Казват, че най-добре се забравя Някой, като го замениш с друг. Моята практика го доказва.
След първия Някой бях убедена, че това е Краят На Света, повече няма да обичам, няма да чувствам, няма да ме има...И тогава се появи Първият Мъж на живота ми. Чарли Шийн, в ролята на Чарли от "Двама мъже и половина". Настани се трайно в свободното ми време, прекарваше с мен всички часове, които без него бих използвала за дълго и плодотворно плакане. Без него бих се обезводнила, обезсолила и (както ми се струваше тогава) обезтелесила. Но той не позволи това да се случи. Бидейки изключително подобен на Първия ми Някой, той съумя да запълни отчасти празнотата, нахлула в живота ми. Живеехме заедно месеци наред, заспивах с него, събуждах се с него, той беше винаги до мен, когато се нуждаех от присъствието му. Това го различаваше от Първия ми Някой. Иначе по всичко друго си приличаха... Само че Чарли никога не ме изостави. Изоставих го аз, когато срещнах Втория си Някой. Чарли беше успял да излекува онзи кратер в сърцето ми и аз съвсем глупаво повярвах, че любовта има смисъл. И вярвах така, докато с труд и усилия Втори Някой не успя да постигне зашеметителен резултат в разбиването на илюзиите ми. Празнотата и Нищото отново нахлуха в живота ми, но точно тогава се появи Нийл Патрик Харис, дегизиран като Барни Стинсън от "Как се запознах с майка ви". Беше точно толкова грижовен, колкото Чарли. Беше точно толкова с мен, колкото Чарли. Обикнах го повече, отколкото обичах Чарли. Барни не просто пресушаваше сълзите ми, той не допускаше да се появят. А това е едно от нещата, на които държа, що се отнася до мъжете на живота ми. Барни, Вторият Мъж на живота ми... Успя да върне чувството ми за хумор, успя да ме измъкне от една доста дълбочка заешка дупка, успя да ми върне любовта към живота и желанието да обичам някой истински. В смисъл, не да обичам истински, а да обичам реален човек, не филмов герой. И аз смело и безотговорно се хвърлих в ново обичане, на което по всичко му личеше, че е обречено. Ама още от първата минута... Но бидейки пълна с разни надежди, аз обичах ли, обичах...съвсем пренебрегвайки безспорната житейска истина, че надеждата крепи глупака.
И ето ме сега. В поредната дупка, по средата на лятото, отнийде взорът не види подходящ сериал с подходящ Мъж на живота ми Номер Три... От време на време търся компанията на Чарли и Барни, но тръпката вече не е същата. Те са все така мили, отзивчиви и забавни, но... вече не е същото.
Искам си Третия Мъж на живота ми!
Къде си... толкова си ми нужен...
edit 14.02.2014
Now is Abed. Случайност е, че датата е 14.02. Но, да, третият мъж на живота ми определено е Абед oт Community. И така и така ъпдейтвам, чувствам се длъжна да споделя, че за кратко Нейтън Старк от Eureka имаше шанс да се превърне в Мъж Номер Три, но алтруизмът го погуби. Фарго беше хем очарователен, хем дразнещ. Не беше съвършен. Но Абед е. Той е аз, ако бях момче.
Като подходящи кандидати се сещам:
ОтговорИзтриване1 Д-р Хаус;
2. Ал Бънди;
3. Холмър Симсън;
Избери си! :Р
Бънди и Симпсън категорично отпадат. Как да кажа, липсва им стил, липсва им класа...Не са подходящи за синята ми кръв :)
ОтговорИзтриванеДокторът...не знам...твърде са му дълги сериите. Всъщност, май само една съм гледала, някога, случайно и, честно казано, твърде ми е арогантен по един неприятен за мен начин.
По едно време си мислех, че може би трябва да направя Шелдън от "Теорията за Големия взрив" Мъж на живота ми номер три, но няма да се получи... След като бях гледала 3-4 серийки една вечер, чак го сънувах въпросния и насън ме изнерви толкова много, че чак се събудих. Мъжете на живота ми не ме изнервят. Успокояват ме. Та и той отпада. Мъка-мъка...
