Събудих се в 8 тази сутрин. Закъснях за работа (както ми се случва мноооооооооого често). Нахлух в офиса в десет без нещо, мамбото нахлу с мен и не ми се струваше, наистина разтанцувах колежките. Настроението беше (а и все още е) във всички нюанси на синьото, а по краищата е теменужено. Колегите се усмихват щастливо. Даже и най-киселият ни гледа със светнал поглед. Хей мамбо...
Някакви грозни мисли се мъчат да се вмъкнат между нотите и ритъма...за момчетата, мъжете...за това, че когато си мила с тях, те те превръщат в неодушевен предмет, който няма нужда от внимание, няма нужда от нежност, не, просто е там за да се чувстват те комфортно и ще бъде там винаги (за да се чувстват те комфортно), досадно му е когато този предмет изразява обичта си, скучно му е с него, изнервя се, ако потърси внимание. Интересни са му други неща, неща, които гласно определя като ... кучки, примерно. Така е. Предметите са неодушевени. В кучките има живот. Само не разбираш защо тогава мъжете се гневят на кучките, като всъщност търсят тях?
Дразнят се на онези, дето се 'правят на недостъпни', но това явно ги провокира да ги достъпят, за това зарязват онзи скучен предмет, който съществува заради тях и тръгват да завоюват интересното. Ей мамбо... Не, няма конкретен повод за тези грозни мисли, просто прочетох някъде нещо... замислих се...поисках да отговоря на написаното, но ме домързя. А и има ли смисъл да обясняваш на мъж, че кучките не се раждат от нищото, мъжете ги раждат, образно казано. Има ли смисъл да обясняваш на мъж, че да, нещастен ще е, не щото няма това, което иска, а защото не знае какво иска...Ми няма. Той не просто никога няма да признае, че си права. Няма да го признае дори и насаме, пред себе си само. Хей мамбо, мамбо италиано...
От музиката ми грее слънце. В мен е светло. На Milka им трябваха хиляда години да проумеят, че натуралният шоколад е най-хубавия на света, но вече поправиха нелепата си грешка и съм им адски благодарна за което. Вчера един добър човек ми спретна умопомрачителен рингтон за телефона от Revenga на Систъм. Купих си Versus, само дето няма нищо общо с онзи Versus, в който се влюбих преди години...но пък няма парфюм на Версаче, който да не ми харесва и да не ми отива :))
Хей мамбо...довечера на покрива :D
/този момък носи моя ритъм/
И, бреееее. Това не е мамбо, това е мамба.
ОтговорИзтриванеПазете сееее, развилняла се е!
Ураганите пасти да ядат и репи да копат :P
И си записвам за довечера.
И последно(вметка)- мъжете, които плюят по кучките и ги създават (или поне имат участие в създаването им) са плод и на женски грижи (майки, приятелки и пр.). В тая война няма невинни.
Просто се усмихвай, фурийо, и продължавай ;)
хахах! Зориии! Мамба си е, мдам :D
ОтговорИзтриванеИ за войната си права. Спретнали сме си един омагьосан кръг, циркулираме в него, и колкото повече завъртания правим, толкова по-дълбоки стават коловозите от утъпканото от нас. Само крачка встрани от кръга е нужна, за да се излезе от него. Една единствена. Ама що е толкова трудна, никой не знае.
Хайде с мене - хей мамбо, мамбо италиано...
много, много паразитна песен, не ще да излиза от главата ми и това е. Ама поне си струва, заради настроението, в което ме е хвърлила :D
леле приказнице моя и аз се цвъцкам с Версаче имам розовото и черното яхааа :D:D иначе днес в тролея мислех за абсолютно същото... реално погледнато това някой да ти обръща внимание е толкова мило и хубаво нещо и толкова много хора милеят за това, а ние го крием защото знаем, че човека ще се отдръпне, ами ЖАЛКО Е ! и побеснявам.. ох много говоря, много ми хареса както винаги иии евала за песньовката много е жива ^^
ОтговорИзтриванеРозовото и черното са кристалите, нали? Брайт и ноар...ъмммм, от тях, подозирам, съм извъкала около литър вече :D Знам си аз, че си ми астралната близначка, каквото и да значи това :))
ОтговорИзтриванеПък аз не крия, когато искам внимание и за тва ме наритват :D Ама поне като те наритат, не се терзаеш вече, щот няма от кой да си просиш това, от което имаш нужда.
За това съм я сложила песната да се сваля, щото инжектира живот. И мен специално ме кара да ходя ухилена даже когато ми се реве :)
аз така като се срина психически било то от яд или от мъка чистя и си надувам Narcotic Trust - I Like, действа ми така както на теб тази :D иначе това с астралните близначки много ми хареса, търсех определение щото и аз така си те почувствах още отдавна ^^ пей си и се хили, тъгата не е на мода (айде да си намеся и аз професията) :D една огромна целувка до моренце :*
ОтговорИзтриванеи на теб целувка
ОтговорИзтриванеи на двете ни - хубави сънища :)
Утре - още по-малко тъжни :))
"...за момчетата, мъжете...за това, че когато си мила с тях, те те превръщат в неодушевен предмет, който няма нужда от внимание, няма нужда от нежност... досадно му е когато този предмет изразява обичта си, скучно му е с него, изнервя се, ако потърси внимание."
ОтговорИзтриванеО! Боже! Не мога да повярвам ,че си написала точно това, което се случи с мен :Х
и с мен се е случвало, за това ми е така лесно да го опиша :)
ОтговорИзтриванеОбаче необоснованият ми оптимизъм взема връх (отновоиотновоиотново) и не спира да ми повтаря нещо, дето е прочел някъде - един ден ще се появи някой в твоя живот и тогава ще разбереш защо с никой друг не се е получавало :))
Знаеш ли колко много ми се вярва в това. Хайде заедно да го вярваме :)
И аз я знам тази мисъл за това, че трябва да благодарим на всеки, който се е отнасял зле с нас и ни е напускал, защото така ни е доближавал с една крачка по-близо до човека за нас....
ОтговорИзтриванеСамо че дойде ли моментът да го вярвам ...имам само сълзи, болка и кръв!
Но пък толкова ме зарадва с това: "Знаеш ли колко много ми се вярва в това. Хайде заедно да го вярваме :)" Имам чувството,че ми подаде ръка... а точно от това имам нужда сега. Благодаря ти :)
и аз ти благодаря. Защото всеки понякога има нужда от някой, който да ...не зная как да се изразя. Просто да знаеш, че има някой до теб, дори само морално ( и може би най-вече морално) понеже понякога светът изглежда толкова голям и лош и отвсякъде вее някаква безнадеждност, но когато знаеш че някъде някой крачи до теб, всичко става по-друго. Може да е малко по-друго само, но е... друго :) Не зная защо е нужно да преминаваме през такива неща, и мен ме обезверяват някак и ме е страх да повярвам наистина, понеже вече се уморих от вяра в нещо, дето все не се случва. Но този оптимизъм... не зная от къде иде, ама ако не е той, няма да оцелея, ми се струва :) И тъй като го имам в излишък, и тъй като и двете минаваме през не най-прекрасните си периоди в живота, и тъй като никой никога не бива да се чувства сам, да - подавам ти ръка. И те прегръщам много.
ОтговорИзтриванеИска ми се да ти обещая, че ще дойде ден, в който даже няма да си спомняме колко много сме плакали. И че ще имаме всичката обич на света.
Ще...