Противно на всякакви романтики, аз съвсем нямам нужда от човек, който да ме допълва. Чувствам се някак си напълно цяла и съвършено завършена. Нямам липси. По-скоро имам излишъци. От светове, цветове, мисли, тишина, сънища, идеи, пълнолуния, себе си, драма, обич, страх, стихове, музика (ужасна, според запознати), среднощни пориви към изкуства, които не владея, мечти, които няма как да се сбъднат, обаче не изоставям и знам ли още какво. Отдавна не съм се инвентаризирала и не мисля, че някога ще успея. Така че, ако имам нужда от някого до себе си, то е нужно той да бъде човек, който може да ме понесе. С всичко онова в и около мен. Което е не само хубаво, далеч не...
И е много. Отчайващо много.
Като казах за мечтите... понякога се случва нещо и се налага да спреш да мечтаеш за нещата, които си мечтал до сега. Защото осъзнаваш колко много ще боли несбъдването. Но ако си мечтател по дифолт какво правиш... продължаваш да мечтаеш. За други неща. По-питомни.
Като звездите, например.
Мисля, че съм казвала, че ми се ходи на Марс.
Еми не може. Няма как да спреш да мечтаеш. Това е все едно да спреш да мислиш. Например - влиза ти някаква досадна мелодийка в главата и ти се върти там непрекъснато и ти искаш да я изгониш, ама тя - не, та не! - и ти се нервиш, ама не много (щото е тъпо за такова нещо да се нервиш), ама все пак ти е гадно и пак се оптиваш да я махнеш, и тя пак не ще, и после в един момент забравяш, че искаш да я махнеш, и тя тогава някакси от само себе си изчезва. Ама не завинаги, а докато не ти се появи пак.
ОтговорИзтриванеТака е и с мечтите - можещ да ги забравиш за малко, но никога завинаги, така че те са си там и или се сбъдват, или отиват към точката да станат блян*. Даже съм забелязал, че някои мечти даже не са истински, щото като се сбъднат, те не се сбъдват точно така, както си си ги мечтал, но въпреки това се сбъдват, и все пак не са точно това... Като да отидеш за първи път на концерт на някого, когото слушаш от 20 години, да речем. Обаче той не изглежда така, както го знаеш, а е остарял, напълнял и даже гласът му може да не звучи по същия начин, като студийния запис.
Така че сечението между мечти и реалности е наистина голяма драма... Във всички аспекти...
______________
*блян - неосъществима мечта. Преди време видях думата блян обяснена така - под черта - в една книга и от тогава си дадох сметка, че мечтите могат да бъдат обикновени желания, скромни мечти, истински мечти, грандиозни мечти и блянове... Нещо повече - една мечта може в различно време да е от различен вид, зависи колко си близо до нея.
Надявам се, че си обяснил думата блян под черта само заради примера, как си я видял обяснена така, а не защото създавам впечатление на човек с оскъден речник :D
ОтговорИзтриванеИ аз имам подобно деление на мечтите, но не съвсем. Мисля си, че човек има желания, амбиции и мечти. Желанията са сравнително лесно осъществими, за амбициите трябва да се положи малко труд, а мечтите... са си мечти. Понякога се сбъдват, понякога не, то е като с вълшебствата.
Човешкият мозък и неговото функциониране са ми едно от изключително интересните неща във Вселената. Казвам това, защото ако една мечта може да бъде изживяна пълноценно без да се осъществява, а просто... вътре в теб, да бъде визуализирана, усетена и...всичко, някак за мозъка е все едно и... то малко прилича на лудост, но поне лишава от възможността да бъдем нещастни поради несбъдване на мечтата. Сега усещам, че не обясних точно онова, което искам да кажа, ама карай.
Да, за под-чертното обяснение - това ми беше идеята. Далеч съм от мисълта че човек, който може да каже наведнъж думи като "инвентаризирала", не знае какво е "блян". :)
ОтговорИзтриванеИ... това с изживяванията на мозъка е така, в достатъчно филми и книги има този мотив за "записване" на спомени от някъде, без да е реално преживяно. Когато това стане реалност един ден, не съм убеден, че ще ми хареса. Обичам истинските неща.
Да. Ама аз имам спомени от Венера, но няма как да имам истински преживявания там. За сега. Не вярвам и занапред да имам тази възможност. Та... възползвам си се максимално от това, което мозъкът ми ми предлага като услуги :D
ОтговорИзтриванеИзвестно време се чудех на какво ми напомня този текст. Сетих се. На една идея за зрелостта. Както тук: http://www.izvorite.com/text/text87.htm или тук: http://izneviara.com/terapia/272-kak-da-bada-zryala-lichnost.html .
ОтговорИзтриванеми...възможно е, но сега нямам време да чета дълги текстове, по-късно :)
ОтговорИзтриване