Алиса и беге хейтъра

Не е възможно, мисли си Алиса, всички парченца на омагьосаното огледало да се струпали точно в България и да са се изпонатикали из почти всички очи и сърца. Не е възможно...
Не е възможно, ама е факт. Признава на края.
Тези нерадостни мисли налазват главата ѝ напоследък, докато наблюдава какво се случва около нея. И дори успяват да я накарат да пише - нещо, дето си беше обещала да не прави вече. Конкретното ѝ недоволство е породено от един куп глупави коментари, които прочете в dnes.bg относно първата песен на Рафи. Алиса си признава, че е пристрастна, мъничко. Но и да не беше, възмущението ѝ пак щеше да надскочи границите на непукизма, който си е създала почти успешно напоследък. Не че си мълча, четейки коментарите...съвсем не. Но просто не ѝ стигна мястото да хейтва хейтърите. Какви хубави български думи, помисли си Алиса, и то употребявани от хора, които така се изживяват като чистокръвни и чистопородни българи, злобеейки що Рафи бил арменец, че ще кажеш - самите те са преки потомци на хан Аспарух... примерно. Айде няма нужда! Има ли значение какъв е, ако е талантлив? Ако има харизма? И ако умее да усмихва хората? За мен не. Но за тези, с фамилен герб конска опашка, явно да. Приличал на ... Алиса няма намерение да повтаря простотиите на прекалено красивите за вкуса ѝ хора, понеже някак са ѝ под достойнството. Само ще каже, че към чистата българска кръв на средностатистическия български хейтър се добавя и ненагледна красота. После се започва плюенето по самата песен. Като разбира се се оказва, че тя е крадена от Енрике Иглесиас, Шакира, Бритни Спиърс и кой ли не, щото видите ли, бг творците за нищо не стават! (Вероятно щот не са чистокръвни и красиви като хейтърите). Но тук уважаемите хейтъри са пропуснали да забележат кой именно е автор на музиката на парчето и си карат по инерция. А автор е Трой Милър. Но няма нищо, де, ние да си кажем, че е крадена, щот нас не ни бива, пък много важно какви са фактите. След посредствената мелодия иде ред на текста, който, разбира се, също е доволно оплют. Аз съвсем не твърдя, че този текст е шедьовър на съвременната поезия, нито че ще остане в аналите, окачествен като класика от 21 век, но, хей, за какво си говорим? За литература, предложена за Пулицър, или за текст на нещо, дето ще се слуша по клубове? Щото като чета какво искат хейтърите, си мисля, че такива претенции могат да предявяват само ако иде реч за това, че текстът на песента е получил Нобелова награда за литература. Не зная какво правят хората по дискотеките в наши дни, признавам, отдавна не съм ходила, ама като чета коментарите относно текста на песента, имам чувството че всички ходят на клуб с тетрадка и химикал и чинно сядат да пишат литературни анализи или философски трудове по текстовете на онова, дето дъни от колоните. Ако е така, моля за извинение, да, в такъв случай този текст не е никак, ама никак подходящ за денс парче. Та тъй. Да обобщя в няколко кратки извода:
1. Българският хейтър (съставляващ доволно голям процент от българския народ) е с чиста българска кръв, праотците му ловко са отбягвали присъствието по нашите земи на всякакви други племена и нашественици, които, да си признаем, никак не са били малко; българският хейтър се слави с дивна красота; българският хейтър слуша само уникална и неповторима музика (която вероятно сам си пише, сътворявайки нови ноти, щот с наличното количество все се случва да съвпаднат поредици от 2-3 ноти в няколко мелодии, като това моментално превръща въпросните мелодии в банални и, разбира се - крадени); българският хейтър НЕ слуша песни с посредствени текстове, не, никога, когато беге-хейтърът иска да слуша песен, той се обръща към мъртвите класици с молба да му напишат текст, достоен за красивите му хейтърски уши... Въобще, българският хейтър е човек с вкус и класа.
2. Българинът не търпи красивото. Българинът държи да осере всичко, до което се докосне, по незнайни за мен причини. Ти му даваш нещо хубаво, даваш му нещо, което би направило скапаното му ежедневие малко по-цветно, малко по-щастливо, малко по...добро, ако щеш и не му искаш благодарността, не му искаш нищо, даваш му го, щото можеш, щото някой свише ти е дал талант, с който да радваш хората, но българинът не може да види това. Той вижда онова, дет иска да види - калта около себе си. И се рови в нея съвсем по свински и изпитва удоволствие от това. Щото явно красотата го дразни и докато не я оака, да я превърне в частица от жалкия си посредствен свят, не мирясва. Когато го направи вече, почва да реве, че животът е скапан и всичко е лайна и тиня. Еемиии...
Сигурно огледалото е виновно, мисли си Алиса. Иначе обяснение няма.

Ето я въпросната отвратителна песен. Която на Алиса и харесва пък! Действа ѝ суперзареждащо и ѝ създава добро настроение. Щот Алиса не е чистокръвен, красив и изискан БГ хейтър. Тя си е една смотана, посредствена Алиса и се кефи на банални песни с посредствени текстове!