Алиса и нейната графомания. И косата ѝ. На Алиса, не на графоманията.

През всички почивни дни Алиса се буди най-късно в 6:00. Уви, в работните дни това никога не се случва. По никому неясни причини. Тази сутрин, например, Алиса се събуди в 8:00, погледна се в огледалото и съвсем не остана изненадана от това, което видя там. А то беше коса. Нда. Алиса има коса. И други хора имат коси. И повечето от представителките на по-красивия пол знаят какво е тази коса да има собствено мнение по въпроса за реда и дисциплината и да отстоява въпросното мнение с цената на всичко. Само че косата на Алиса е особено свободолюбива, особено след като Алиса е заспала предната вечер с хавлия на главата и е оставила тая ми ти коса да съхне както намери за добре... И тя, разбира се, е намерила за добре да изсъхне в най-причудливи форми и заврънкулки. Алиса пробва да вкара ред по мирния начин - с четка и малко вода. Неуспешно, разбира се. След това Алиса вади тежката артилерия от разни спрейове, кристали за коса (в които няма нищо кристално, само мазно) и балсами, но въпросната коса не подлежи на усмиряване. Ама хич! Всеки косъм от нея крещи "Свободааааааааааааа!" и въстава срещу хегемонията на спрея. При това държи да въстане по възможност перпендикулярно на черепа на Алиса, като задължително строго съблюдава дали е направил нужните чупки, лупинги и прочее щръкнали неща около алисината глава. Повечето косми вярват, че съединението прави силата и се обединяват във възторжени кичури, като, естествено тези кичури се навинтват в странни подобия на къдрици, но разбира се всяка къдрица се самообявява за отделна нация и търси правото си да стърчи над другите. Но има и косми-индивидуалисти, които твърдо отказват да се причислят към някоя от сформиралите се нации, партии и прочее организации и щръкват гордо самотни, образувайки нещо като нежен ореол около алисиното лице. Алиса заплашва Нещото, окупирало главата ѝ, че ще бъде елиминирано с ножици, а в краен случай и с бръснач, но Нещото знае, че Алиса лъже и продължава да ѝ скача по нервите с всичките си стотици хиляди крачета. Накрая Алиса осъзнава, че часът е вече десет и зарязва безуспешните опити да покаже на косата си кой командва тук...и без това е станало ясно, че косата командва. И заедно двете тръгват на работа. По пътя на Алиса и е някак безкрайно хубаво. Мисли си, че живее в най-хубавия квартал на света - тих, зелен и пълен с гугутки. Гугутките, разсъждава Алиса, обичат да гукат най-много когато е леко мрачно и преддъждовно. Това тя го е забелязала още откакто беше малка. И сега върви по тихата улица, под зеления коридор на дърветата и слуша как гугутките гукат в захлас. Точно когато Алиса излиза от зеления коридор, за да се влее в шумотевицата на центъра на града, завалява дъжд. Ха! Нека ти! Злорадства Алиса, имайки предвид косата си. Ако има нещо, дето да те усмири, това е дъждът! Не, че Алиса няма чадър в чантата... Има, при това го носи всеки ден, ако ще да е настанала вселенска суша. Не за друго, ми за да запълва огромните ѝ чанти. Настроението на косата на Алиса видимо спихва заради дъжда и сега къдриците лежат покорно, като истински добре възпитани къдрици на млада дама, всичките им революционни намерения са удавени и Алиса доволно се оглежда във витрините, с които се разминава. Е, дъждът спира бързо, но поне е свършил едно добро дело. Нищо, че косата на Алиса е като гъба след него. Само десетина минути в офиса са ѝ нужни, за да избуи пак, още по-свободолюбива и още по-готова да отстоява правата си. Но на Алиса вече толкова много не ѝ пука, още повече че е открила две фиби, с които арестува най-бунтовническите настроените групировки, че въобще не се поддава на провокациите на Нещото, живеещо върху главата ѝ.
Вечерта Алиса сяда и пише този безсмислен текст.  Пише усърдно и доволно разказва целия си ден, не само епизода с косата. Накрая решава, че няма да го публикува. Защото е убедена, че интернет и без това прелива от глупости, кому е нужна още една? Задоволила е графоманския сърбеж на пръстите си, какво повече?
Но днес на Алиса и е скучно... Не че няма какво да прави, напротив, има, ама хич не и се прави и... така...
п.п. - Едва когато разпечаташ един чертеж, откриваш грешките по него, ако ще преди това да си го проверявал хиляда пъти, едва когато публикуваш един текст откриваш грешките в него, ако ще да си го проверявал хиляда пъти... хм... тези правила би трябвало да ме наведат на някаква грандиозна сентенция относно живота и грешките, но нещо не ми се получава... Защото не ми пука :D
Вчера открих, че  Sultans of swing ме прави щастлива, непукистка и абсолютна безхаберница. Много е хубаво :))