съм изяла. Карай... Дано не ми се сърдят много!
ОтговорИзтриване"Значи не съм "уникална" - пропусна кавичките, а те са изключително важни в този случай. Ти си уникална, но без тяхната глуповата тежест. Претенциите и вярата в себе си ни прави това, което сме. Дори да съм най-големия слабоумник, вярвам ли си, ще бъда какъвто си поискам. Може и държавен глава да стана - да не дава онази сила, която наричаме Господ!, или за кратко да не дава Силата!, но... но! Не знам какво - забравих.
Именно там се крие уникалността, в успеха да излезеш от унификацията, за която ти говориш. Значи... ето как аз го чувствам - започне ли един човек да събира твърде много странни погледи заради мирогледа и стила си, и най-вече мирогледа - то значи, той е уникален. Обикновено обявяват уникалния за луд. Уникалните, обикновено, са самотници и умеят да се наслаждават на самотата си. Самотници са не по собствено желание, а защото нямат много приятели. А дори да имат, и те го гледат странно, в стил "кога ще влезеш в пътя - онзи "нормалния" - разбирай стереотипния. А нямат много приятели, защото масата не е свикнала да приема твърде разчупени, или просто различни гледни точки и ги отхвърля. Именно защото масата е свикнала всичко да бъде уеднаквявано, унифицирано и всяко криволичене от това я прави съмнителна, нервна, предпазлива, дори насмешлива и присмехулна... Не "лудият" отхвърля масата,той се радва на всякакво присъствие, защото знае, че би го обогатило като личност /и всяко едно със своя си принос/, той се радва да спори - така открива нови светове, понякога цели галактики - това му помага да развива себе си, това го скроява все по-широко. Заради хора, които Светът е мислил за луди /а всъщност те просто са били уникални/, Той не е спрял на едно място, не се е застопорил при вчерашния ден, а стремглаво се е развивал, и така до днес. --------
Само още нещо - " ...това го скроява все по-широко. Но на масата обикновено не й се занимава със спорове. Тя има нейни си по-важни неща, за които да мисли... " Трябваше да го добавя, нямаше как. [: Пък и мислите ми се надпреварват да изскочат на бял свят и току забравям по нещо, ама това вече няма да го подмина. Усещам си го важно, просто. И знаеш ли какво още, пиша и това, и се залавям сериозно вече за моите неизбежни задачи. Мисля, че с теб доста сериозно и неусетно смесихме две коренно различни думи - онова в кавичките е по-скоро посредственост и нищо повече. То това "още нещо" бая се удължи пак, че и станаха две неща, ама... Прощавай! Имай много, Много цветен ден /само с топли полутонове/!
ОтговорИзтриване:) Отговарям на всичките дадени от тебе признаци за уникалност!
