Двайсет месеца е половинката от лудостта на Шапкаря. На моменти - и цялата му лудост е била.
За двайсет месеца Алиса е опознала почти целия му свят. За двайсет месеца той е опознал нейният. За двайсет месеца Алиса си е тръгвала безброй пъти и все завинаги, но никога наистина. За двайсет месеца Алиса е правила безброй морета от сълзи. Срещала се е с какви ли не същества, някои от които са я плашели. Шапкарят винаги е бил там, за да я утеши. Или не винаги. Алиса забравя, когато го е нямало. Иска да помни само, че го е имало. Шапкарят е уморен от Алиса. Алиса не знае дали трябва да стане голяма и да прекрачи отвъд Страната на чудесата, или да се смали, за да бъде незабележима. Прави опит да изчезне. Съдейки по безразличието на Шапкаря - успешен.
Двайсет месеца.
През които е преглъщала, премълчавала, преболявала, или не е преглъщала, изкрещявала е и отново е преболявала... Двайсет месеца, които в един момент нямат никакво значение.
Алиса не заслужава да я боли.
Алиса обича Шапкаря и иска да е щастлив.
Двете не могат да съществуват паралелно.
Тогава Алиса разбира, че наистина обича Шапкаря.
Една болка в повече не може да я уплаши.
Someday there'll be a cure for pain...
И когато наистина обичаш някого, го оставяш да бъде щастлив без теб, защото с теб явно няма да се случи. Чувствам думите ти толкова близки до мен и ми става едно тъжно... Глупави Шапкари, бива ги само да разбиват Алисините сърца :(
ОтговорИзтриванеТе не са виновни. Поне не винаги. Просто така се случва. Или просто Алисите искат да бъдат обичани така, както самите те обичат, а Шапкарите обичат по други начини. Не зная. Зная само, че му преча да бъде щастлив :( И тогава какъв смисъл има цялото ми обичане... никакъв.
ОтговорИзтриванеПонякога си мисля, че така и не се научих да обичам както трябва. Все съм някак на обратно. И накрая също преча. А боли като знам, че без мен ще му е по-добре. От незаменима ставам просто излишна.
ОтговорИзтриваненали :(
Изтриванеболи и от това, че знам, че вината е в мен.
че нямам право да искам ВСИЧКО. Но го искам. И ако не е всичко, по-добре да е нищо... Прекрасно съзнавам, че не съм права. Тоест някаква практична част от съзнанието ми го осъзнава. Обаче онази, емоционалната, не се примирява. Тя иска ако е любов, да е любов. Голяма, огромна. И... най-простичкото - искам внимание. Една мила дума няма да го направи по-уморен, мисля. И когато имам нужда от внимание и нежност, а не получавам тях, а едно отношение като към закачалка, примерно, ставам нацупена, скапвам му настроението и го правя нещастен. Опитвам да се контролирам, но не мога. За това по-добре да ме няма, и без това отсъствието ми ще му е забележимо колкото присъствието ми...тоест - никак, но поне няма да го правя нещастен. Той не заслужава.
Един път бях попитала, ако случайно изчезна от реалното и виртуалното пространство, след колко време ще забележи. Отговорът беше 3 седмици. Тогава ми стана ясно, че вече нямам право нищо да искам и на нищо да се надявам. Но въвеждането му в действие отне почти година. Но поне сега щастливите са с един повече. И както ти каза, една болка в повече, няма да с какво да ме уплаши.
ИзтриванеДа. И аз така виждам нещата - важното е бройката на щастливите хора да се увеличава. В крайна сметка мое собствено твърдение е, че единствената ни задача в този живот е да бъдем щастливи и някак се чувствам зле, знаейки че преча на нечие щастие.
ИзтриванеНякога и ние ще сме щастливи, ще видиш.
Това, че всеки има негов начин на отношение към другите си е една голяма и дъъъълга тема, по която всеки си има мнение. Въпросът е, дали има баланс в тези отношения, понеже иначе все някой се чувства прецакан.
ОтговорИзтриванеНо ми е по-интересно друго - при някакви отношения между хора, един много интересен лакмус е това как те броят времето. И ако единият знае колко седмици, месеци или години са минали от еди кое си събитие (да не говорим, че помни СЪБИТИЯТА!), а другият - не или не всичко, то това показва кой, към кого и как се отнася.
И в тази връзка един линк, който може да ви даде отправни точки за интересни годишнини: www.re-date.com
Въобще - времето е една много интересна тема за размисъл, дори и да е винаги време за чай...
Въобще - времето е една от любимите ми теми за размисъл и често присъства в диалозите в главата ми. Споря си сама, оборвам се и т.н. Забавно е.
