uncommon nonsense, глава LXVIV*

Когато съм много тъжна, не ми се пише. Когато съм щастлива, не ми се пише. Когато ми е все тая, не ми се пише. Чудя се кога ми се пише. Защото явно ми се пише, като гледам колко нещо съм изписала. Въпросът е кога? Възможните отговори са:
1. В пристъп на логорея;
2. В пристъп на графомания;
3. В изключително редките случаи, когато действително имам да кажа нещо. Мисля, че до сега само веднъж се е случвало.
4. Сега. Когато нито ме тресе логореята, нито съм завладяна от небивала графомания, нито имам какво да кажа. Явно просто желая да влея своето нямане на нищо за казване в морето от блогове, които, също като този, задръстват информационното поле със случайни набори от букви, образуващи думи и изречения, без които човечеството спокойно би оцеляло през идните няколко хилядолетия, без непременно да се обрече на деменция.

Истината е, че ми се спи, ядат ми се ябълки, обаче точно едни определени, дето ги продават на само едно (известно на мен) място, обаче вали и няма да отида, чете ми се хубава книга, ама нямам и ми се гледа "Таласъми ООД".

Нямам с какво друго да се похваля на света, освен, може би, с поредната си умопомрачителна чанта, за чиито цветове дизайнерът вероятно е черпил вдъхновение от облеклото на работниците по поддръжка на пътищата...но въпреки това чантата е идеално и съвършено прекрасна.

Според племенника ми да си "чичка" значи да си тъп и грозен, майка му е около 40 годишна, а баща му - около 7, освен това е чичка. Самият той е на "пет беееее! И не съм бебе вече и мога да правя всичко!И ми поникна нов зъб!" Новината, че всъщност е на шест и половина, го шокира и той изпада в потрес, че с баща си на почти една и съща възраст и току-виж след някой-друг месец и той вземе да се окаже с брада и да стане чичка. После се скарва с майка си, разсърдва ѝ се, рисува едно сърце в кръг и го задрасква с хикс отгоре, след което и го носи. Така става като живее в Симс. Явно е решил, че това е правилния вид комуникация с хора, които не те кефят повече. Разменяте си по едно задраскано сърце и кой от където е... Звучи ми някак безболезнено.

И страшно много ми се спи. Мисля, че за последно спах в сряда. Тая моя гениалност почва да ми идва в повече.

*Ако някой има и най-бегла идея как се чете номерът в заглавието, бих била щастлива да сподели. Да знам поне до къде съм стигнала с глупостите.

 пп - не съм поглеждала скоро гугъл за какви зелени хайвери е водил хора тук. От чист, брилянтно чист мързел.