уасаби

Странно е как напоследък дните ми се струват толкова дълги (съдейки по нещата, които съм свършила в рамките на един ден) и в същото време ми изглеждат направо нечестно кратки (съдейки по нещата, които не съм успяла да свърша в рамките на същия този ден).

Крайният резултат от всичко е умора. Дълбока, всепроникваща умора. Впила се е в мускулите ми с малки, остри зъбчета и разлива в тялото ми съскащата си отрова. Прониква през клетъчните ми мембрани, през цитоплазмата и се закотвя в ядрата на победените ми клетки. Тежи по артериите ми и кънти в пулса ми.

Имам нужда от половин чаена лъжица уасаби. На екс. 

Обичам начина, по който люти, когато е с размера на зрънце ориз - кратко, мимолетно, но пронизително, до сълзи, до писък в ушите, до болка в рецепторите... Като лек токов удар.

Мисля, че половин чаена лъжичка би ми подействала като електрошок. Ще рестартира мозъка ми. Представям си (анимационно) как невроните ми панически "пускат" израстъчетата си и пищят, унищожавайки всички създадени до момента връзки.

После в главата ми ще настъпи благодатна празнота.

За това обичам уасаби.

Обичам поезията на Недялко Йорданов. Обичам това, как с прости думички създава мелодия. Бях чела някъде някакво изказване на някаква си личност, която твърдеше че това не било поезия. Ми... дръжки. Виж какво, драга ми личност, много по-прекрасно е да умееш да вземеш думичките "копче", "тротоар" и "петоъгълник" и да създадеш красота и ритъм от тях, отколкото да ползваш словореда на Йода и създадени от теб (в повечето случаи) неблагозвучни думи и да твърдиш че създаваш поезия. Така мисля, просто...

Ето... Когато обичам някакви неща, мога конкретно да се обоснова защо ги обичам.

Когато обичам хора, обаче, не мога... Обичам просто така.

Ама на хората не им харесва. 

Сякаш не е достатъчна причина да обичаш някого, просто защото е такъв, какъвто е.

Хората са глупави.

Нищо не разбират.

Понякога напомнят уасаби. По начина, по който те карат да изтръпваш от болка.

Само че не знам защо, няма същия ефект.

А аз съм безкрайно уморена. И достатъчно тактична да не натрапвам ни обич, ни присъствие, ни нищо.

Умея да ме няма. Почти до съвършенство.