Реалността и други възможности

Алиса е съгласна с Марк Мароние, че всички сме луди и че единственият ни избор е между шизофренията и параноята, вследствие на което или сме по няколко наведнъж, или сме сами срещу целия свят*.  Само че Алиса най-често се чувства по няколко наведнъж и сама срещу целия свят. Тоест, всеки от тези няколко е сам срещу света. Защото рядко става дума за един и същ свят. Обикновено Алиса населява поне три паралелни вселени и е поне трима души, като всеки от тях е сам срещу целия, обитаван от него, свят.
В момента:
- в Страната на Чудесата Алиса се вози на скоростно влакче и край нея прелитат цветове, лица на хора, чужди животи, рекламни постери, странни претенции, неонови надписи, изумени птици; от време на време през лицето я перва някоя клонка от крайпътните дървета, чува се смях, детски, женски, истеричен, фалшив, на тъжни клоуни, непринуден момчешки и такъв, от който ѝ се свива сърцето. И всичко това под съпровода на някаква натрапчива, повтаряща се мелодия, свирена на устна хармоника.
Алиса има усещането, че всички преминаващи лица се събират в едно, в една малка точка в центъра на хоризонта, после преминават през невидима увеличителна леща и се връщат при нея под формата на чудовище с много очи и най-вече много усти, които говорятговорятговорятговорят и звука от този шум засенчва представата на Алиса за Вавилон. Главата ѝ расте, и расте, и расте, както тогава, когато изяде курабийката в заешката дупка, но сега расте само тя, останалата част от тялото ѝ се смалява и Алиса разбира, че дори и такава не би могла да се пребори с многоустото чудовище на Страната на Чудесата.
Най-накрая влакчето постига четвърта космическа скорост и Алиса спира да вижда, спира да чува, връща нормалните пропорции на тялото си и изпада в безтегловност.
- В Огледалния Свят Алиса води дуел със себе си, но дясната ѝ ръка е лява, поради което ѝ е трудно да координира движенията си и да накара въпросната ръка да направи нещо смислено. Да разсече онзи глупав възел, например, за да стане владетелка на алтер егото си. Алиса в бялото квадратче срещу Алиса в черното квадратче.
- В Добре Познатия Свят, който повечето от познатите на Алиса (странно защо) наричат реалност, тя стои пред монитора и не ѝ представлява проблем да синхронизира всички в себе си, да ги наблюдава, но не и да ги направлява и да ѝ се иска да усети топлата мозайка на балкона под босите си ходила.
---
Бе сгладне и честлинните комбурси тарляха се и сврецваха във плите**, когато Алиса установи, че на промените не им беше нужно Времето, за да се случват. Хората също не се нуждаеха от Времето, за да констатират тези промени. И все пак някой го беше изобретил и го беше инсталирал в един от обитаваните от нея светове. Което беше пълна глупост, с която Алиса не беше никак, ама никак съгласна.
Август е. Което обяснява донякъде защо Мартенският Заек не се вижда наоколо.


* лекинко парафразиран цитат от "Почивка в кома" на Бегбеде.
** от "Джаберуоки" на Луис Карол, превод - Стефан Гечев