Понякога съм пчела, понякога съм калинка, но напоследък най-често съм кифла с черешово сладко. И, да си призная, това е едно от любимите ми усещания.
Да бъдеш кифла значи да си мека и златиста, дъхава и сладка, да събуждаш апетит и да го засищаш. А най-тайната тайна е пълнежът. Без значение какъв е - крем, шоколад или сладко - важното е, че го има. Дори и локумените кифли са с пълнеж...нищо, че е локумен.
А аз съм кифла с черешово сладко.
И мисля, че безкрайно ми отива...
Хубаво е, когато светоусещането се превърне в цветоусещане. Макар и да си посветила блога на депресията, цветовете не се губят. Страх те е от нещо, ти си знаеш от какво. Мен ме интересува нещо друго - кога една кифла се превръща в мифла? :) Аз знам отговора и той се крие някъде в написаното от мен тук...
ОтговорИзтриванеИ още нещо - пълнежът как попада в кифлата? И празните кифли не са ли едни гевреци? И оттам - коледарите защо нанизват гевреците на геги? Това ли е съдбата на празните кифли - на безжизнен прът? Тези въпроси една мифла никога не си ги задава :)
Гледай какви неща ме накара да напиша :)
Gor
Ами и аз знам отговора (за кифлата и мифлата) но твърде вероятно е да е различен от твоя. Според мен една кифла става мифла, когато не може да осъзнае прекрасността на това, да бъде кифла. Тогава става мифла и половина. Пълнежът попада в кифлата... спонтанно :D Не, разбира се. Кифлите така си се раждат, с пълнеж. Гевреците са друга история. Те са поддръжници на теорията за цикличността на всичко и за това са избрали да са кръгли. А дупката е символ на убеждението им, че нищо няма смисъл. Кифлите са оптимисти, а гевреците - песимисти. С което си заслужават напълно участта да бъдат нанизани на коледарска гега. Тоест, явно гегата, попадайки в дупката на геврека, придава някакъв смисъл на ...нещо.
ОтговорИзтриванеНе зная аз какви неша те накарах да напишеш, но мисля, че току-що създадохме ново направление във философията - кулинарна такава :))
Припознавах извендъж в продавачите на гевреци на плажа в Бургас едни нео-брамини, които единствени в цялата гмеж на пясъка осъзнават цикличността на съществуването ни чрез кръглия символ-мандала. А точно половината цикличност (полукръг) се изразява в усмивката :) Мифлата без пълнеж се усмихва в Мола, кифлата с пълнеж центрофугира в хола. Харесва ми тая квази депресия тук ;)
ОтговорИзтриванеА аз продължавам да центрофугирам в хола :)
ОтговорИзтриванеЦентрофугирам мисли и идеи, за да създам качествено ново измерение на депресията.
Нео-брамините и аз ги познавам, но сега ги няма.
От време на време един препуска с една количка по "Александровска", колкото да ми напомни, че светът е едно колело (както е казал поетът).
Обаче никой не продава половин гевреци. Явно ще трябва сама да изгриза една цикличност до полу такава и току-виж ми се получи усмивка :)
"Шапката ми е по-малка от главата му ми шапката...", както казваше Кр.Лафазанов в добрите години на Улицата. Имам усещането, че скоро ще оставиш цикличността в центрофугата и ще изгризеш геврека.
ОтговорИзтриванеДа, никой не продава половин гевреци. Подаряват ги разни хора, оглеждам се за тях сегиз-тогиз. Има ги :)
Ами, доколкото се познавам, ще има да си гриза геврека, докато циркулирам в кръг и хич няма да се сетя да погледна даже дали наоколо не се размотава някой с половин геврек за подаряване. Иначе със сигурност има такива хора - дето са се сетили да разделят геврека си на две и да подарят половината на някого. Вярвам в изначалното добро у човека!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеGoranski, извинявам се, че изтрих коментара, направих го, понеже често имам глупостта да съдя за всичко и всички по себе си и прецених, че лично аз не бих искала разни по-така лични ми неща да се веят навсякъде из нета.
