22.04.2012 г.

Алиса и Краят на Света

Алиса е търпелива. Толкова търпелива, че на моменти прилича на глупава. Понякога си мисли, че прилича на героя на Адам Сандлър в "Психаротерапия". Алиса носи на глупост, носи на наглост, носи на лъжи, на всичко носи. До момента, в който не ... Не, не вади автомат от задния джоб и не стреля в кръг, просто става и си тръгва, защото се е изчерпала. На търпение и всичко останало към обекта на търпението си. Не знае как се получава, но е така. Преди време, например, Алиса беше отделила пет години да търпи. През това време тя обичаше, от време на време провеждаше диалози с обекта на търпението си, в които му обясняваше като как точно се чувства тя в този сценарий и какви биха могли да бъдат евентуалните развръзки, въпросният обект гледаше разкаяно и ... до там. Той знаеше, че Алиса търпи, Алиса знаеше, че Алиса търпи, но това, което и двамата не знаеха, беше че при Алиса нещата не се случват постепенно, а изведнъж. И така, една сутрин Алиса се събуди и разбра, че не е същата Алиса. Беше някой друг, на който вече не му се обичаше и не му се търпеше. И това беше хепиендът на историята. Изненадващ и за двамата герои.

Тази сутрин Алиса се събуди и разбра, че отново е някой друг. Някой, който няма име, не познава Лудия Шапкар и не помни нищо. В нея е чисто, празно и тихо. Някъде  много отдалеч се чува някакво глъхнещо ехо на нещо счупено.
Страната на чудесата не е в депресия.
Това е Страната на чудесата за непукисти.
Алиса остава без име, събува сянката си и преминава през портата в стената. Хиляди пъти по-добре е да живее, разчитайки стари мечти от черепи на еднорози, отколкото вярвайки в приказките на някакъв шапкар, претендиращ за нормалност.
Квантов скок между Карол и Мураками? Нещо като евтаназия за вярващи в живота след смъртта и в идеята, че той е по-хубав.
Оказва се, че Краят на Света се отлага.


 alice

19 коментара:

  1. Хммм, сигурна ли си? :Д
    Имай предвид, че ако пак се депресираш по същия повод, ще дойда специално, за да ти нашаря задника от бой с асансьорното въже. Винаги съм възразявал срещу даването на една година за траурна депресия, докато на чудесата им са отпуснати само три дни - някак си несправедливо ми се струва...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Няма депресия вече :)
      А чудеса никога не е имало. Оказва се, че чудесата са били евтини панаирджийски трикове, които не заслужават цяла депресия. Даже и половин не заслужават. Но пък искрено се надявам да си получат онова, което заслужават.

      Изтриване
    2. Определено не си. Даже хапеш...
      По света има много чудеса, кои по-големи, кои по-малки. Мисълта ми беше, че често отделяме много повече време за тъга по някой повод, какъвто и да е, отколкото да се радваме на нещата, каквито и да са те - любов, приятелство или палачинки. Важи даже за мен. :(

      Изтриване
    3. Е не де, радвам се на нещата, които ме радват. Иначе как бих оцеляла? Но на нещата, които не ме радват, няма как да се радвам на сила :D А за съжаление има и такива.

      Изтриване
  2. аз пак мисля си(доколкото си мога )
    ,че нашата Алиса май не допуска да бъде обичана по различен от нейния си начин за обичане
    а за свят на непукисти не бях чувал ама може и да има
    аз май няма да съм в него
    ае.... приятен ден

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. wal, хайде, моля те, да ме светнеш как са ме обичали точно и какво не допускам, че аз явно съм в неведение. Ти, изглежда, си по-добре запознат от мен с онова, което ми се случва. Но понеже се случва на мен, желателно е и аз зная, нали? Бъди така добър, осведоми ме.

      Изтриване
  3. Непукизъм... да, ще ми се, но явно не е за мен. В такава тежка депресия съм тия дни... Радвам се, че ти поне не си.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Както Гост правилно отбеляза, отделих почти година да се депресирам. Явно следващата фаза е тази, не зная... Иска ми се да вярвам, че е така, но май само се преструвам. След вчерашния ден сама не си вярвам за непукизма.

