Изобщо не е лесно, трябва да знаеш...Това, сам да си си и Белия заек и Алисата, и Лудия Шапкар и гъсеницата с наргилето, и Царицата на сърцата и Чеширския котарак, и грифона, и херцогинята, и Туидълди, и Туидълдум, и Белия цар, и Хъмпти Дъмпти...изобщо не е лесно...Тръгвам след себе си, скачам си в дупките, падам нагоре и се давя в сълзи, ставам голяма на вкус, когато изяждам надеждите си и се смалявам на допир, когато пия очаквания, страхувам се от собствените си истини и за това ги боядисвам червени, бих искала да имам очи като своите, за да мога да видя Никой, няма смисъл да тръгваш след мен, не можеш да ме догониш, осъждам се на смърт, за какво? за съжаление, не съм мигнала от три седмици, минавам през огледалата на мислите си, никога не съм вярвала в еднорози, но ако те повярват в мен и аз ще повярвам в тях, името ми е Алиса, доста глупаво име, дали не ме е сменил някой през нощта...Колко хубав и весел е танцът на морските раци! Смалява ми се къщата или аз пораствам повече от нея. Няма време. Времето го няма. Чаено парти в безвремие. И 364 нерожденни дни. Шансът да се родя е едно на 365. Не съм го изпуснала. Ела да опитаме първата стъпка...правиш крачка напред...колкото може по-надалече в морето. Веднъж имах бодежи в стомаха и треска. Знам какво си мислиш. Но не е така. Не е. Ако беше така, би могло да бъде. И ако би било тъй, щеше да е така. Но понеже не е така, то не е. Това поне е ясно. Той ме сънува. Не трябва да го будя. Аз съществувам само в съня му. Ако се събуди, къде ще съм? Ти много добре знаеш, че не си истинска. Истинска съм. Но точно сега не ми се плаче за автентичност. А и сълзите не доказват ничие съществуване. Черният конник, Белият конник, а аз съм ничия, ничия, ничия...Струва ми се, че нямам много практика в живеенето. Защо го каза? Защото хората, които имат опит, не падат толкова често. Понякога си давам доста добри съвети. Но твърде рядко ги следвам. Само мелодията не е мое собствено изобретение. Тя е от песента "Аз ти дадох всичко, повече не мога". Трябва да премина само няколко метра по хълма след поточето и ще стана царица. Осмия квадрат. Днес всичко е толкова странно...Понякога се случва да повярвам в цели шест невъзможни неща още преди закуска. Но никога в теб! Никога в теб... За това ще остана тук и ти напразно ще викаш "Върни се горе, мила", а аз само ще те погледна и ще кажа "Коя съм аз, кажи ми, и ако ми харесва да съм този човек, ще се върна, ако не - ще остана тук, докато стана някой друг." Ще ти се усмихна и бавно ще изчезна. Последна ще изчезне усмивката ми. Никога няма да разбереш как го правя.
Надбягването свърши.
Разбра ли как никак не е лесно сама да съм си и Белия заек и Алисата, и Лудия Шапкар и гъсеницата с наргилето, и Царицата на сърцата и Чеширския котарак, и грифона, и херцогинята, и Туидълди, и Туидълдум, и Белия цар, и Хъмпти Дъмпти, и... цялата Страна На Чудесата. Ако не можеш да живееш в Страната На Чудесата, никога не тръгвай на там.
Обичам те със "С".
Това по случай превъртането на Алиса ли е или подготовката за нея, или нещо коренно различно, като символите от Алиса са само алегороя?
ОтговорИзтриванеами не, още не съм я почнала Алисата и не е подготовката за нея, май е нещо коренно различно, но няма алегории, доста буквално си е всичко, съвсем реално съществуващо, може би повече вътре в мен, отколкото отвън, но повече истинско, отколкото символично.
ОтговорИзтриване