Иска фреш от диня. Да ходи боса. Да гледа как започва дъждът. Да рисува върху коприна.
Иска, когато някой я сънува, да получава смс на сутринта с текст "Абонат с номер ... Ви сънува между 3:15 и 3:28."
Иска да гледа отраженията на нощните светлинки на града в очите му. Иска тихи разговори на глупави теми по здрачаване. Иска докато тя заспива на възглавницата му, той да заспива на гърдите и. Иска да сложи устните си там, където извивката на рамото му преминава в шията, да попие топлината и пулса му, да го вдиша.
Иска той да съществува.
И повече нищо не иска.
Всъщност, Алиса не иска НИЩО НЕВЪЗМОЖНО (преди закуска) :)
ОтговорИзтриванеЦелувам те!
Моята Алиса иска същите неща, но без коприната - не може да рисува.
ОтговорИзтриванеИ още... иска да роши с пръсти косата му. Да му вдишва аромата на кожата и да му пише 'обичам те' с пръст по гърба. И ръката му да изтръпва, защото обожава да спи върху нея.
Ще ни се случи отново, нали?!
ОтговорИзтриванеМай-май, когато не сме заети да искаме, губим първичното деЦко у себе си. Аз днеска ядох круша с шоколад пък :P
ОтговорИзтриванеПалечка миличка, ами да :)) Но за какво искане след закуска иде реч...по-добре да си премълчи Алисата. :D
ОтговорИзтриванеВсъщност в себе си тя е убедена, че няма нищо невъзможно, само има недостатъчно силно поискани неща.
И не тебе целувка!
Веселина, разбира се, че ще ни се случи :) И даже ще е по-хубаво.
Горански, това е една тайна и древна рецепта за добро настроение, нали? И ми я споделяш, за да взема и да оправя своето :) Утре ще си 'сготвя' круша с шоколад. Но пък имай късмет да не ми хареса :D
Когато не сме заети да искаме, сме заети да мрънкаме и това показва че ужасно и безвъзвратно сме изгубили 'сичко деЦко у себе си...А аз мрънкам понякога :(
Децата мрънкат, Морска фейо! Само човек, който няма дете може да каже, че не го правят ;). Искат и мрънкат по цял ден! Нищо не си изгубила... даже си мисля, че като спреш да мрънкаш - губиш деЦкото.
ОтговорИзтриванеСнощи слушах как баща и син си говорят:
– Добре, като плачеш и крещиш, боли ли те по-малко?
- Не!
– Тогава недей! Големите не плачат, не крещят, а страдат тихо.
Идваше ми да изкрещя и да го изчаткам.
- Плачи си, мамо... Крещи си! Това, че на големите им се е надула главата и искат да "страдаш тихо", ама ХИЧ ДА НЕ ТИ ПУКА!
Мама също КРЕЩИ!
ДЕПРЕСИЯТА е АГРЕСИЯ при децата ;)
Мрънкай, мила моя. Ние сме тук за да те изслушаме и погалим по косата :)И целунем!
А колкото до искането - просто внимавай КАК го искаш... Тук (май там) Гор, беше СТРАШНО прав за думите. Те сбъдват желания.
Ето аз си пожелах да се ожени за мен... И това получих. А трябваше да кажа да ме обича ;)... вечно (защото ДЪЛГО не е достатъчно... ДЪЛГО)
-I want to be your LOVE forever!
- How long?
П.П. Ако не ти хареса крушата - ще ти сготвим нещо друго ;)
И аз те обичам!
"Мрън-мрън!", зарадва се на крушата кучето Лайка в скафандъра си и още една вселена беше родена.
ОтговорИзтриванеАни, нацелувай всички деца около теб (и теб) от мен, а останалите...ми, да, изчаткай ги здраво и после им кажи да страдат тихо.