ИзтриванеПрав си, когато единият помни, значи е живял наистина в тази връзка. А непомнещият просто е присъствал, когато му е било удобно. Без значение какъв тип връзка е било.
Иначе, да, поради различните начини, по които хората се отнасят един към друг, все някой се чувства прецакан, най-често и двамата. За това си имам един любим и много елементарен пример. Аз много обичам елементарни примери. Мисля, че съм го давала вече, но тук отново му е мястото. Та, ако аз обичам ябълки, а той обича круши и в знак на обич ми даде круша, аз ще се разсърдя, че не ми е дал ябълка, защото знае, че това обичам. И хич няма да се замисля, че той ми дава именно онова, което сам счита за най-хубаво.
Ето. Знам го. И пак се цупя...
Както и да е.
Мерси за линка, Хък :)
Е, не. Така не може. Това да научиш какво обича някой твой приятел и да го направиш за него е едно от най-първите неща в отношенията между двама души. За по-"сериозни" отношения да не говорим. Например на баща ми бих пуснал чалга, само за да се изгъбаркам с него, но той поне носи на майтап.
ИзтриванеИзобщо, "носенето на майтап" е една от любимите ми теми, ама понеже не всеки носи на майтап, не е за всеки :)))
абе де да знам, във собствените си очи всеки се вижда носещ на майтап, но в действителност твърде малко хора са така. Иначе, да, всички носят на майтап към околните :)
ИзтриванеКогато става дума за приятелство, прав си, така е. Но при любовта нещата са малко по-иначе. Там винаги всичко е малко по-иначе. Мисълта ми беше, че хората обичат както самите те искат да бъдат обичани. Аз например искам да ме обичат точно така, както аз обичам - с всички сили, до задушаване, до втръсване, до лудост. Ама не ме :( Както и да е. По-лошото е, че обичането ми се оказва проблем за отсрещната страна.
20 meseca...interesno mi e kak broim vremeto, ne che az imam alternativna ideya i razbira se e adski glupavo izobshto da komentiram, no se zamislih, che primerno mnogo bi mi se iskalo da vzema nazaem ot Alisinite instrumenti da pogledna kakvo sym predstavlyavala sled moite 20 meseca v tova izmerenie...moshe bi nyama koi znae kakvo za gledane, no ei na pusto ovneshko lyubopitstvo:-))...a ti imash li spomeni ot mnogo ranno detstvo ( ne che shte trygnesh da otgovaryash de, to tova si e achik grafa ''navlizane v lichnoto prostranstvo'', no popitah ei taka ritorichno)
ОтговорИзтриванеимам :)
Изтриванеа според мен няма смисъл да се ползват чужди инструменти, понеже те са някак твърде индивидуални и едва ли биха отразили тебе правилно.
oops vishdam ,che Alisa churulika-a chestito!
ОтговорИзтриванедаже за втори път.
ИзтриванеМного хубав пример с ябълките и крушите. Накара ме да се замисля... Всъщност по-лошото би било, ако той изобщо не си беше направил труда да разбере, че обичаш ябълки. Ето това за мен вече е много тъжно.
ОтговорИзтриванеИ за помненето на разни неща също съм съгласна. Въпреки че тук зависи какво е запомнено - има дати, които никога няма да забравя (като рождения й ден), и такива, които никога няма да запомня (като денят, когато за пръв път ръцете ни са се докоснали... но пък винаги ще помня точно как и при какви обстоятелства ръцете ни са се докоснали). Тя пък нищо не помни и това ме кара да се замисля дали просто не е достатъчно важно за нея (тоест аз не съм достатъчно важна), дали по принцип не помни такива неща, или е много разсеяна напоследък.
Ох... толкова е сложно. Шапкари, Алиси... все е бъркотия.
мдам, бъркотия абсолютна.
ИзтриванеНо да си призная, аз също съм от хората, непомнещи дати, освен наистина важните. Не датите са ми важни на мен. Помня жестове, думи, усещания...е, няма как да забрави човек от кога е с някого, но останалото...примерно дата на първата целувка? Ми на мен главата ми се е отвинтила тогава, как да помня дата? Аз изобщо не съм била на този свят. Но усещането няма да забравя. Няма да забравя какво е било уханието на въздуха, звуците и всичко онова, което се възприема с отворени очи. И това че не помня такава дата не значи, че не ми е важен човекът, свързан с нея. Напротив, важен ми е той, не датата. Тъжно е не непомненето на такива неща, тъжно е когато някой уж е с тебе, а усещаш как го няма с всички сили. И когато му напомниш че, ехо, ти си там и искаш да те гушне (например) той реагира така, сякаш някаква особено досадна муха бръмчи край него. Тогава изведнъж всичко изгубва смисъл, дати, време, помнене...всичко. И няма значение какво е било в миналото, щом сега си ненужна :(