Алиса в ПМС

 Не е някакво чудо невиждано, нали... Обикновено в един определен период от месеца Алиса е особено чувствителна. Чувствителността и се изразява по различни начини, от "Искам да изям всичкия шоколад на света!" през "Никой не ме обича..." и порой от сълзи до "Всички хора са тъпи, за това ще се затворя в мазето и ще изобретя оръжие за масово поразяване, щото ме дразнят!"  Ако случайно Алиса има любим, то той безславно отнася нейното "обичам те ужасно много и не мога да те понасям, обаче знаеш ли колко много те обичам, само не ми говори, не дишай около мен и в никакъв случай не ме докосвай, макар че адски много ми се прави секс с теб, така че млъкни и не ме изнервяй, защото те обичам толкова много, че направо се побърквам от обич" настроение и ако издържи психически ... ами браво на него.
Значи, представете си Алиса в мазето, забъркваща менделеевата таблица в някакви колби, докато унищожава шоколад след шоколад как си мисли на глас защо хората я дразнят...

 "И аз имам същото, ама моето е по-хубаво". Ако си на 5 години, това звучи някак очарователно и сладко. Обаче ако си на 25 звучи, меко казано, тъпо. Както и ти. Няма да обяснявам защо. Алиса откача, когато чуе тази реплика, просто откача. А доволно много хора я употребяват. Моля ви, грижете се за психичното ми здраве (и за вашето физическо) и се въздържайте да имате същото, ама по-хубаво когато съм наоколо. (Ако Алиса имаше машина на времето, с удоволствие би се върнала известен брой години назад, когато беше около седемгодишна, с единствената цел да запуши собствената си уста тогава, понеже още и става някак неловко, като се сети как с възможно най-нахалната си физиономия заяви на някаква своя съученичка, че "И аз имам същото яке като твоето, обаче моето е по-хубаво!". Нахалния поглед продължи още известно време, за да бъде по-убедителна репликата, явно...Алиса се чувства адски глупаво от подобни спомени.) 

"И аз така..." ...Ама не се и съмнявам! И-аз-така хората са любимата порода хора на Алиса. Те са 'и те така' за всичко. Казваш им, че обожаваш лятото, примерно и нямаш търпение да дойде, и те така, разбира се. След двайсет минути някой казва, че като се сети, че идва лятото, целият се изприщва от ужас и непоносимост към жегите, и 'и аз така' хората свойски додават "И аз така...". Казваш им, че обичаш натурален шоколад, те са и аз така, след малко обаче са и аз така за млечния, чувстват се тъжни като теб, непукисти като някой друг и щастливи като трети, въобще - и те са така... А как сте, всъщност, мили 'и аз така' хора? Наясно ли сте въобще със себе си, или се творите на момента? То бива-може безличност, ама на всяка манджа да си и ти така, честно казано ми идва в повече. (Алиса известно време тренира да не бъде и-аз-така личност, понеже забеляза, че ползва този израз, когато няма желание да слуша какво и разказва някой и просто отбива номера с подобни реплики. И отново я досрамя от себе си.)

  "Мога да бъда всичко, което поискаш..." Айде бе? Искам да си луноход! Давай! Когато някой ми каже, че може да е всичко, което поискам, изпадам в тих възторг от безочливата му лъжа (която той едва ли възприема като такава, понеже това, което казва едва ли е осмислено). Но, честно казано, нямам нужда от хора, които могат да бъдат каквото поискам. Имам нужда от хора, които знаят какво са. Пък и намирам за крайно глупаво да престанеш да бъдеш себе си и да започнеш жалки опити да се превърнеш в нещо друго, само за да се харесаш някому. Не искам да съм зла пророчица, ама обикновено тези опити са обречени на абсолютен провал. (Тук вече Алиса няма спомени да е обещавала на някого да бъде каквото той поиска, понеже вероятно обича това, което е и не изгаря от желание да бъде нещо друго. Освен това смята, че ако някой иска от Алиса да бъде нещо друго, то той най-вероятно не я иска изобщо...та заслужава ли си труда, в такъв случай?)

Послепис: Този текст не съм го писала сега. Намерих го в черновите на блога. Имам 39 чернови!  И всички са такива безсмислени. Браво на мен. 
Помня, че зарязах това видно литературно произведение поради мързел. Сега, разбира се, не мога да го довърша, понеже хейтърската муза ме е напуснала и изобщо не се сещам с какво друго ме дразнят хората. А тогава списъкът беше завидно дълъг...