Раз, два, три, Алиса

Понякога Алиса има свръхтайното усещане, че не е измислица на Луис Карол, а на самия сър П(точка)Г(точка)Удхаус. Който по някакъв коварен начин е успял да я вмъкне в Страната на Чудесата, представяйки я за автентична Алиса. Вероятно е искал да види какво ще се случи при епичния сблъсък на тези две колосални величини - един странен, логичен в собствената си ирационалност свят и една кипяща от липса на общоприета, но притежаваща абсолютно непоклатима своя логика Алиса, генерираща гениални (според самата нея) идеи на всеки 15 минути, даваща всичко от себе си да ги осъществи, в по-голямата част успяваща (за съжаление), след което бодро генерираща нови такива, на които основният замисъл е как да поправи щетите от предните...Сега Алиса си мисли, че трябва да направи синтактичен разбор на горното изречение за назидание на самата себе си. Което е подло от нейна страна. Тя не иска. Иска да се нарече консултант по вселенска глупост. Може би има хора, които отчаяно се нуждаят именно от такова лице в живота си. Лице, което да успее да въведе пълен безпорядък в иначе скучно подредените им животи, да измисли хиляда и пет начина как най-простите неща да се направят по възможно най-сложен начин, да образува сериозен душевен смут у лицето, потърсило консултантските ѝ услуги, както и у лицата, близки до него, далечни от него и нищо не подозиращи случайни минувачи. Да направи така, че когато след време изстрадалия човек, приел Алиса за свой личен гуру в света на нескучното съществуване, разказва за този тъй прекрасен етап от живота си с просълзени от умиление очи на внуците си, последните да решат, че дядо им определено страда от синдрома на Мюнхаузен, понеже такива абсурдни неща не се случват в нормалните животи на нормалните хора. Алиса владее хаоса. Или поне до съвършенство е овладяла всички начини за създаването му и е успяла да сътвори още поне четири. Способна е от всяка ситуация да ви произведе бедствие, после в шеги и закачки да доведе нещата до истински хепиенд. Алиса познава до съвършенство закона на Мърфи с всичките му производни, прилага го навсякъде, където ѝ се удава, а където не ѝ се - със зъби и нокти се бори да го приложи и, разбира се, успява. По другия и любим закон - този за всеобщата гадост. И понеже досега никой доброволно не си е признал, че иска...не, че копнее Алиса да нахлуе в живота му и да го вкара в приключение, тя тихичко се намъква там сама и създава спомени, които по-здравите психики успяват да подтиснат, а по-лабилните превръщат в кошмари и шепи успокоителни таблетки. Всъщност, всичко, което прави Алиса е с най-добри чувства... И понеже иначе Алиса е добро момиче, гледа някак си да не нахлува в чужди животи и пространства, понеже осъзнава, че не всички са достатъчно ... широкоскроени за нейната повече дейна, отколкото мислеща натура.
Но сама на себе си си идва твърде много понякога. И подозира, че ако верно е измислица на Удхаус той никак, ама никак не би бил доволен от нейното невмешателство и от оставянето на такъв богат талант да вехне неупотребен.
"О, какво количество благороден ум е погребан тука!" Нали, сър Пелъм Гренвил? Не бива така. Не бива...