Малка обява и обещание

За да започна да живея, имам нужда да умра. Иначе съм обречена да се лутам между вчера и никога.
Трябва да убия миналото, за да освободя място за бъдещето.
Трябва да убия спомените, обичите, празните думи, на които съм вярвала, лъжливите думи, истините, които са били такива само за миг...
Трябва да озаптя надеждата и да заключа доверието.
Повече никога няма да позволя на никого да ме нарани.  
Никога. На никого.
Повече никога няма да давам обич, без да е поискана.
Повече никога няма да поискам обич.
Не искам да помня никого. Не искам да помня нищо.

Подарявам минало. Използвано. Изживяно. С напълно раздадена обич. Без получена такава. На моменти болящо. Малко тъжно. С натрупано недоверие. Подарявам го...