ОтговорИзтриванеА аз все това си пожелавам - завинаги. Но явно моята представа за вечност се разминава с нечии други представи и завинагитата се оказват с някакви ограничения във времето :)
Горански, Лайка да внимава с крушите, да не стане като едно друго куче (на Павлов, май) и като чуе 'мрън' да чака круша. Щот не винаги е сезонът на крушите :))
"Мрън-мрън...търся НОВА ОТРОВА. Извинявай, ако такова..."
ОтговорИзтриванеМоята Алиса пък иска да заспи с глава в падинката на кръста на гърба му :) И на сутринта, когато с него се събудят, да строят пясъчни замъци с много миди :)
ОтговорИзтриванем, Ани, пък аз съм в наркоабстиненция по старата :(
ОтговорИзтриванеЮлиАна, започваме да искаме с всички сили, и със сигурност някой ден ЩЕ!
(само че трябва да спре да ни е страх, мен поне - трябва)
Мен също, Caribiana...мен също,мила......
ОтговорИзтриванеМного те гушкам.
ОтговорИзтриванеГлупаво е някак да се боим от мечтите си, нали?
Но когато предните пъти са се сбъдвали, в какво са се превръщали - в нещо разкъсано, натрошено и болящо. И когато това се случи 2-3 пъти, как да съберем смелост да вярваме отново и да не ни е страх? Само че трябва. Друг начин няма. А страшно ми се иска да знам, че когато се сбъдне, тази обич ще ми е последната, и ще е завинаги. Само че обичта никога не идва с гаранционна карта с печат 'за вечност' :( И мен за това ме е страх. Уморена съм да ме обичат за малко. Страхувам се, че такова нещо, като завинаги няма. И как се преодолява този страх... Още не съм открила. Само знам, че пречи. Но пък от друга страна имам чувството, че ме пази. Понеже не зная как и дали бих зараснала след още една счупена обич.
от един мъж, който(ще) обичам ВЕЧНО :)
ОтговорИзтриване"Никога не е късно да имаш щастливо детство
Детство. Дете. Детински... Понякога като комплимент, понякога като обвинение. Вдетенен. Това е влюбването. Розови очила за основното и черни за страничното. Влюбването е като вълнáта под сърфа. Вдига те, носи те, кара те да се чувстваш прекрасно, на гребена... И минава. И после? Или гребем обратно с надеждата да хванем следващата вълнá, или... го правим красиво. Не опитваме, не желаем, правим го. Влюбването е динамит („Динамитът идва, не за да учи. Той идва, за да събужда.” Бърни). Какво ще правим след като сме будни зависи от нас. Дали ще разместваме останки и ще трием сълзи, или ще строим нещо ново от разрухата... Нещо красиво, нещо от нас, за нас. Ние решаваме.
Влюбването минава. Винаги, някога... Минава и оставя празнота. И несигурност. Неразбиране. Както в стиха от книгата за Алиса:
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха в плите
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси
Не се ли говори, няма ли диалог, ще остане просто едно глупаво стихче...
Диалог. Някак вярвам, че няма начин да се задържи любовта без разговори. Даже съм убеден, че премълчаването убива повече любов от изсипването. На всичко. Но като реша да споделям всичко, трябва да съм наясно с риска за „капаци на очите”. Капаците, които „културата, семейството, образованието, начинът на живот” неизменно слагат на очите. Лошото е, че капаците са почти невъзможни за откриване преди да е станало прекалено късно. Когато се доверя на любима, а тя ме приеме за даденост, когато доверя малко власт на някого, а той полудее от страх „да я опази”... В любовта и политиката „капаците” си приличат. Много....
...Никога не е късно да имаш щастливо детство.
И любов.
Любовта не е да направя любимата „по мой образ и подобие”. А да й се изсипя изцяло... С все лайна и помия. И ако тя реши, че не съм аз, да си преживея (изпия, изпуша, избуша) болката и да съм наясно, че така е по-добре от живот в страх. „Отрицателните емоции са нищо повече от страх от загуба.”
Вярвам, че само така мога да погледна слънцето в очите. С този егоизъм. По детски. Без страх...
много е прав този твой мъж...
ОтговорИзтриванеа аз ходя със седем чифта слънчеви очила и все разправям, че няма слънце...