Всъщност странно ми е, че предишните двама мъже идват след някой Някой, а за този нищо не казваш що ти е нужен. Както и да е. Оня, първия коментар, си беше първосигнална глупост. (blush) Mia culpa, както биха казали на някои места... Ма така се случва като е безидеен човек. Най-вече, щото не гледам сериали, ама и за книжни герои не се сещам... "Дневникът на Бриджит Джоунс" е нещо, което може и да стане, може и да не, а "Последният еднорог" има шансове, ама и той е изстрел в мрака. Тъй че не ме слушай. :( :*
ОтговорИзтриванеАз обаче не разбрах точно болката на лирическата героиня. Липсата на някого, когото да обича ли е болката или просто си търси препоръки за сериали...
ОтговорИзтриванеgost, Бриджит Джоунс ми е твърде подобна, като изключим увлечението и към алкохола, не би ми помогнала, а "Последният еднорог" ме натъжава, не знам защо...
ОтговорИзтриванетрубадуре, и двете. В случая са взаимно свързани нещата. Щот лирическата има нужда да обикне някого, за да запълни нуждата си от обичане и празнотата си, останала след Някой, в същото време твърде се страхува да обикне човек, който не е измислица, щот още и е рано за нови рани, а неизмислените хора умеят да създават такива, та... ми обърках се в собствените си мисли :))
Ама претенциите, които има лирическата към сериалите са по-големи, отколкото тези, към мъжете. Комедия, не по дълги серии от 25 минути, да не е отявлено просташка и да не е 1-2 сезона, щот ще се почувства пак изоставена. Поне 5-6 сезона са и нужни. Но за съжаление май е изчерпала всички ресурси на планетата в тази насока...
30 Rock, а и американския The Office го хвалят много. В никакъв случай не гледай британския (който е оригинала). Само 3 сезона е, много болен, много е жесток, човек би могъл да стигне до там, да каже, че е гениален, без да има и следа от ирония, но е мъка за гледане. Изисква си специфична настройка, а едва ли нежната душевност на лирическата персона ще може да понесе толкова солен и червен хумор, в такива количества в това си състояние, което е демонстрирала в думите, изпълващи статията по-горе.
ОтговорИзтриванеНо първите два (гарантирам само за първия, другия се чудя дали да го гледам, след като британският е такъв зверилник и се притеснявам за качеството на американската версия) може и да помогнат на девойката.
Ами мерси :)
ОтговорИзтриванеТя девойката си пада по хумора от Острова, ама все пак, зависи какъв е... Имаше един сериал, The IT Crowd, хем и беше забавен, хем и беше леко глуповат, но като цяло и беше симпатичен. Сега ще се запознае с предложенията ти и ако се окаже, че Мъж на живота и номер три се крие нейде из тея сериали, ща черпи нещу...още не знае какво, ама може да и подскажеш.
IT Crowd е железен, но е бая достъпен. The Office е просто брутален. Дори и да не си работила с такива хора, страшно истински, много абсурден, едва ли ще има сцена, която да не те накара да се чувстваш неудобно, прекрасен е :)
ОтговорИзтриване30 Rock е див, а и там може да намериш мъжЪТ, стига годините да не са проблем за теб, ще видиш шефът там какъв е, особено, ако гледаш успоредно с The Office ще видиш каква е мощна разликата. Но не и в талантът, тъй като и двамата актьори са висша класа. За американския офис не знам обаче. Но няма начин да се влюбиш в шефа на английския офис. Няма. Кажи го на лирическата героиня :)
Ако ти подскажа, къде е кефът? :P
Ми ти сега направо си ме провокира да гледам UK версията! Карай, че лирическата е обречена на безлюбовие. Нахлузвам си пиратската шапка и отивам да свалям всичко.
ОтговорИзтриванеАко не ми подскажеш, каква е гаранцията че ще бъде кеф? :D
Ще е кеф, защото съм ужасно човешко същество. Ти ще се чудиш с какво да ме черпиш - ще се чудиш какво харесва същество като мен, ще се лоботомираш с писанията ми, с цел да научиш нещо допълнително за мен и накрая решила, че си отгатнала ще ми предложиш почерпката, а аз само ще погледна и ще изсумтя (някак положително), което напълно ще затрие крехкия баланс на романтичната ти душа, която, както знаем от другото място, иска да трепе хората само с поглед, но това е друга тема за една отделна твоя душевна характеристика :P
ОтговорИзтриванеАмии, такова... аз не просто искам, аз умея да убивам с поглед, искам да се усъвършенствам само - да не го правя бързо и безболезнено, а бавно и мъчително. Освен това отдавна съм изчела сичките ти писания (още си чакам продължението на Юсак-а и не мрънкам само от благоприличие, но за сметка на това ти телепатирам на пълна мощност, ама явно не уцелвам честотата, на която приемаш) и след всичко изчетено единствената идея, която ми иде на ум като достойна почерпка за теб е чаша-две доматен сок. Аз ще се кефя на положителното ти сумтене, ти не знам на какво ще се кефиш, ама за да не ти е тъжно от проявената от мен несъобразителност, може да получа ново разбалансиране на неукрепналата си душевна хармония. Не за друго, а от благодарност към теб :))
ОтговорИзтриванеГледах първата серия на брит. офис. Харесах! Беше в просъница, ама харесах.
