Алиса в едно изречение. И една единствена мисъл.

Обичам те, имам телескоп, гледам огромната неделна луна, пия ванилов чай, около два литра, после се сдухвам и плача, не заради чая, обичам те, на другия ден установявам, че котката всъщност е котарак, цялата съм в косми, купувам си розови сандали, обичам те, откривам изобретението на Рефан - гъба за баня с "вграден" сапун, купувам си дива череша, ухая на сънища, оставам до сутринта с Него, обичам те, заспивам към 6 и нещо, в 11:30 трябва да го събудя, събуждам се в девет, обичам те, дива череша, отивам на работа, shit happens, звъня му, не го събуждам, обичам те, shit happens, обичам те, shit happens, прибирам се при дивата си череша (развивам пристрастяване), обичам те, чета "Кофти карма" (за...трети път май), смея се на глас и искам още, обичам те, имам "Исус е влюбен в мен", смея се на глас, до сълзи в очите, гугъл казва + още две книги - "Plötzlich Shakespeare" и "Happy Family", обичам те, не са издадени в България, защо бе, защо? вампирясала е цялата литер- обичамтеобичамтеобичамте -атура и ако няма вампири, има само тъпотии, читателите не са само тийнове, животът не е само драма и мизерия, обичам те, искам друг живот и свястна литература, ще чета "Пльоцлих Шекспир" на немски, няма с вас да се занимавам, обичам те много, оставам с него докато заспи, обичам те, сутринта се събуждам в десет,  обичам те, не отивам на работа, днес ще мина и без shit happens,  обичам те,  главата ми ще е празна, ще се напълня с ягоди и френско кино, обичам те, не чета резюмето на филма, нито жанра му, това е Одри Тоту, shit happens anyway,  обичам те,  "À la folie... pas du tout", онази любов, непредаващата се, борещата се, по-силната от всичко, минаваща през огън и какво ли не, непризнаваща граници,  обичам те, прегради и прочее клишета... любов ли е? Обичам те.