      Изтриване
  4. Запознат до колкото си ми позволила тук
    а нали себе си пишеше и за себе си
    и близо година почти изживявах с теб всичко почти всеки ден ,че и нощ

    а за това как са те обичали, пак имам бегла представа от това тук което си писала но това са твоите слова а аз си изграждах образа на този за който Ти пишеше и не можЕх да повярвам ,че има някой който да не разбере тази твоя обич и да не е в краката ти

    за това на няколко пъти ти подсказвах ,че може би все пак и ти имаш някаква вина ,ти винаги ми се разсърдваше както и сега

    наистина бих искал много да разбера как нещата са стояли и защо така се е получило но не от любопитство повярвай ми
    а просто защото носиш прекрасна душа ,която не искам никой да наранява и обич (честно) такава не съм и чувал някога така истински написана , но на думи
    Знам думите са важни в една връзка ,но аз повече вярвам на сърцето

    можем да поспорим с теб или да си обясним доста неща
    но незнам има ли смисъл
    а и никога не съм писал по блогове
    и това тук ми е за първи път
    и няма как да изразя всичко дето си мисля
    по лесно ми е в разговор ,щото докато пиша едно усещам ,че прескачам доста други неща дето също трябва да кажа ,които може и по важни да са
    ще ти кажа и това ,че това което с теб се случваше
    се получаваше и при мен само ,че от другата страна

    няма да чета назад пак колко глупости съм писал
    пък и какво ми пука:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз моята вина никога не съм я отричала, даже напротив. И винаги съм се извинявала, което не знам колко смислено е. Проблемът при мен е че когато има емоции, никъв разум не вирее и ако нещо ме нарани, действам съвсем първосигнално, казвам и правя хиляда глупости, след което рева, после се извинявам и тайничко си обещавам друг път да не правя така, но по-често не успявам :(
      Както и да е...
      но искам да кажа, че обикновено моето поведение е реакция на отношението на другата страна към мен.

      Изтриване
  5. Екстра !
    Пожелавам на Алиса повече Мураками и по-малко Карол.
    И без депресия.
    Тя си знае де,но...
    на мен новата Алиса ми звучи по-добре
    и тайно (благородно) и завиждам за постигането на празното,тихото и чистото :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :) Оказва се, че е тихо и чисто и не много празно. Надявам се, обаче, това, което ми е останало да е хубаво. Не зная...

      Изтриване
  6. Добре ,мислех да не пиша за "непукизма"ама днес докато бях на лозята и доста ме понапече там (от слънцето ще е ) и нали сам съм, само с едни славеии ,които си пееха весело си помислих дали е възможно това Ти и непукизма...
    и сравних това дето едни бабички или по точно една от тях е правила с пръчките на лозичките когато ги е привързвала към тела ,като за това съответно им се плаща и няколко пъти обяснявах как трябва
    че така, едната беше така ги начупила тия пръчки като ги е огъвала ама направо на остър ъгъл и не само лозичката е плакала от счупеното ами и на мен ми се дорева от безхаберието и непукизма и ,а точно това обяснявах как постепенно трябва да се огъне и ако трябва да се поначупи леко на няколко места но съвсем леко и нежно да се превие към тела и леко да полегнат а не като тази дето е оставила след нея да стърчат само строшени върхове

    съгласен съм за сълзите
    :)
    при нас пък е стомаха ,така ме присвива понякога
    ама най добре Ти си знаеш
    както по горе се казва

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. е то и при нас стомаха, слънчевия сплит, сърцето губи ритъм... да не мислиш, че само сълзи са... те са това, което се вижда :)

      Изтриване
  7. Файнали :)
    и Уелком, дет се вика :)

    ОтговорИзтриване
  8. ми...добре заварила?
    някак си прозвуча почти така :)

    ОтговорИзтриване
  9. Конничи-уааа и от мен :).

    Тия дни, като четох една статия (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2012/04/20/1812102_solo_jivot/) и се сетих за този блог. Пас към тук четящите фенове, като тема за размисъл.

    Иначе като чуя "непукизъм", няма как да не си изпея: http://www.vbox7.com/play:caa141d7

    Сайонара!

    ОтговорИзтриване
  10. ейй, как обича Алиса тази песен!
    Колкото до статията, напълно подкрепям. И мисля, че е въпрос на личен избор, наистина. А понякога е и необходимост. Особено съм съгласна и с това изказване "Всеки би трябвало да живее сам поне пет години, за да преоткрие себе си сред разнообразието от възможности и да се научи да взима напълно самостоятелни решения, да избира, да импровизира, да живее първо в съгласие със себе си".

    ОтговорИзтриване
  11. ''wal Apr 22, 2012 07:36 AM ''ne moga da pisha, shtoto ne iskam pak da byda razbrana pogreshno, tuk tova e virtualno i se sluchva...izvyn teksta, ne komentiram po nego, prosto iskah da kasha, mnogo ryadko sym chela takyv istinski komentar...tova e...

    ОтговорИзтриване