Нещата, които ме правят такава, каквато ме обичат, са именно нещата, заради които ме намразват.
Мисля, че вече съм професионален търсач. На зелен хайвер, местообитанието на раците през зимата и Истинската Обич. Или пък съм професионален очаквател. На какво ли не - на оня, дето духа и клати клоните на дърветата, на арменския поп, на Любовта Завинаги и на човекът, който ще пожелае да я сподели с мен. Чакам си кораба с алените платна... и няма кой да ми каже, че не идва, щото чакам на летището...
Тъжното е, че за професионалните очакватели няма пенсионна възраст. Може ли да се пенсионирам по болест? Хронична загуба на надежда.
И ще тръгна пеша нанякъде, или наникъде, или натам, където посочи ветропоказателят.
Никога не нося компас в джоба си. Само ветропоказател. Посоките на света нямат никакво значение, когато си с вятъра.
Има песни, които никога не слушам. За това пък винаги ми звучат в главата. И винаги напук на това, че ми се плаче, звучат супержизнерадостно. Когато слушам тъжни песни, обикновено съм щастлива. Вероятно се балансирам с музика.
"Нещата, които ме правят такава, каквато ме обичат, са именно нещата, заради които ме намразват."
ОтговорИзтриванеМай винаги става така, колкото повече очаровам с нещо, после толкова много дразня с него... Колко тъжно.
Алиса, с ветропоказател е по-добре - компаса следва само твърдо установени посоки, а пък вятъра си ходи накъдето си иска, затова все някога ще те отвее на правилното място и време :)
ОтговорИзтриванетъжно е
ОтговорИзтриванено ми хареса
и аз мисля като теб
по добре остави корабите и летищата
и тръгвай по земята с вятъра
но понякога ветропоказателя се върти като луд
а Ти май не обичаш бурите
пък може и да греша
знам ли?
Мхм, тъжно е, Петя. Но понякога се чудя дали за нас е по-тъжно, или за отсрещната страна. И дори не зная защо се чудя за това...би трябвало да не ми пука. Май.
ОтговорИзтриванеГ.Ф.Стоилов, и аз някакви подобни си ги мисля - все някога на правилното място настъпва правилното време. Дано съм там тогава :)
Не грешиш, Wal, изобщо не грешиш. Не обичам бурите никак. И май точно за това се надявам да си намеря подслон и убежище срещу такива. Но май за да стане това, с доста ветрове ще трябва да препускам.
много си самоуверена, това ти е проблема, .. и не даваш възможност нещата да се напаснат по есествен начин, когато има усета за свобода .. не изграждай бариери, .. защото може би това е единствения начин да се видиш различна в очите на някой и после наистина да промениш нещо ...
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриванекато те чета си представям каква "стихия" може да си
и когото слетиш май подслон и убежище той си търси
wal, зависи :)
ОтговорИзтриванеАко ме прави буря, ще си търси, ако знае как да ме направи кротка...няма да си търси.
Пък и аз никого не връхлитам. Чакам да ме връхлетят...ама те така се засилват, че чак ме подминават :D
значи и във "вятърничевите мисли "тактика трябва
ОтговорИзтриваненезнаех
а това с "подминаването" ми хареса
красива, бъди вятър, но гледай да знаеш посоката си, защото без посока отиваш на места, които най-често се оказват студени и безцветни... а като прочетох ветропоказател се сетих за тези с петлетата... а като се сетих за петле се сетих за захарно... ох гладна съм... :D съжалявам за нежеланата препратка (btw за много години :*) целувам те мн мн мн !
ОтговорИзтриванеwal, а на мен не ми харесва :(
ОтговорИзтриванеМакар че като си го представя (анимационно) е доста забавно: на бавен кадър - аз стоя с развени от вятъра коси и със затаен дъх гледам как Той тича към мен, ама много устремен... разтварям ръце за прегръдка и точно когато тази прегръдка трябва да се случи, той прехвърча край мен с безброй километра в час и отфучава нанякъде... Мдам, физиономията ми в такива моменти е забавна :D
Валенце, за много години, ама много хубави, захарните петлета не са нежелана препратка...всъщност, зависи, не заради захарта а защото лично за мен имат едно по-друго значение, което преди ме радваше, сега ме натъжава, ама карай, като се абстрахирам от него, си остават нещо многомного хубаво, а аз ги умея дългите изречения, които не казват нищо :D Не зная дали умея да бъда вятър, знам, че умея да се оставям на ветровете да ме носят...на къде...на където си решат (за съжаление...или не). Сетих се сега за един много любим диалог:
- Вятър ти вее в главата...
- Мхм, за това мислите ми са така свежи :D
И аз те целувам многомного и ... нека има ветрове...и повечко попътни :*
хехехе
ОтговорИзтриванеседиш си с развени коси ама
за всеки случай си на завед
и разтваряш ръце ама някъде тук
а тоя вятър дето духа сменя и посоките
понякога е трудно да го уловиш
спираме ли темата?????????????
ай, ама то и тема ли стана :))
ОтговорИзтриванеспираме.