3.10.2011 г.

Сърце ли? Глупости. Калинка...

Има си точките, има си всичко. Не са седем. Много са. Колко пъти съм слагала точки на разни хора и отношения...Опитвала съм се и на чувствата да слагам, но там все многоточия ми се получават.
Калинка е, нали? Чакам да разпери крилца и да отлети. Но все не се получава.
Не, не...не го гледай отблизо.
Отдалеч точките са си точки и сърцето е калинка, която може би ще полети.
Отблизо точките са рани с обгорени краища. И е ясно защо полет няма да има.

alice

9 коментара:

  1. Затова ли толкова ги обичам? Олицетворение на сърцето били...

    ОтговорИзтриване
  2. Защо сърцето ти е на рани, прекрасна ? Не зарастват ли ? Няма ли лекарство, наречено любов, което да може да ги излекува ?

    ОтговорИзтриване
  3. има...
    но точно тези рани са ме направили недоверчива и на лекарството понякога му е трудно :)

    ОтговорИзтриване
  4. Мила Карибиана, вярвам, че ще дойде моментът, в който да можеш да се довериш и да бъдеш много много щастлива. А вярата в "утре", нея никой не може да ти я вземе. Тя е вътре в теб. Само трябва да я намериш, да я подхраниш с малко надежда, за да порасне и да разцъфне като цветенце насред пролетна полянка, на което лъчистото утро се усмихва, а уханието му се радва на сутрешните капчици сребриста роса :) Не е нужно да вярваш на някого, мила. Повярвай на себе си. Обичай сърцето си, така както би обичала най-свидния ти човек. Пази го като мъничко скровище в златно ковчеже и го въоръжи с много обич и надежда. Така никой няма да може да го нарани. Обичта и добротата ще отразят болката като щит и тя няма да те боли повече. След това калинката ще може отново да полети :) Късмет, мила!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти.
    Понякога се чувствам малко виновна, задето позволявам на недоверието си да прави нещата трудни. Но пък обичта наистина лекува. Без значение посоката и. В момента ми стига, че има кого да обичам. А щом мога да обичам, все ще се науча и да приемам обич, без да я наранявам с недоверие...надявам се :)

    ОтговорИзтриване
  6. Мила Карибиана, обичта е най-голямата сила в тази вселена (поне в тази, за другите...виж, това не знам ), особено, когато е чиста и безрезервна. За това силата й е толкова лековита, съставът й е сложен. Забъркана е с много голама доза доверие, преданост, безрезервност, надежда, очкаване на "утре" и има всеопрощаваща сила :) Каквито и решения и крачки в живота да правиш, ако ги правиш с много обич, те ще ти носят щастие, успокоение, уют и покой. И дори в един момент да видиш, че нещо не се получава както си си мечтала, ти вече ще си твърдо убедена, че си дала най-доброто от себе си- а именно обичта. Така в нито един момент няма да съжаляваш за нищо. Защото знаеш, че във всеки един момент просто обичаш и това е великолепно и красиво чувство :) А грешките...ми те са просто грешки. Чужди или наши, трябва да обиаме и тях. Те са част от цялото. Как ще оценим хубавото, ако ги няма :)

    Пожелавам ти цялата любов на света, мила :)

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря ти отново.
    Просто не зная какво друго да кажа :)

    ОтговорИзтриване
  8. Ами...нищо =) Просто бъди много щастлива и продължавай да пишеш прекрасно !

    ОтговорИзтриване