Шеф-готвач Горански не сподели какъв шоколад се ползва за крушата и аз реших, че ще си я нарежа и ще мацкам резенчетата с течен. Не беше зле, но понеже съм във фаза мрънка-ми-се-за-какво-ли-не, веднага си намерих повод да се разсърдя на света и в частност - на шоколадоправачите - ми няма течен черен шоколад :(
Аз мисля, че когато ТОЙ се появи, просто СТРАХЪТ ще изчезне. Ако ви е страх - не е той.
ОтговорИзтриванеКакто с приятелството - когато желанието да говориш, споделяш, обменяш мине... идва мълчанието. Ако можеш да си мълчиш с някой (без да се пънеш да си интересна)и да ви е добре - това е приятел. Аз имам един такъв, който само, като ме погледне в очите - и съм му ясна. Ама от оная яснота - споделената.Щото има и такива, дето, като им станеш ясна, спираш да си интересна...:( А интереса клати...
Който казва - "ще затворя вратата, защото СЛЕД МАЛКО ще ти стане студено"...
Ще го познаете по това, че НЯМА да ви е СТРАХ! :). Той ще мисли за вашето СЛЕД МАЛКО... и то няма да има край :)
Аз вече не мечтая за такива неща (като вас). Не искам да роша ничии коси, не искам никой да спи на гърдите ми - нежни са... много. Моята Алиса иска да бъде обичана и мислена и толкова ... и понякога само една целувка в скайп върши чудеса :)
и аз имам такъв приятел, със споделена яснота, споделена тишина...и отдавна не съм му казвала колко ми е важен...А трябва.
ОтговорИзтриванеКрушата е най-добре да се яде с домашен течен шоколад, но при липса на такъв можете да си направите и баница с кьопоолу и да се маскирате като дружелюбен кактус за Хелоуин :) Винаги помага!
ОтговорИзтриванеако ми подарите и мексиканска шапка, мисля че бих се получила прекрасен кактус-мариачи :)
ОтговорИзтриване/пеенето ми би прогонило всички зли сили далече и предалече и би заставило всички човеци да ме заринат с бонбони...от ужас :D/
Днес по новините преди деЦкото:
ОтговорИзтриване"Тук лежи зарината с бонбони мрънкащата Кактуслава, която яде круша. Човек и добре да бере круши, ги изяжда. И други се раждат. Не я събуждайте, защото ще ви поиска фреш от диня. А, щом тиквата се превръща в каляска, то динята е един потенциален Yellow-green submarine. И е само за двама, максимум четирима. В Мексико времето е тихо и спокойно, нивото на река Дунав не се изменя, а в Бразилия гълъб е хванат да ръси пудра захар."
в късната емисия: "Неизвестни лица изровиха спящата Кактуслава. Оказа се, че поради липса на вретена в наши дни, орисницата и е нарекла друго заклинание - стогодишен сън под купчина бонбони. С круша в устата. Орисницата ще бъде съдена за плагиатство от "Снежанка и седемте джуджета" ООД. С Кактуслава още не е ясно как ще се процедира. Към мястото на инцидента пътуват цистерни с фреш от диня. В Мексико барометрите отчитат леко повишаване на атмосферното налягане. Нивото на река Дунав недоволства, че е в сантиметри. Открити бяха тайниците под крилете на гълъба. Захарта беше конфискувана от бразилските власти и още се уточнява точното и количество. Гълъбът, вероятно, е твърде разочарован."
ОтговорИзтриванеОх, изтървала съм го това деЦко, въх, тюх, лях и шмуц :(
ОтговорИзтриванеСпорта: "На турнира по тенис на чакъл в Айтос (награден фонд: ваучери за тоалетна хартия "Кактус") състезаващата се за Фиджи Йорданка Цурева-Малкия Змей обяви край на кариерата си, маскирана като шампоанче. Савой и пърхот заляха Карнобат.