Велик си е бритофиса нема спор. Ама явно ти си била с тия вълни, аз си помислих, че е венецуелски порно канал, ама връзката беше кофти и картината беше зле, та смених честотата, а то Иби пращала телепатично мрънкане. Човек всеки ден научава ново нещо.
ОтговорИзтриванеБтв, вземи изиграй най-после Алиса и кажи мнение, че мисля да я почвам, ама каквото прочетох и изгледах за нея, не разбрах дали е от типа игри, които човек играе гол или не. :)
И нещо съвсем не по темата, след два-три до не знам си колко дни излиза Limbo, което пак е игра и със сигурност се играе без дрехи, тъй като е маниакално депресираща, та ако по телепатия получих видения, които да те изпратят в бездната на абсолютното отчаяние и мизерия, да знаеш, че съм заорал много сериозно в нея и евентуалният край на Юсак ще е подобаващо мрачен, точно както беше замислен от самото начало, само че с добавени щипка пълна трагедия, която мислех да спестявам в началото.
И след като нахвърлям абзаци с коренно различни теми един след друг и едва ли ще имаш желание, време и сили да отговориш на всички - зори от озарените й озарения само ме депресира напоследък. Едно забавно нещо не написа това момиче. Още повече, че след статиите на гост за Пратчет направо ме попиля с тия нейни ореси (както викаме на орехите) и изтърваните й фантазии. Ужс.
Ее, аз ако знаех, че телепатичното ми мрънкане се проявява като латинопорно, пари щях да правя до сега... Пък аз си хабя умствения потенциал напразно. Що не каза по-рано какво ловиш, чувствам се набутана някак...
ОтговорИзтриванеИ аз искам най-после да изиграя Алиса, ама няма смисъл да я започвам днес, щот след няколко часа, като се преборят с някакво мегазадръстване в Румъния, си пристигат всичките ми домашни любимци и ще са тука около месец, и компютърът ще е на общо ползване, което значи, че а е станал баща ми, а е седнал зетя и аз евентуално, ама много евентуално, ще успявам да се вреждам някъде между 3 сутринта(когато зетя си ляга) и 5 сутринта ( когато баща ми става) и то-бива може гениалност у мен, ама ако и тези два часа не ползвам за сън, не знам как ще откарам цял месец. Иначе старата Алиса си я играх облечена, ама тогава бях малка и неопитна, знам ли сега как ще е и каква ще е тази Алиса...А после като се сдобия с пълни права над компютъра си, като изиграя Алисата, ще се съблека и ще се метна на тва Лимбо. Гола и депресирана! След малко ще си проверя каналите за приемане, щот по-често съм изпращач на телепатични сигнали, отколкото получател, ама ми стана любопитно за играта. Пробвай ме на УКВ, ако не стане, ползвай някоя от секретните честоти на НАСА, там ловя без грешка.
И не разбирам що се сърдиш на Зори, като самият ти обещаваш драма на парцали за Юсак... Не е честно някак... Обаче верно, че Спаска нещо липсва. Ама лято е, все пак, отпуски, тва-онва, кой знае в кратера на кой вулкан си пържи дупето и жули коктейли с лайм и лава.
