Life, fiction and something between...

Това е третият път, когато попадам на тази планета. И не по свой избор. 

Когато започнахме да използваме телепортация, не знаехме, че в секундите, в които става прехвърлянето на телата ни, съзнанията ни временно изживяват други животи, на други места. Когато това стана ясно, останахме малцина, които нямахме нищо против да продължим да изпълняваме мисии, включващи телепортиране. Тези мисии бяха значително малко - случваше се не повече от 4-5 пъти годишно да се наложи някой да бъде телепортиран до другия край на Колонията, за да спре някакъв мижав бунт, най-често на някакъв още по-мижав астероид, населен с несвикнали още с Хармонията създания.

И...пак се озовах тук. Планетата е доста приятна, бих казала. Животът  тук е приел изключително много и изключително разнообразни форми. Но пък все още е изключително крехък. За трети път съм тук и за трети път ще живея живота на човек - една от най-странните форми на живот, които съм срещала в Мегавселената. Надявам се поне да успея да ги разбера сега. Хората, имам предвид. След предните си две изживявания на човешки животи съм леко объркана. Първият път беше някак иронично - бях тръгнала да възстановя Хармонията в една провинция на Шестото Слънце, а междувременно съзнанието ми заживя на планета, наречена от обитателите си Земя, която тогава нямах ни най-малка представа къде в Мегавселената се намира. Иронията се състоеше в това, че пътувайки, за да възстановя Хармонията, аз се озовах на място, където поведох революция, носех меч и оглавих войска. И бях жена. Бях леко объркана от случващото се, но Екатерина и Маргарита от Третия кръг на Ордена се свързаха с мен и казаха, че на планетите от нисък разряд е допустимо да се използват мечове, ако целта е Хармония.  След като получих подкрепата им, нямаше сила, която да ме спре да възвърна Хармонията и тук, на това непознато за мен и...да, твърде странно място. Но се оказа, че тук да си жена и да носиш меч е признак на ниска култура, еретизъм и лудост. Свърших на кладата. Не знам какво се случи с Хармонията им.  На тази планета аз бях просто една луда... Но не съжалявам за този временен живот на съзнанието ми. Имала бях и по-лоши.

Вторият път когато попаднах тук отново бях жена. Изживях един изключително примерен женски живот - работех в банка, омъжих се за прекрасен човек, родих му три красиви и умни деца, на които бях перфектна майка, на съпруга си бях перфектна любовница и най-добър приятел, домът ми беше перфектен и никой не ми каза, че съм луда. Не знам защо свърших дните си в психиатрия, в изключително тежка депресия. 

Сега отново съм тук. Вече съм била луда, изгорена на клада и нелуда, затворена в тиха клиника в красива швейцарска провинция. Не знам какво ми предстои този път. Иска ми се да разбера човеците. Но изглежда трудно. Не знам колко секунди ще продължи телепортацията този път и с колко земно време разполагам.

---

Следва продължение. В което, подозирам, лекият привкус на фантастика ще придобие отенък на лигава романтика и накрая всичко ще завърши с тежки (на пръв прочит) философски заключения, които на втори прочит ще са банални и почти толкова мъдри колкото статус на фейсбукарска пикла.