ОтговорИзтриванеИзненадата в турнира за купата на остатъците от България е отборът на "Терлик" (с. Генерал Спаруженкактусово), който избяга от час и отстрани след драма съмнението, че нещата, видите ли, ще се оправят у нас. Нападателят Джейсън Недялков е отстранен временно от детската градина в селото.
Димитър Пенев е назначен за говорител на ЦИК. Изборите спечелиха ония мазния и тая третата тъпата, дето говори по-малко от него.
Мексикански граничари празнуват победата на Берое над Славия с песни на Лепа Брена по цвички."
И разбира се времето: http://www.youtube.com/watch?v=SyWydWLmszE
:D:D:D Толкова ме радвате всички....благодаря ви,че ви има :)
ОтговорИзтриванеАни, ще има повторение...вероятно :)
ОтговорИзтриванеЮлиАна :) Заповядай в импровизирания тв канал :D
Гор, как се издържа тая телевизия, м?
Рекламен блок:
" Нищо не почиства по-добре от вашата любима тоалетна хартия "Кактус"! Само сега - купувате две - получавате бонус гел за хемороиди!
Цу ризикeн унд небенвиркунген лесен зи ди пакунгсбайлаге унд фраген зи ирен артц одер апотекер!"
"Савой...внимавай на завоя!"
"Страдате от пърхот? Елате в Карнобат! Тук хората не страдат от него, харесват си го!
Жилища в "Карнобат Сънрайз" - уютен дом за Вас и Вашият пърхот!"
Да продължавам ли? :D
ОтговорИзтриванеразбира се, ако имаш желание :)
ОтговорИзтриванеТази тв няма само новини и реклами. Къде са филмите, деЦките, сериалите, риалити-тата (най-вече!)...
Искаме сръбско-японско-турски (драмо-крими -любовен, с извънземни и понита)сериал - Гор, знам, че можеш ;)Зрителите (читатели) тръпнат, чакат... Очи не затварят!
ОтговорИзтриванеП.П. Има село "Круша" :) Факт!
П.П.1. Саундтракът да е цигански пънк - Caribiana, ти си знаеш ;)
П.П.2. Тема за деЦкото - бащите... ( татко Барба... татко Смърф... татко Карло... таткото на Немо)
П.П.3. Тема за риалити-тата... Та-та ( или колко "т" има в марша на Империята?)
йеееей! Татко Барбааааа! Знаеш ли сега как ще си изнамеря книжките с Барбароните и ще заспя щастлива!
ОтговорИзтриванеА насън ще броя т-тата в марша на Империята :D
Освалдо се влюбва в Химена. Ражда им се водно конче. Те не са се виждали. Пред полицейския устав в Гуадалахара твърдят, че са се запознали по телевизора и то така станало. Кактусът Хуан Пабло Гюзелев, щом разбира за тяхната връзка, се хвърля от делтата на река Ориноко, която е и естуар. Но, понеже е растение, не успява да стигне дотам. От мъка умира, облян в сълзи. От тях в малкото градче Долорес Идалго пониква чушка, която по-късно ще роди Антонио де Кидис, който няма да умре от свръх много свръхдози наркотици. При узнаването за магическата чушка Освалдо и Химена, решават да не се виждат повече, за да не им се роди охлювче в бутилка. Белята обаче става и охлювчето отплава за далечни земи и достига Мангалия, а оттам пътят към София е открит. Градът скоро е завзет и всички стават еднополови охлюви и гледат сериали, и си ходят по молове, и солариумченца, иху-миху, голяма лиготия и много слуз. След половин век в една плевня се ражда бъдещият президент, който е син на Мики Маус по бащина линия и на майка си по майчина. Не знам какво следва после...
ОтговорИзтриване"Донде еста ми кабайо", двехилядиседемстотинчетирсетитрети епизод.
ОтговорИзтриване-Химена! Той се е родил!
(Тъ-дъ-дъ-дън! - музика като за съспенс)
Химена обръща белокосата си глава, възрастта е отнела всичко от красотата и, освен блясъка на очите.
-Бъдещият президент - прошепва с немощен старчески глас. Предсказанието на Великата Йеманджа се сбъдна!
