19.01.2012 г.

Тъжната история на едно отравяне с "обичам те"

Мисля си за думите...думите, като продукт на нашите мисли и евентуално чувства. Колко ли думи се изговарят и изписват на ден по света...колко от тях даряват безумно щастие на едни и разплакват други...или не ги разплакват, понеже причиняват болка, от онази, най-гадната, която не може да бъде изплакана, която парализира...
В момента биват изричани и изписвани безброй думи. Казват се очи в очи, по телефони и месинджъри, прехвърчат мейли, писма и смс-и ... и аз добавям към това вавилонско стълпотворение своите малки думички. Които не искат да бъдат чути. Само искат да бъдат казани.
Думите като продукт...и като такъв, би трябвало да имат срок на годност. Когато казваш "обичам те", да слагаш стикерче с надпис "най-добро за употреба от... до...". Да има предвид получателя на думите ти, че след това вече не важи. Или ако много държи да си пази обичането, да знае че е на негов риск, да знае, че употребата на твоето "обичам те" с минал срок на годност води до отравяне.
И с любовта май е така. Когато започне да изстива, трябва да избереш или да я запалиш наново, или да я изхвърлиш. Защото не може да си я прибереш на съхранение в хладно помещение или хладилника и да си я пазиш за всеки пожарен случай. За после, за утре, за след половин година или когато ти се прииска да бъдеш обичан, а няма от кого. Любовта не вирее на хладно. Не. Знаеш.
Днес ще забравям. На клетъчно ниво. Както се забравя завинаги. Защото на "обичам те" нямаше посочен срок на годност. А по всичко си личи, че е отдавна изтекъл. Всички признаци на отравяне са налице.
Няма да оставя на никого любов за ... някога. Може да си напълни хладилника с чужди бурканчета. Моето го няма сред тях. Умря от отравяне.

alice

2 коментара:

  1. Не знам коя истина е миродавна за нещата, чии чувства са правилните и кривите, .. аз самия се търся постоянно, отново и отново .. чувствата ми, те са по-постоянни, но знаеш ли, понякога ми се иска да кажа(и на себе си), защо трябва вечно да делим света, да съдим точно тези които сме чувствали нещо свое, дори да е зрънце живот, дори да е миг на усещане за покой .. защо, .. няма ли изход, няма ли начин да израстваме в чувствата, като нещо което обединява, а не нещо което разделя, .. и как да не асоциираш тези думи и към себе си, когато, когато .. но както и да е, .. дали ти например не би написала тези думи, .. дали има на кого да ги напишеш, дали въобще има отсрещна страна когато говорим .. важното е едно, ако това че ги чуваш събужда желание за съпричастност, тогава може би си струва да ги кажем (често си ги спестявам, защото не вярвам че има смисъл) .. а има ли

    ОтговорИзтриване
  2. dreming!!!!!! ne znam kakvo da dobavya kym komentara ti osven edno <3 (tova tryabva da e syrce)...neshto kato ''blagodarya ti'', poneshe ne moga da ti stisna ryka....( ne se syrdi,shte te citiram!)
    za antidot na Alice is Lost: http://www.youtube.com/watch?v=kadXf48umOc&feature=endscreen&NR=1

    ОтговорИзтриване