Алиса стои у дома с баща си, слуша
дъжда, и го слуша именно така, понеже навън има слънце, моля ви се! Точно когато Алиса не иска слънце, то грее с всички сили, като че ли не му е време да залязва. Алиса иска дъжд и хубава книга, иска да се скрие в леглото, което не е нито Страната на чудесата, нито реалността, а някакво място отвъд всичко, принадлежащо само и единствено на Алиса. Страната на чудесата в момента е сгъната на четири и скрита под леглото, реалността, за сметка на това се е простряла около Алиса и се мъчи да я задържи. Изведнъж Алиса чува мелодия, някой свири на пиано. Алиса си спомня, че съседите над тях имат пиано. Ходила е там преди много, много време, когато беше малка Алиска и целият свят беше една Страна на чудесата. Но от много отдавна в този апартамент не живее никой. Собствениците му (които малката Алиска вижда като Маншон (леличката) и Полуобувка (чичкото) ...само Мъхеста Брада си нямаха :( ) отдавна живеят някъде далече и апартаментът си стои ням и празен. И сега...пиано? Алиса пита баща си дали и той го чува. Чува го.
-Кой свири? - пита Алиса.
Бащата вдига рамене.
- Може би са се върнали...-казва Алиса - или пък ... призрак?
-Алисо!? - казва баща ѝ, като разбира се, не я нарича Алиса, а с другото ѝ име - Кога ще пораснеш? Хората на твоите години деца имат, ти... призраци в главата.
Алиса му се ухилва и пропуска да го уведоми, че когато/ако някога има деца, това едва ли по някакъв начин би избило призраците и всички останали същества от главата ѝ, напротив, мисли си тя - така поне ще има достойна компания в Страната на чудесата и няма да ѝ се налага да дава глупави обяснения никому!
на
Петя, защото... :)
И аз си мисля, че ако един ден имам деца, това само ще направи призраците и останалите същества в главата ми още по-настойчиви : )
ОтговорИзтриванеами според мен децата виждат този свят в цялата му чудесност и аз със сигурност бих се възползвала от своите евентуални деца да не загубя феите, вълшебствата, призраците, джуджетата и прочее същества, които големите хора по някое време престават да виждат.
ИзтриванеИ всичко ще се споделя съвсем тихичко, на уше... :))
ОтговорИзтриванеименно, ще се сподéля
Изтриваненяма по-хубаво от това да можеш да се споделиш с някого, ама да се споделиш напълно, с всичкото си, хубаво, лошо, дори и ей такива неща, които в един възрастен свят звучат нелепо :)
И после да се надяваш, че след споделянето, човекът няма да се уплаши от призраците в душата ти, а даже напротив, неговите ще са същите... И нататък е ясно. Макар че, това пълното споделяне, не съм го опитвала още. А сигурно е много хубаво, да се разпилеете един в друг, а не само единият и после дори да няма кой да го събере.
Изтриванеа на мен ми се случи...и така се разпиляхме, че накрая и двамата нямаше кой да ни събере :(
ИзтриванеМомичета,децата не пречат и не влияят на призраците :)
ОтговорИзтриванеХич даже.
Алиса,благодаря че се споделяш.
Даже напротив - помагат им да процъфтяват :D Племенникът ми, например, ми показа феи там, където аз самата не предполагах, че има :)
ОтговорИзтриванеizvini me, pylni uvasheniya kym bashta ti, ne che iskam da go obishdam...no taya replika za decata e edna ot nai-golemite absurdnosti...tova tolkova ama tolkova ne zavisi ot izmisleni vyzrasti,che nyama nakyde...samo shte kasha Gianna Nannini i t.n.,nadyavam se da me razberesh..malko pone.. tolkova chesto s teb se razminavame...vsichko stava,kogato tryabva da stane..a ne kogato ''horata'' go pravyat...spiram,che shte izpadna v tvyrde lichni razmisli...
ОтговорИзтриване