В същото време Мики Маус се смееше на фалцет, докато гледаше как Плуто гони опашката си, без да подозира, че синът му е тръгнал да издирва майка си по майчина линия из опасните балкански географски ширини и тъмните друми на Анадола. За нея знеше само, че се казва Айгюл и е видна майсторка на локум, баклава и анцузи Адибас. Бъдещият президент нямаше никаква идея за дълбочината на своите латинокорени (и явно генномодифицирани роднини), за това не подозираше, че животът му е генно предразположен към латинодрама, неочаквани братя и сестри, които са му племенници, тъщи, любовници, доведени чичовци и заварени лели. Просто една сутрин се събуди в плевнята и осъзна, че пътят към София отдавна е открит. И олигавен от еднополовото население. Оттам насетне беше лесно. От пътя към София отбиваше в дясно и тръгваше по Пътя на коприната, след това хващаше по малките калдаръмени сокаци и все някъде щеше да срещне видната локумджийка Айгюл. Но не знаеше какво му готви Великата Йеманджа. Не знаеше че носи древно вуду-проклятие, което може да бъде развалено само от сръбска певачка в суши-бар в Токио.
"Уаташи уа Росен дес" - 933 сезон, 1 еп.
ОтговорИзтриване"Майко, къде е татко?", изхлипа фалцетно Мики Плевнята на бармана. Токийските бармани се отличаваха като видни полиглоти, но българският език оставаше все пак в графата "екзотични непотребия". Барът беше претъпкан и дори и самата Йеманджа можеше да остане незабелязана в тъпата. Йеманджа остана незабелязана в тълпата. Сакето отвори чакрите на малкия президент и скоро пред него тълпата се разцепи. По мойсеевски той тръгна напред. Само ушите му току удряха по някой и друг член на Якудза по члена якудзов. Странна слуз оставе зад него. Образите на Белчо и Сивушка се сляха с уасаби, богини локум и от цялата тази гняз Мики разбра : "1. Искам на екскурзия в Анадола; 2. Аз охлюв ли съм или обикновен клоун?; 3. Тая Йеманджа като я чувам за пръв път, какво прави тука?"
В ъгъла бабата на Годзила вече плачеше от умиление и се беше наакала от възхита. Човешката красота за нея се дефинираше с големината на ушите. И когато богинята-майка и съпруга на Джа отнесе Мики в кралството си, младият Деймиън Марли каза: "Ей ся вече стана боят!"
В този ден йената падна до нивата на 3/8 от македонския денар, а калфи и партизани пиеха тъжно боза в околностите на една тъжна столица.
"Ми нисмо бомбаша самоубица", трета серия
ОтговорИзтриванеБоят стана, после падна и накрая заспа. Македонският денар отдавна беше станал световна валута, конкуриран единствено от украинската гривна. В кралството на Джа Мики се радваше на добро здраве и лоши сънища, а партизаните отдавна бяха сменили бозата с кефир. Йеманджа още не можеше да отговори на третия въпрос на Мики Плевнята, което и предизвика проблеми в храносмилането и покрай тях пропусна да забележи как българският език е станал един от седемте официални езика на Япония (писмено, обаче се ползваше само шльокавица) и изобщо не видя как през вратичката на бара плахо се промъква детронираната звезда на сръбския турбофолк Сунчица Змейович.
В Кралството на Джа заваля. Мики Плевнята приюти под ушите си три члена на Якудза и им запя древна българска овчарска приспивна песен за кавал, гъдулка и хор странджански баби.
Искам следните емотикони:
ОтговорИзтриване-скачащ
-пляскащ и правещ кълбо назад
-свирещ с пръсти
-кикотещ и търкалящ се безцелно
Не мога да се изразя :)
Целувам ви и двамата!
П.П. Камен Донев, круши да яде :)
хаха, Ани, ние на Камен Донев и насреща му да тичаме, не можем да го стигнем... пък и си обичаме крушите :D
ОтговорИзтриванеИ за теб целувка!