Разлистваш ме страница по страница, между пръстите ти се ронят букви и парченца от думи, сглобяваш ги наново, но нещо все ти убягва, изплъзва се от дланите и ума ти, от усещането за мен...Достатъчно добре ли търсиш? Искал ли си въобще някога да ме намериш...
Пресичат се мислите ни вечер. Понякога приличат на кръстосан огън, понякога се допълват, по-често катастрофират. Падат ранени и кървят. Имам цял куфар с бинтове. Промивам рани и превързвам. Понякога плача без да знаеш. Защото не е нужно да знаеш. Може би за това не ме намираш. Защото някои срички си отиват със сълзите. И остава недовършено.
Днес ще погледна Луната и ще тръгна към нея.
Не можеш да намериш никого, преди да си го изгубил. Това е.
p.s. Не ме изгубвай никога, чу ли...никога, никога, никога.
Не звучиш особено цинично. (hug)
ОтговорИзтриванеНадявам се, всичко е наред...
наред е :) или поне така си мисля...
ОтговорИзтриванеКогато се опитвам да звуча цинично, на тогаз не е.
Една приятелка каза тази сутрин...
ОтговорИзтриване"Страдам от ЛЕКА форма на ТЕЖКА депресия."
Ха-ха-ха и аз така...
Идва НОВА година :)
Нека оставим БАГАЖА и АМБАЛАЖА в нея :)
И се обичаме!
П.П. Мъжът на тази приятелка каза, че звуча като, че съм 6-ти клас. :)
НИКОГА няма да мина в 7-ми!
Ха!
Лулу и сърцето
Сърцето на Лулу отдясно
премести се. с малко багаж
отляво му стана тясно
от излишни неща, амбалаж...
ако пак му стане тясно,
ще потърси НОВО място.
хаха, Ани, и аз варирам възрастово между 8 и 12 годишна, на за тва така често сме на един акъл с теб :D
ОтговорИзтриванемного сладко стихче :)