Живее ми се там, в онези селца, накацали спонтанно по облите хълмове на Странджа, като малки шарени кръпки по току-що запролетилата ѝ се дреха. Живее ми се там. Където керемидите са истински, напукват се и има опасност дъждът да слезе в стаята. Или да видиш звездите. А те над Странджа са особено големи. Живее ми се там, където хората са малко, но са хора. И говорят езика на боговете и на гората. Където слънцето идва с петли и си отива с тъжното подрънкване на хлопките на мъничките стада. Където животът не търси смисъл. Просто живее. Живее просто. Живее ми се там, където светът е пъстър, като забрадките на бабите, седнали край скърцащите портички, не чакащи никого. Защото младите не идват тук, сто години назад... Живее ми се в това безкрайно Никъде, което граничи с Вселената. Където има достатъчно място за ново Сътворение. На нашия си свят.
Заведи ме там. И там отново ми кажи "Искам да си моя жена". И после пак ми го кажи. И пак. Нищо, че вече съм.
Просто ми звучи по-хубаво от всичките ти "обичам те" накуп.
posted by: me
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.