Ти ми говори за честоти и ме загуби веднага или както им викаш - канали за приемане. Аз съм проз человек от село, ний тука все още комуникираме като застанем на балкона (или по-често - покрива на обора) и почне да се дерем. Цялото село разбира каква ни е мъката, ама си е жив театър. Особено като кака Минка има цикъл и държи да го сподели с приятелката си Пена, живееща на другия край на селото, отвъд реката. Сеир голем пада. Така и ти с твоите антени. Тъй като аз да приемам мога, ама с изпращането съм за нигде. Та и не схванах защо са ти моите телепатични сигнали. Нарисувай си един черен квадрат и ще получиш доста добра представа за тяхното качество и разнообразие. Въпреки че докато се затривам психически с Лимбо може и да вложа малко телесен цвят в цялото, ама и той ще е блед и удавен в мрак, като всичко друго, до което се докосна :)
ОтговорИзтриванеТи трябва да си една от много малкото домакини, толериращи подобни писания. Бтв, като се замислих за голото играене, се чудя точно колко трябва да е голотата, че сега лято - жега, повърхностите имат гадния навик да те карат да залепнеш по тях... ама все пак - изкуство, то може да бъде възприето правилно само в най-висша форма - заради това и спрях да ходя на кино, че хората се чувстваха некомфортно в тъмна зала с мен и моите виждания за вечерно облекло.
Еми ако си ходел по без папионка, нормално е да недоволстват. Бос, гол, но с папионка! Малко-малко спазвай етикета, де...
ОтговорИзтриванеИначе в домашни условия голотата е пълна, изключения се допускат само ако онова, на което се полагат необходимите за седене телесни части е от кожа. Там залепването е неминуемо, а отлепването - болезнено. Изкуството верно иска жертви, но дори и то не би се зарадвало на жертвоприношения от парченца кожа от седалища.
И, честно казано, не виждам какво им е на писанията - обсъждаме начините, по които най-добре се възприема и уважава изкуството, обсъждаме методите на комуникация у ваше село и у моята глава... нормални диалози си водим.
А исках да ми телепатираш именно Лимбо-то. За тва ми бяха сигналите ти. Щот верно мога да погледна в ютуб, ма там е само една суха демонстрация, а иначе ще се усетят и твоите неподправени емоции. Еле ако опиташ да ми ги изревеш от покрива на обора. Не знам, обаче, за да ги уловя по този начин какво ще ми е по-нужно - добра телепатия или свръхмощен слухов апарат. Щото аз нямам никакви съмнения с чутовната сила на добре тренирания ти глас, ама знае ли се вятъра в коя посока ще духа...
Мда, трябва да споделиш опит, за да видим кои постели са най-седалищноопазващи, по време на възприемане на висше изкуство. Ся, като се замисля, аз кожени "неща" наистина нямам, тъй като ги смятам за ужасни и това е единственият ми признак, че в мен все пак тлее нещо хуманно. Но това не значи, че трябва да се скатаваш, всяка информация е важна, но пък може би е време да махна вълнените черги - знам ли...
ОтговорИзтриванеПод писания имах предвид - дълги и безсмислени, а не че съдържанието им е неуместно, тъй като такова нещо като неуместно съдържание няма, а дори и да има, то то е напълно непознат феномен за мен. Иначе си права, за телекомуникацията, ние простите хора само в селото така си обменяме мисли и гатанки, с вазе (гражданите) ползваме други методи. Ма щом специално държиш да те телепатисам, ще ти вилнея из честотите, докато убивам и последните си частици светлина, за да има поне за какво да мислиш вечер, докато са ти окупирали компютъра и ти пречат да си лафиш с луната.
Ама как няма да толерирам дългите и безсмислени писания, като тва са единствените, които ми се удават. И е факт, мога да пердаша дълги безсмислици с каквото си съдържание поискаш, на каквато и да е тема. Не съм забелязала да ми е особено полезен този талант, ама си го имам. Да го връщам ли ся... Уви, кратките и смислени изказвания, обаче, са ми крайно неприсъщи. Е, понякога...доста рядко се случва да се промъкне и малко случайно попаднал смисъл нейде, но кратка просто не умея да бъда. Освен ако не съм сърдита. Тогава съм двубуквена - да, не, ок. По-кратко и по-смислено от тва, здраве му кажи!
ОтговорИзтриванеИ телепатисвай смело, ама не знам ще срещнеш ли много светлини из мисловните ми полета. Не че някакъв безкраен мрак ги е завладял, не, но просто и светлинки няма. Вакуум. Ся чакам да ми се случи Големия Взрив в главата и на тогаз да видиш ти едни нови вселени. Съвсем ще ти се види в чудо телепатията. Иначе докато седя безкомпютърна ще ми е забавно да си пълня главата с твоите мисли. Щот моите са ми скучни вече. Пък Луната нещо не ми отговаря на мейлите. Спрели са и нета сигур.