ОтговорИзтриване"Още нещо"-то е това, което до някъде ме съкрушава - масата, или поне заобикалящата ме такава не разбира точно това. Ако подема спор, аз мога да заема всяка една позиция, да разгледам темата от всичките и страни, без да давам окончателни изводи за нищо, докато не се уверя, че всичко, или поне обозримото, е "изследвано" и проверено от мен и едва тогава да реша, че 'откритието' е направено. И, да, понякога имам нужда от събеседник за спорове. Но желаещи рядко има. Хората приемат думата спор като каране и повеждат битка за налагане на мнение. Без да осъзнават, че най-често и моето, и техните мнения нямат нищо общо с някаква меродавна истина. Която би ни се открила именно в един спор. Спорът е като да редиш пъзел. За мен поне. Няма шпаги и мечове в него. Сега аз забих на някъде другаде. Ама мозъчето ми днес е тотално сдухано вече и смятам след малко да го изведа на разходка и после отпочинало да го заведа в къщи :)
Хубав ден и на тебе, той малко отмина, ама все още предстои най-любимата ми част от него - онези няколко минутки между залеза и падането на нощта, най-лилавите. За теб са :)
пп - не се сърдят запетайките, казаха, че аз компенсирам понякога, ръсейки ги на съвсем неуместни места и в доволни количества. Тъй че все някъде щели да се наредят и те :)
Фейкоръсница на запетайки - най-сетне! Знаеш ли от кога те търся? Че нали все бързам и после те ми се чумерят, задето съм била предпочела една и пренебрегнала друга. Трудно им е да свикнат с моята разсеяност. И на мен ми е трудно, ама на! Налага ми се да се изтрайвам някак си. А пък ти вместо вълшебна пръчица си хванала една запетайка за опашката, нали. Пуф! И всичко си идва на мястото - всяка запетайка да си знае междудумието - харесва ми! Вече няма да ми се налага да си говоря и с тях. Че и без това напоследък с твърде много, привидно неодушевени, предмети ми се налага да си разговарям... Идваш точно навреме! []
ОтговорИзтриване[: Особено ми се харесва, че си написала "меродавен" с "е". Рядко виждам тази дума, написана правилно, а ми е от любимите. Мм... За първи път ми посвещават свещенодействие като бавното, успокоително-обагрено настъпване на нощта. Чувствам се добре. Нищо, че го изпуснах, но пък затова сутринта имах привилегията още един ден да съзерцавам изгрева. Не можах да му се насладя!
"Няма шпаги и мечове в него." --> Хубаво би било, но уви! Липсва ни култура на спорене, също както ни липсва култура на шофиране, на хранене и хилядите им други там култури, които изпитват крещяща нужда да ги опознаем, но ние не та не! Тук сериозна намеса има и егото /прословутото/, но да не се отплесвам... Ако знаехме как да спорим и, изобщо, ако ни се спореше, това щеше да помогне да опознаем и самите себе си, да култивираме себепознание... Вероятно вече си пролича, но все пак - и аз обичам да споря , стига да има кой да ми се върже,разбира се. И ти благодаря в тази връзка! Малкият ни спор ми подейства ободрително, раздвижи още мисълта ми, а какво по-хубаво от това! Несъмнено, и според моите наблюдения, спорът, непонятно за мен, се отъждествява с конфликт и враждебен тон. ЕГО! - ще кажа само. Хиляди причини, включително и то, ни пречат да бъдем уникални, да мислим 'out of the box, out of the comfort zone'. Подложени сме на толкова много влияния, че е трудно човек да мисли самостоятелно. Трудно, но в никакъв случай невъзможно. И още нещо - мислиш ли самостоятелно, значи си "луд", респ. уникален.
Лека нощ, Радосвета! Да сънуваш нещо хубаво!/или, както аз обичам, да не сънуваш нищо/ - както го предпочиташ ти...
P.S. Искаше ми се още нещо да ти напиша, но добре, че забравям често и помня късо, щото пак се олях!
Липсва ни култура по принцип, мисля аз. И се извинявам за късния отговор. Понякога ми иде да избягам, и бягам :)
ОтговорИзтриванеАз лично предпочитам да съм ненормална. Понеже нормалните са тези, които са в някаква норма. Нормата ми звучи като ...нещо като рамка, от която не бива да излизаш. А защо не бива... никой не знае. И защо тази рамка е квадратна, примерно, пък в нея трябва да се напъхват и кръгове, и триъгълници и петоъгълници, че понякога даже и конуси и цилиндри и пирамиди - пак никой не знае. Ама важното е да си в рамката, да си квадрат и тва е! А си щръкнал малко навън, а са те обявили за ненормален. И после ми говорят за свобода. Как? Като сами я ограничаваме.. И уникалност как? Като сами се вкарваме в рамките на общ(еств)ото. Ми няма... Няма как. Не казвам, че всички трябва да ходим с отрязани уши, но тайно подозирам, че у всеки дреме по някакъв гений, който си умира недочут, само щото човекът му е бил нормален. Жалко.