Страната на Чудесата, всъщност, е враждебна. Всичко е толкова цветно, необичайно ...и зло. Когато го осъзнава, Алиса се чувства по-малко уплашена и повече предадена от самата себе си.Някой трябва да прибере ножовете от чаената маса, си мисли тя, докато гледа как Гъсеницата прави димни кръгчета.
"Роденият да пълзи не може да лети".
Чувала е някъде това и сега е моментът да го опровергае. Утре гъсеницата ще е пеперуда. Утре Алиса ще бъде друга. А в момента
толкова
много
не и пука.
Странно е как поне 90% от всичко, което се вихри в главите на хората, всъщност изобщо не ги касае лично.
Не сме за този свят светулке.. или поне не живеем в точния век. В това съм се убедила. Аз си тичам без явна причина след моят луд шапкар и сама си се чудя, пък какво остава за другите... вече никой не разбирам ;d целувка !
ОтговорИзтриванеабе слънчо, може и да не сме от тук и сега, ама щом някой ни е...ситуирал (хаха!) в това време и това място, значи има защо. Щото без такива като нас представяш ли си що за свят щеше да е това. Даже и не ми се мисли. Нищо, че понякога ни е до болка трудно, всички Страни на чудесата, всички луди шапкари, чеширски котараци и мартенски зайци нямат никакъв смисъл без алисите си. Ето за това ни има :)
ОтговорИзтриванеТанцувай, прекрасна Алиса, утре ще му мислим!
ОтговорИзтриванеабсолютно! :))
ОтговорИзтриванекакто казва Скарлет О'Хара - та нали и утре е ден!
а днес...днес така - http://www.youtube.com/watch?v=zT3YNA2Bt2A :))
Аз пък като чуя думата "касае" и си представям месарница, не знам що :D
ОтговорИзтриванезаради 'касапин', 'касапница', вероятно :)
ОтговорИзтриванеИ аз си правя понякога такива странни асоциации с думите, ама те самите подвеждат така ловко :)