Памучните материи. Памучните материи са най-щадящи и най-благосклонни към нежните седалищни части. За кожените мебели си прав. Естествената кожа е за античовеци, на които не им дреме, че си полагат телесата върху останки на мъртво животно, а изкуствената кожа е тотално нехуманна към задниците на кожолюбивите човеци с по-малки финансови възможности и афинитет към кича. И, да, краят на юли е. Време е да събереш вълнените черги и да ги скриеш у шкафа, предоставяйки на молците богата трапеза. Постели си нещо мекичко и памучно, разликата между неговата мекота и жуленето на вълната е осезаема. Ще ми благодариш цял живот за мъдростта, с която те облъчвам.
Е, то его де е, юли свърши, скоро ще дойде декември, пак ще е за дебела, смъкваща кожата черга и китеници. И друго си е, дава ти някаква перспектива все пак мъчението. Иначе съветите биват грижовно прибирани и складирани, пък и радиацията от мъдростта бива високо оценена, особено, след като човек се окаже с още едно лице и трето коляно.
ОтговорИзтриванеПък и много работа (смяната на материите). Тебе не те ли мързи да си слагаш, да ги махаш, да ги разнасяш и постилаш на неща, които иначе биха те лишили не само от хидратация на кожата, ами направо биха я смъкнали от мускулите или ти си от умните и си пригодила мебелировката за голо сядане? Което ми напомня, че, да, папионка нямах, ама поне бях с много красива огърлица, която смятах за достатъчна, ала, уви, не беше. Ама те другите са виновни, за какво му викат ефирно облекло. А може и пак да съм объркал понятията.
Бтв, как така очакваш голям взрив? Не е ли идеята на този взрив да не бъде очакван, а просто да се случи... а и щом го очакваш, значи знаеш какво би го предизвикало. Я дай малко по-подробна информация, че де що има физик на тая планета си друса тиквата зелена да измисли някакво решение на този проблем, а тя Иби си го кута за нея, самата и не споделя... бива ли такова нещо...
Ами аз съм късметлийка, се оказва. По някаква случайност съм се сдобила с пейка с много правилна тапицерия, не просто щадяща, а направо ухажваща нежната плът, та си нямам проблеми с правилното възприемане на изкуството. И за това съм така мила и щедро раздавам полезни съвети, от които всеки гайгеров брояч полудява от радост. Второто лице и третото коляно винаги са от полза. Могат да се окажат изключително необходими в ежедневни и не съвсем ситуации, особено ако човек реши да прави кариера в сферата на престъпността или пък да избяга от някоя не особено желана, но особено настоятелна дама.
ОтговорИзтриванеОгърлицата е достоен заместител на папионката. Явно си бил в кино за посредствени люде, които след като не разбират нищо от стилно и ефирно вечерно облекло, значи и от изкуство не разбират, за това и не знаят как да го възприемат правилно. Или обратното - щот не знаят как се възприема правилно изкуството, за тва не го разбират, не разбират и изискания вкус на правилновъзприемащите.
А това, че очаквам големия взрив, съвсем не значи, че знам какво го предизвиква. Седя си и просто чакам да се случи. На това му се вика необосновани надежди. Почти като при физиците :) Само дето, за разлика от тях, аз не пилея излишно мозъчните си ресурси в мислене. Само седя и си чакам, без много-много да разсъждавам, осланяйки се на благосклонността на някой залутал се неориентиран Голям Взрив.
Като казваш пейка, имаш предвид пейка? С летви, сбутани едни до други, върху които полагаш поетически телеса? Или по някаква причина си сметнала, че да лежиш гола върху диван (мъжки род) носи някакъв неправилен отенък и си го прекръстила в женски род? Тъй като пейките (ако ще и балдахин да се спуска над тях, да са постлани със сатен) не са удобни, което не пречи да бяха страхотни за пейка парти, га бяхме млади.
ОтговорИзтриванеТо, май контекстът накара плебеите да ореват ситуацията, какво като беше филм за Хари Потър и имаше много дечица. Явно беше наред да гледат как палячовци се избиват с клечки за зъби, бълващи гирлянди, ала моето изкуствоведско същество им идваше твърде нанагорно и натуралистично... Някои хора са ужасно заблудени.
