за Ван Гог и добрите хора

Посещенията на разни заведения и губенето на време по такива места далеч не са ми сред любимите занимания, даже мога да заявя, че ненавиждам този вид 'забавление' и успешно избягвам да го практикувам. Но понякога се налага. Та, наложи ми се тази седмица да изтърпя подобно нещо, да седя на някаква маса, да консумирам някакви неща и да умирам от отегчение, докато комарите си устройват пиршества с кръвта ми, а някакви хора, накацали по съседните маси цвилят, кудкудякат и се потят в несвяст, карайки ушите ми да копнеят тишина. Или поне слушалки, каквито нямах в себе си. Така и така трябваше да изтърпя цялата тази гмеж, започнах да се заслушвам в случайно долитащи разговори от съседните маси. Стана ми любопитно за какво си говорят хората. Оказа се, че най-често - за други хора. Които не присъстват в момента, разбира се. Ама не чух разговор, в който въпросната липсваща персона, станала по неволя център на нечий разговор, да бъде обсъдена като положителен герой. Тц. Нье! Ще речеш, че всички добри герои бяха събрани в именно това заведение с едничката цел да правят разбор на характера на "лошите".  

"Ако до всяко добро същество застане по още едно..." се завъртя в главата ми и реших, че съм направо късметлийка да попадна сред толкова добри същества накуп. 

По някое време един от долитащите до изтънчените ми уши разговор взе да взема превес над всички останали, вероятно заради гласовите данни на доброто същество, което в захлас и с възторг разказваше за един "лош". Любопитството ми не се стърпя и ме накара да обърна поглед към талантливата, но вероятно неосъществена оперна прима. И се оказа, че я познавам. Бегло, но достатъчно да зная, че не искам да задълбочавам това познанство. Добрата дама разказваше на другите три добри дами за някакъв свой братовчед. Който бил на нейните години (разбирай - в средата на 40-те) обаче на, нищо не бил постигнал в тоя живот. Живеел в апартамента, дето му бил останал от родителите му, не се бил оженил, нямал деца, работел нещо си непрестижно и моля ти се, през всичкото време обикалял някакви гори, правел снимки, събирал разни клони и правел дърворезби и дървени статуетки.

- Ти знаеш ли, че не е правил ремонт у тях от десет години! - възмущава се в сопран добрата дама, така че, комарите припадат от ужас, а останалите добри дами подкрепят възмущението ѝ с възгласи във възходяща гама.

На мен почват да ми се въртят някакви мисли в главата относно нуждата на един човек от повече от едно жилище. Щото... добрите хора явно трябва да имат поне по две. На които да правят ремонти по два пъти годишно. Замислям се за добрата дама. Тя, за разлика от лошия си братовчед, е омъжена, съпругът и има престижна професия (според списъка с престижни професии на добрите хора), тя също, имат две деца, доколкото зная, големи вече, не я познавам до там, че да зная бройката на жилищата, с които разполага, нито ми е известна честотата на ремонтите у тях, но... явно напълно отговаря на критерия за добър човек и с честност и упорит труд е заслужила правото си да обсъжда личните животи на недобрите хора. Тия разговори и мислите, които ми провокират някак си отново ме довеждат до тъжните ми разсъждения относно смисъла на живота. 

Чий живот е по-смислен, питам се аз - на 'лошия' човек, дето създава нещо с ръцете и таланта си, или на добрата дама, дето е създала само децата си с биологичната функция, дадена и от природата. В кое има повече смисъл? В това, да създадеш едно парченце красота, или в това, да създадеш и възпиташ още два консуматора като тебе, дето на свой ред няма да създадат нищо повече от още консуматори...

Започвам да се чувствам лоша и тъжна. 

Лоша, защото искам да съм лоша по критериите на добрата дама.

Тъжна, защото осъзнавам, че 'добрите' хора, дето си нямат представа какво е да носиш в себе си оная искрица, дето те буди среднощ и те кара да хванеш четката или длетото или китарата, са доминантен вид. 

Смисъл ли... Смисъл така или иначе няма. Всичко е прах при прахта...

Но днес аз знам кой е Ван Гог. 

За неговия съвременник, евентуалният висш чиновник в някаква общинска служба, който е имал две жилища, на които редовно е правел ремонти, две деца и сгодна женица, обаче, нищо не знам. Даже не съм сигурна съществувал ли е.