24.03.2013 г.

Сънища и други заблуди

Сънувам глупости. Сънувах сняг. И че излизам на терасата, а отсреща ми маха Альоша, ама някой го облякъл с вълнено палтенце. Тичах да взема апарата, все едно каменният човек може да се съблече сам всеки момент. Сънувах автомивка, някакви складове и хора, които не познавам. Но не помня нищо конкретно. Само облечения паметник в снега. 
И като се събудиш е някак странно. 

Имам чувството че последните две години и малко съм ги изкарала в сън. На моменти - най-хубавият сън, за който човек изобщо може да мечтае, на моменти - откровено кошмарен. И наскоро ме събудиха. 
 И е странно, да. Някак не можеш да се избавиш от остатъчното чувство, че всичко е било истина и ти се е случило току-що, а от друга страна знаеш, че не е. И хем ти се иска да затвориш очи и да посънуваш още малко, хем знаеш, че няма смисъл. И е по-добре да станеш, да влезеш под душа и да се оставиш на Живота да те отнесе там, където намери за добре. 

Чувствам се като след ампутация. Не вярвам в любовта. И ако трябва да му пиша благодарствено писмо, бих му благодарила за това, че ме освободи от всички илюзии. От всички. 
Само не разбрах защо това не му хареса.

 posted by: lunatique

6 коментара:

  1. Докторът: Имам една добра и една лоша новина. С коя да започна?
    Пациентът: Ами... с лошата.
    - Лошата е, че сме ви отрязали здравия крак.
    - ?!?!?!?!?..... А добрата!?
    - Болния Ви крак ще успеем да го излекуваме.

    ОтговорИзтриване
  2. Може пък като се събудим точно тогава дълбоко, много дълбока да заспиваме?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. което обуславя хипотетичното съществуване на поне две възможни реалности.
      или на нито една.

      Изтриване
  3. Не му е а'решало, карибианУ, щото би му писала писмо, би му благодарила, ама не си го направила. Довга ще трябва да те уча как да се държиш като мъж с мъж, напраоооо...

    Иначе заради тебе сега постоянно следя облаците, да видя ше ли или неше уцеля момента, когато дъждът пада и засега удрям само на камък... и един небрежно излят леген връз мене, което може да се счита като дъжд, ама от по-интимен характер. Не заради мащаба, а заради интимната миризма на влагата, която бе излята от терасата. Лоша, иби.

    -трубадуръ съм

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чесну, и да не беше казал кой си, надали щях да имам друго предположение - тоя чуден изказ и този цветущ език, дето така стоплят изстрадалата ми душа няма на кой друг да принадлежат. И ти хубу ме учиш, ама явно съм твърде неподатлива на образователните ти методи, та трябва да ги смениш, а? С някак по-...средновековни, да кажем. И не се пише "напраооо", а "напраууу". За по-напреднали се пише "напраЛ" ама това е друга тема, свързана с беглите ми логопедични познания и базираща се основно на хипотези.

      И спри, ща замоля, да вървиш с глава, перпендикулярно на врата ти, ще си докараш я плексит, я някое схващане и после и масажи ще искаш. Той дъжда като реши да ти се яви, щи свирне. Колкото до интимната случка с легена, мисля че това е съдба. Така ти е било писано. Щоту даже и да не вървеше с нос, устремен към открития космос, пак щеше да се окажеш окъпан, покръстен и посветен в тия...хм...интимни води. Е, нямаше да ти оплакнат лицето и да ти напълнят ушите, ама приеми това като бонус от провидението.
      Лоша, лоша...колко да съм лоша... причинявам само малки до средни бедствия, най-често с леки травми и незначителни материални щети. Има какво да се желае още, м?

      Изтриване