Доматите през зимата

Ден от онези, в които безпощадно осъзнаваш, че спор няма - на слънчеви батерии си. И понеже Слънцето...слънцата ти... са решили, че не им е до тебе сега, се опитваш да си светиш и да се топлиш с електричество. Но то стига колкото да вегетираш под синтетичните му лъчи. Животът в теб се оттегля незнайно къде и сама започваш да подозираш, че вкусът ти в момента вероятно е на като на зимен домат. Пластмасов. Навън е толкова сиво, че сивотата се просмуква през стъклата и се настанява в стаята... Липсва ти цвят. До истеричност ти липсва. Правиш си го сама.

Не те удовлетворява.
Четеш.
Не те удовлетворява.
Гледаш телевизия.
Изобщо не те удовлетворява.
Не ти се излиза. Не ти се говори с никого.
Плаче ти се. Не знаеш защо, но ти се плаче. При това с всички сили.
Телефонът звъни. Говориш. И се усмихваш.
Защото на света има хора, които могат с една дума само да ти направят слънце.
Казваш си, че си глупачка.
---
Пишешпишешпишеш МНОГО. После за пръв път изтриваш текст, написан тук.
Защото е твърде лично.
Батерията на нетбука пада. Бързаш да приключиш с писането, преди да угасне съвсем.
Омръзва ти от подобни постове, скучни и безсмислени, които даже идея нямаш защо пишеш. И за да не е всичко само плява, решаваш да скриеш в нея малко съкровище. Не твое, разбира се, в твоята глава отдавна не се раждат съкровища.
На Екзюпери е.
"Не бъркай любовта с жаждата да владееш, която единствено измъчва. Въпреки общоприетото мнение, любовта не причинява мъка. Мъка причинява инстинктът за собственост, а той е противоположен на любовта."

Разбра ли сега? Не че не го знаеше, де...
Тогава спри веднага да се сдухваш, че ги няма слънцата ти, спри да се сърдиш на телефона си, когато звъни и не е този звън, който очакваш, навън вече така или иначе е тъмно, какво ти пука, че е мрачно...
Марш в леглото при плющените овце и глупавата телевизия и не мисли. С телевизор под ръка това е лесно постижимо. Карай, че вкусът ти ще става все по-пластмасов.
Идва пролет, все пак. Вече е януари.
И ако все пак ти се прииска да направиш отново хилядната "първа крачка", най-добре си изключи телефона и компютъра и си направи горещ шоколад.