Алиса не вярва на нищо от това, което чува и на половината от това, което вижда, защото знае, че нищо не е такова, каквото изглежда. Понякога монетата има не две, а поне двеста и две страни. Този факт, обаче, изобщо не я тревожи, тъй като притежава всички гледни точки. От върха на собствената си камбанария само. Това, разбира се, не ѝ дава обективност. Но поне разширява малко хоризонта ѝ. Алиса харесва линията на хоризонта. Защото я предизвиква. С онова, което е отвъд мястото, където небето и земята се срещат.
Ръкавиците на заека стоят въображаемо на масата, докато Алиса пие ментов чай. Сама.
-Както показва опитът - мисли Алиса - опитът изобщо нищо не показва. И основната причина за това е необоснованият оптимизъм.
Алиса иска да е щастлива. И решава, че най-лесният начин да бъде щастлива е просто да се откаже от нещата, които я правят нещастна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар