Кубизъм

Като Осмата симфония на Шуберт съм...изсвирена на обратно. Като балерина на Дега, нарисувана от Пикасо. Като стих на Неруда - вогонец...
Понякога оставям усещане за август - натежали от слънчев сок праскови, пълнолуния в шепите, тесни пътечки и боси стъпки, задъхан смях и метеоритни дъждове.
По-понякога съм уравнение с три неизвестни. Х, У и ти, където хикс е реално число, игрек ми звучи като име на чех, професор-спелеолог, с рижа козя брадичка и очила, а ти си аз минус корен квадратен от страховете ми плюс 300 грама щастие, 2 супени лъжици нежност и любов - колкото поеме.
Днес се смях до сълзи на нещо, на което вчера не бих се смяла. Нито пък утре.
Искам лято. Искам лято. Искам ЛЯТОООО! Като в онази прекрасно прекрасна песен:
"Пекло опять,трудно дышать.
В тени уже 35.
У города жар.
Бульвары лежат с температурой.
На небосвод смотришь устало,
а дождь не идет, в пробке застрял он..."
Сериозно, на български хич не звучи така хубаво. Не зная защо. Както и онова "Странный вокзальный люд, до утра будет ждать..." на Любе.
Носът ми е ледено студен. Върховете на пръстите на дясната ръка - също. Пулсът ми е нормален. Относителната влажност на въздуха в Еквадор е 94% (честно, проверих). Някъде във Вселената се заражда живот. А веднъж сънувах как една жена с шапка като на фея ми каза да побързам, защото междупланетното празненство започва.
В леглото ми има 4 телефона, лаптоп, 2 книги и плюшена калинка.
Разменям ги за теб.
Някъде в момента една пеперуда размахва крила и... нататък...знаеш...Теория на хаоса.