Сега сънувам страховете си.
Изобщо не зная къде съм. Нещонякойилиазсамата ме измъкна насила от моя свят и ме остави в ... истинския?
Не ми харесва... Искам у дома.
Там, където продавачката в хлебарницата е Мери Попинз (под прикритие), котето, дето скита по терасите, е Балтасар, на покрива отсреща живее Карлсон. Където всеки ден се случват поне по няколко чудеса...
Забравила съм как се правят вълшебства.
Как се живее без вълшебства, а? Как??
Хукнах след Белия Заек и се озовах в... реалността.
Маркирах ли пътя с трошици или забравих...
не зная как да стигна до себе си...
не зная.
If you really must go, then it’s best you should know
That to find you need only to seek –
But in seeking and finding, you may need reminding:
Once found, is what’s sought worth a peek?
Alice in Verse: The Lost Rhymes of Wonderland,
J.T. Holden
---
* The Bat
Lewis Carroll
Twinkle, twinkle, little bat
How I wonder what you’re at!
Up above the world you fly
Like a tea-tray in the sky.
Мисля си, че има един отговор който да не поражда противоречия, т.е. да вярваме в реалност в която се случват чудеса. Може би не е лесно, може би дори е утопично, а може би просто ние създаваме този свят гледайки през себе си. И онова което всъщност изниква в мен когато мисля за Алиса е тази отвореност, търсене на отговори, доверие .. мисля си, че да създадеш нещо близко до вътрешния ти свят е акт на израстване и че познатите закони са само познати защото сме свикнали с тях и че надеждата и усещането за дома достигаме когато успяваме да устоим това в което вярваме тук, сега в реалноста.
ОтговорИзтриванеПътят от тук до Страната на чудесата е кратък. Или пък дълъг. Една миля много ли е или е малко? Не зная. Всеки си решава сам. Само преди да се заемеш с тая миля не забравяй да врътнеш едно "s преди това...
ОтговорИзтриванеспоред мен, колкото хора - толкова и реалности, просто понякога, когато се пресекат две различни, едната се изкривява.
ОтговорИзтриванеАнонимен, идея нямам какво е "s?
Together "s" and "mile" make a ...
ОтговорИзтриванеДали не ти предлагат да се усмихваш, Слънчице ;)
ОтговорИзтриванеe :)
ОтговорИзтриванечак взех, че се усмихнах :))
Благодаря ви!
То детството винаги си има вкус, мирис и... Когато бях на 4-5 години в един горещ ден, баба ми ми каза да не слизам пред блока, защото имало лисица, която го обикаляла. Аз слязох и... я видях. Изобщо истинският свят е най-голямата илюзия, която си създаваме. С времето обаче става все по-"истински" и скучно реален и лисиците ги вижда само летецът с шалчето, който явно като малък е видял овцата в сандъка, за да я нарисува така добре :)
ОтговорИзтриванеGor
..." Корабите се чувстват най-сигурни в пристанищата, но не са създадени за това... създадени са да плават в открито море" ... пристанищата винаги ще са там за теб,мила... Карлсон винаги ще стои на покрива, а Мери Попинз ще продава..хляб! :)) Само че .... поплувай малко... така ще станеш моряк и ще се научиш да не се давиш ... Понякога просто нямаме избор, освен да вървим напред... Както и когато останеш без дъно под краката си... за да оживееш, излуваш... Парадоксално-отпускайки се, се издигаш на повърхността....
ОтговорИзтриванеТака че-отпусни се... пусни всичко в себе си на свобода...да диша и да се научи да плува...
Ако си гледала филмът Fight club, има една сцена, в която се казва LET GO! И въпреки че на мен самата често ми е трудно да я спазвам, постоянно си я повтарям... за да повярвам в нея някой ден...
Можеби и на тебе ти е нужно... да LET GO от всичко... Да пуснеш както мечтите си,така и страховете си... Оставайки празна, имаш възможността да се почувстваш... съвършена :)
ГУШ
Gor, ама аз изобщо не съм искала да пораствам. Разбрах го още на 4 години от Пипи Дългото Чорапче. В никакъв случай не исках да имам глупави дрехи, мазоли и данък общоход. Пих си старателно Смалидола и проработи...май. Даже си бях останала фея. Ама наруших основното фейско правило и се влюбих в човек и ми отнеха крилата за наказание. И открих, че мазолите по сърцето били по-гадни от всички други. Обаче все още можех да правя вълшебства. После продължих да се влюбвам в човеци и това хич не се оказа полезно :( Понеже заради истинския им свят. В който никак не се чувствам комфортно. Твърде много ми липсват вълшебства в него...
ОтговорИзтриванеЮлиАна, мисля, че точно това съм в момента - празна. Обаче някак не си чувствам съвършенството... Липсвам си на себе си. Може би е някакъв период просто, нещо като пречистване...знам ли. Остава ми да вярвам, че е така :)
То е като да караш колело - да живееш вълшебно не се забравя, може само за малко колелата да са спрели да се въртят, но пак ще се... все някога, някъде пак :)
ОтговорИзтриванезнаеш ли, мисля, че си прав :)
ОтговорИзтриванесега малко по малко нещата се връщат по местата си...