Защо следобедният сън е вреден

Ако някога реша да пиша книга, то всичко непременно ще започва в някакъв ленив неделен следобед, в който Героинята ми ще лежи по гръб на леглото си, с разперени ръце и крака (поза морска звезда) и ще се взира в тавана. На пръв поглед - безцелно и не особено умно. Слънцето ще се промъква между розовите завеси и ще я гъделичка по босите пети, а тя нехайно ще съзерцава изящното майсторство на шпакловчика, който е изваял тези съвършени барелефи по тавана на спалнята ѝ. През отворената балконска врата ще се промъква нахален летен бриз, съпровождан от истеричното пеене на някакво птиче, което или се опитва да постави нов световен рекорд по непоемане на дъх, или се е бъгнало и зациклило на припева си и му трябва рестарт. Някъде на заден план ще се чува шума от преминаващи автомобили и ще е почти идилично. От време на време тази хармония ще бъде прекъсвана от вибрирането на телефона на героинята, но тя само  ще поглежда мързеливо към дисплея и мълчаливо ще отказва да приеме повикванията. Обичайните заподозрени. Скука. Въображението на Героинята ми, обаче далеч няма да е така мързеливо и ще си създаде сценарий, в който телефонът звъни, на екранчето свети не просто непознат, а и много странен номер. Тя ще отговори. Отсреща спокоен женски глас ще я поздрави и ще я помоли да изчака да я свържат със Съветника. Героинята, напълно неразбираща, ще кимне мълчаливо, без да осъзнава, че дамата отсреща няма как да я види и ще зачака, някак спокойно заслушана в мелодията на "Oh My Darling Clementine", която идва от слушалката. "Глупости" - ще каже героинята ми на въображението си. "Пълни глупости. Аз не отговарям на непознати номера!" Въображението ще се сдуха и ще зареже Героинята. Но след около 48 секунди ще я дръпне за ръкава, за да и предложи нова версия. Само че Героинята ще реши, че и се пие какао и ще пренебрегне Въображението си. Ще стане и ще тръгне към кухнята. Но когато отвори вратата, ще замръзне на прага, взряна с еееееееееей такива очи в човекът, седнал на кухненската пейка. Толкова ще е изумена от това, че прилича на руски емигрант от времето на Николай Втори, че изобщо няма да се запита как се е озовал в кухнята ѝ. 

Това е моментът, в който мързелът ми би надделял и бих решила, че писането на книги ме отегчава. Освен това би се получил един особено интровертен роман. Мхм. Или сборник разкази с...не с неочакван край, а с очакване да се случи нещо, но то така или иначе няма да се случи. 

Освен това

“There are people who think that things that happen in fiction do not really happen. These people are wrong.”

—

Neil Gaiman