Няма да се върна

Тази нощ Страната на Чудесата свърши. Ей така просто. Внезапно. Без никакви признаци и без предупреждение. Лудият Шапкар престана да бъде луд, заекът отказа да носи джобен часовник и всички дружно обявиха край на чаеното парти. Разотидоха се. В страната на чудесата настана тишина. Алиса излезе на терасата, взря се в нощните светлинки на града и разбра, че трябва да излезе от Огледалния Свят. Не беше много сигурна как се излиза оттам. Не помнеше как беше влязла. Помнеше само, че се влюби и вече нищо не беше същото. Прескочи едно бяло квадратче и се замисли за следващия си ход. Шах. И мат. Беше шампионка в това, да се матира сама. Черният конник и Белият конник отдавна бяха приключили спора чия е и я бяха оставили да принадлежи само и единствено на себе си, но тя не знаеше как. Беше забравила и това. И сега вървеше през Огледалния Свят с хода на обикновена пешка, обаче подскачаща, търсейки пролука, през която да се измъкне навън. Не можеше да остане повече тук. Не биваше. Тук истината беше огледална и точно за това - измамна. "Или е обратното" - помисли си Алиса - "Тук истината е измамна и точно за това е огледална". В последното липсваше логика, но не и за нея. Огледа се. Черните и белите квадратчета под краката и съдържаха всички цветове и посоки, много повече, отколкото има в света отвъд огледалата. Наистина ли искаше да си тръгне от тук. Или просто трябваше. Огледалният Свят донякъде се беше обезсмислил след като Страната на Чудесата свърши, но Алиса прекрасно знаеше, че на смисъла често се придава по-голямо значение, отколкото всъщност заслужава. Преди време упорито го издирваше в себе си, но така и не го откри, това я подложи на известни съмнения дали действително съществува, щом няма смисъл, но после откри, че на света съществуват толкова много други недоразумения и безсмислици, че не си заслужава да се кахъри поради собственото си безсмислие.
- Ако аз не съществувам - говореше си Алиса, докато се взираше в огледалото - значи моето отражение също не съществува. Ако то не съществува, значи и огледалото не съществува. Ако огледалото не съществува, значи и светът не съществува. Ако светът не съществува, какво значение има съществувам ли аз или не? Но тъй като съм в Огледалния свят и всичко е наобратно, лявото е дясно, а дясното е ляво, значи че ако светът не съществува, значи и това огледало не съществува, а ако то не съществува, не съществува и моето отражение в него, а ако отражението ми не съществува, значи не съществувам и аз, тогава има ли значение, съществува ли светът или не?
За момента истината на Огледалния свят и допадна повече и тя реши да прекрати с търсенето на начин да премине отвъд.
Седна на терасата и заслуша гларусите.