ОтговорИзтриванеЗа останалото... ще видим :) Може би да. Ако събера смелост.
Мммм, не съм искал да предизвикам отрицателни емоции. Не се притеснявай за изтритото! :)
ОтговорИзтриванеама няма отрицателни емоции?
ОтговорИзтриванеАз така си събирам смелост за всичко :)
Вчера ми се прииска да ти отговоря на това "Страх те е от нещо, ти си знаеш от какво.", но реших, че ако го направя, ще ти предизвикам един съвсем още по-отчайващ въпрос, а именно "що ли ми трябваше да питам...", обаче сега да не си мислиш, че ми създаваш някакви терзания, ще ти представя най-кратката форма на списъка. Съвсем сбит вариант. Та, страх ме е от тъмно, високо, оси, прилепи, змии, страх ме е да не се случи нещо лошо на хората, които обичам, страх ме е да не бъда изоставена, страх ме е да нараня неволно някой, който значи много за мен, страх ме е от гръмотевици и ужасно силен вятър и ужасно ме е страх от земетресения. Останалите ми страхове са по-лични. Та :) сега като имаш бегла представа колко много ме е страх, ти става ясно защо събирам смелост :) Никакви отрицателни емоции не си предизвикал иначе.
И все пак - страхът е отрицателна емоция. Замисляла си се сигурно как думите ни създават светове. Светове на мечти, страхове, войни, полянки с цветя. Та... Защо използваме споменатата по-горе дума в изразите: "страшно хубав/а", "страшно много те обичам" и ред подобни словосъчетания, натоварени с уж положителна конотация? Това е Свръх-Страхът от загуба на идентичност. Всъщност май искаме да кажем вместо "Страшно си хубава" - "Страх ме е от красотата ти. Тя трябва да е само моя, защото те обичам." Затвореност, цикличност, геврек с дупка. А бе, думите доста вредят, големи са гадове.
ОтговорИзтриванеИначе за това, което написах, си има много измислени песни. Бих ти предложил "Lonely day" на SOAD, но без грам притеснение, ти пускам нещо авторско:
www.youtube.com/watch?v=lTMnB5tiuYg
Колко много пишеш, caribiana (и предполагам не всички твои творения са в нета)... Сега се замислям и кога страхът е вдъхновение. Големи са гадове думите, ми е мисълта... :)
ОтговорИзтриванеЧета и болиш. Красиво е. Но пък, както се кава в любимата ми еврейска поговорка: "Няма да е все така." (Важи за всичко и е кръгла.)
ОтговорИзтриванеХаха, да, няма да е все така, както е казал Мърфи, и по-зле ще става :p
ОтговорИзтриванеШегувам се, в мен има нещо, дето колкото и тегаво да ми е, не спира да повтаря 'всичко ще се оправи, винаги всичко се оправя'. И право нещото. Наистина винаги всичко се оправя.
Не зная бил ли ми е страхът вдъхновение... Преди пишех повече. Но тогава бях безметежно щастливо същество. Колкото по-тъжно ставам, толкова по-малко ми се пише. За думите си прав, понякога се губим в тях, понякога те ни погубват... Имам чувството, че веднъж излезли от мен, заживяват свой собствен живот в създадени от тях самите вселени.
Не напразно магьосническите заклинания са с думи, нали :) И не напразно се твърди, че трябва да се ползват внимателно. Не се бях замисляла за 'страшно' по този начин :) Но си прав. Или поне звучи логично.
Колкото до страхът като отрицателна емоция - може би да. Обаче пък понякога ми е много хубаво да се страхувам :) От тъмното и гръмотевиците, когато съм на топло и уютно и има кой да ми дава чувството, че съм защитена. Тогава ужасно, ама ужасно много обичам да ме е страх :)
А песента е страхотна! Чувствам се поласкана, че избра именно нея. Благодаря от сърце!
Отивам да си я прибера при любимите :)