Последният ти абзац съдържа много мъдрост и проникновена мисъл, която съм срещал само при мислители от ранга на Мечо Пух, браво :)
Като казвам пейка, имам предвид по-скоро нещо таквоз http://mebeli-za-vas.info/products_photos/2245/17506_big.jpg а не от онези прекрасни летвени образувания, на които както и да седнеш, все е неудобно и убива. Кухненските пейки, за разлика от градинските си посестрими, са далеч по човеколюбиви и предлагат уюта и комфорта на един почти читав диван. Само дет са по-теснички, в което няма лошо. А аз по принцип не намирам никакви неправилни отенъци в голото лежане, даже смятам, че това е най-правилният начин да се лежи. Все едно върху какво. Екстериорът е подробност, при това не от първа величина.
ОтговорИзтриванеНякои хора просто не са създадени да живеят в досег с голямото Изкуство, за това не бива да се сърдим на неадекватните им реакции, когато се сблъскат в киното с личност като теб - гол, извисен и проникновен. Те са осъдени на доживотна харипотърщина от самите себе си. Висините не са за всички.
Мерси за 'браво'-то, горда последователка съм на школата на Мечо Пух и смея да твърдя - добра ученичка :)
Голямото изкуство верно не е за всеки, а и, както вече сме наясно, възприемането му не е за всяка чаша уста (опитът да се разбере този израз кара хората да губят разсъдък...).
ОтговорИзтриванеЗатова на мен ми остана само театърът, като човешко творение, което мога да изпитам в най-чист вид насред тълпата. Вярно, трябва да подбирам постановките (тези самовглъбените с голи хора на сцената) и като ме види публиката сред тях, смятат, че съм част от спектакъла... то не че се събира много публика (20 човека е навалица), но сериозният траснцендентализъм не е за простолюдието. Лошото е, че родната ни почва не познава толкова смели, умни и високо настроени театралчовци, затова ми се налага да ходя до Франция или Германия, където такива постановки бол, там изкуството може да ми бъде влято буквално с черпака както се вика и да бъде усетено от мен как си трябва - според канона. Един вид да се промушим едни други аз-сцена-актьори-постановка-текст и всички да сме доволни и станали още по-възвишени, нещо като синият пич в Watchmen, непознаващ комфорта на едните черни долни гащи дори.
Аз обаче не разбрах ти дали спадаш към правоверните изкуствоведи по принцип или спадаш само към тях, но в домашна обстановка, където явно интериорът е без значение и сте останали само ти и творбата и извличане на максимален кеф от нея, без чужди неодобрителни или възбудени погледи да съпътстват изкуствоведенето...
Ами, да ти кажа, към момента съм предимно домашно-правоверна, ама заради една емоционална травма, дето ми остави едно отче в една църква, където бях отишла да възприема изкуството на иконописта. Бях с необходимото облекло за възприемане - пръстен с камъче на дясната ръка, но за да не наруша канона на църквата бях покрила косите си с лек светлосин шал. Обаче отчето се оказа твърде неразбиращ моите изкуствоведски начини на възприемане и хич даже не ми благодари за жеста с шала. Трижди ме анатемоса, отлъчи ме от църквата, но преди това ме накара да кажа петдесет пъти "Отче наш", смирено застанала на колене пред величествената му осанка. Та от тогаз избягвам публично да възприемам изкуство. Единствено между художниците се намират разбрани люде, които нямат нищо напреки да им възприема платната, облечена по правилния начин. Само те имат усет за нещата. И евентуално няколко възвишени писателя, които не само нямат против, ами даже държат литературата, която създават, да бъде възприемана на голо, поради което собственоръчно организират голи литературни четения. Но, да ти кажа, а и ти сам знаеш, де - няма като че ли много почитатели литературата, та, за това, предполагам, няма навалици от разсъблечена плът на тези сбирки.
ОтговорИзтриванеЕй за това изкуството в наши дни страда, щот не се възприема правилно. Промени, промени са нужни!
Ти много си качила мизата с тази църква, почва се от по-ниското - големи премиери на филми, отваряне на чалга заведения, чак после се качваш на по-високото стъпало, след като съществото ти е попило нисшата култура и повече не може да поеме, осен ако не искаш поетото да те разцепи по шевовете.
ОтговорИзтриванеОбаче за четенето - твоята е лесна. Ти си поетеса, пишеш стихотворение, събираш се и с други стихописци - лесно ви е. Произведенията са кратки, всички може да сте щръкнали, извисени, озарени и с червени бузки.
Тежкото е при четенето на огромни, че и на кратки, романи, също повести или поредица разкази. Когато събитието протича между 7 и 20 часа е нормално някак всичко да клюмне и се губи малко жарът и страстта от самата сбирка, но поне накрая сме възприели всичко в оптималния му вариант. Но си права - няма навалица, пък и теб не съм те засичал там, явно още клинчиш предимно при поетите, вместо да усетиш тежката, макар и клюмнала, кавалерия. Но си трябват промени, нищо че в уюта на дома най-добре човек възприема и може да се отдаде напълно, понякога си трябва социализиране, а няма как и къде да го получим като хората... мъка
е не, отварянето на чалга заведения е едно от малкото места, на които правилното облекло е нещо в реда на нещата, само дето няма какво да се възприеме там, дори и низша култура почти няма. Аз за тва се мятам на високото, щото другото не може да удовлетвори нуждата ми да бъда изпълнена с изкуство от-до.
ОтговорИзтриванеИначе, да, нужно си е социализиране, ама аз съм много недоверчива към обитателите на социума и твърде рядко допускам някой от тях до себе си, особено по време на възприемане на изкуство. За това избягвам общите възприемания на големи литературни трудове, а не защото кавалерията е оклюмала. То на една оклюмала кавалерия лесно и се вдига тонуса, всъщност. Просто са нужни кратки паузи в четенето, изпълнени с някакъв друг вид изкуство, например салонни танци. Така хем се възприема повече изкуство, хем възприемащите се чувстват бодри и извисени. Духом.
А може би трябва да създадем с теб един Център за Истински Ценители на Изкуството, където да се събират жадните за култура хора и да възприемат заедно, без капчица свян, всичко, което Музите са вдъхновили у творците, при това по единствения правилен начин и с най-удобното за целта облекло; могат да се формират групи по интереси; може да се отделят кътчета за желаещи да възприемат в по-интимна обстановка... абе, желание да има, всичко може. Трябва да се намери начин изкуството да стига до хората чрез всичките им сетива, да може да се чуе, да се види, да се пипне, да се помирише, да се вкуси, хората трябва да могат да го възприемат с всяко милиметърче от съществото си, то трябва да проникне в тях отвсякъде, през всяка пора на кожата. И така ще успеем да го възродим и въздигнем, ми се чини.
Малко трудно ще е осъществяването на този център (доста добре измислено име)... поне от нас двамата, че сега съм при едни африкански пичове (арбор... бе нещо си), ма с хакнат ай-пи, че да мога да следя българската порнография, както и да е, пък и при мен всички са голи, тъй че и без да могат да четат или да пишат книги от по 2535 страници пак са яко изкуствоведски, но ти е добра идеята, лошото е, че някои могат да злоупотребят и да не говорят в интимните кътчета за интимните си мисли, ама да интимносват по неправилен начин :P
ОтговорИзтриванеИсторията с аборигените, айпитата и българската порнография се оказа твърде сложна за асимилиране от трите ми мозъчни клетки, но поне разбрах, че на воля и на голо възприемаш изкуство, което е единственото важно нещо, всъщност.
ОтговорИзтриванеНяма неправилни начини на интимосване! Ако има хора, дето предпочитат да обменят вместо интимни мисли, интимни телесни течности, нека го правят. Това също е висша форма на изкуство, освен това все някой трябва да се погрижи за създаването на следващото поколение правилно възприемащи изкуствоведи.
Мен ми се чини, че на планетата има твърде много потенциални изкуствоведи та няма да е зле броят им да не скача за известно време. Аз, откъдето идва, телесните течности не са интимни, само мислите са такива, тва телата са идими-дойдими един вид. Има ги в по много, затова викам, че може да интимничат по неправилен начин в места, където има място само за едната интелектуална голота, макар и придружена от телесна, то тя е там, само за да сме концептуални :)
ОтговорИзтриванеПо принцип споделям възгледа ти относно контролирането на броя на обитателите на планетата, ама мисълта ми беше, че гените на родителите са отговорни за тези, на поколенията, та за това няма да е зле да не се разчита единствено на потенциалните изкуствоведи. Както и да е, всъщност, но не вярвам, че Истинските Ценители, избрали интимните кътчета на Центъра, ще хабят ценно време в изучаване и сближаване на телесните си голоти. Щото ако ги влече основно това, едва ли би им бил нужен център като този. Това се предлага свободно навсякъде, даже, дет се вика, има пренасищане на пазара.
ОтговорИзтриване